Това пишат в писмо до депутатите 13 организации по повод поправки, внесени в законопроекта за филмовата индустрия в последния момент. Те определят предложенията, добавени между първо и второ четене без да бъдат обсъждани като "шамар за българското кино от безпринципно политическо съглашателство."

Проектозаконът беше приет в началото на декември с уговорката, че тепърва ще бъде "чистен" от лобистки текстове и беше даден максимален срок между двете четения. Сега гилдията иска отлагане на гласуването и спиране на работата по него. Причините - споде тях се променя философията на закона. Вместо да се уредят обещаните схеми за финансови стимули и възстановяване на разходи, промените залагат значителни публични средства, които според първоначалния законопроект е трябвало да бъдат за подпомагане на българското кино, да се пренасоча за финансиране на телевизионно съдържание, предназначено за излъчване основно в програмите на големите частни телевизии.

В законопроекта с предложения на депутатите от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Воля" са вписани и разпоредби за това как ще се финансират телевизионните сериали. От гилдията са недоволни, че промените, които са предложени преди второ четене не са били обсъждани с тях, което определят като нарушение на закона за нормативните актове и правилника на Народното събрание. Очакванията бяха, че ще се измислят правила, с които да се финансира по нова схема филмопроизводството, както и ще се уредят механизмите за връщане на разходи. И според представители на гилдията проектът, който беше приет на първо четене с обещание да бъде изчистен от лобистки промени, отново е пълен с такива текстове.

По неофициална информация предложенията са били включени в проекта в последния момент по настояване на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти. Техните идеи са заложени почти едно към едно в проекта, като тяхното становище е от 20 януари - ден преди депутатите да внесат и своите идеи в последния момент (в прикачения файл).

Пред БНТ председателят на Съюза на филмовите дейци Милко Лазаров заяви, че причината за така внесените промени са предстоящите избори, за които трябва да бъдат наляти средства в частните телевизии. Подобни идеи са били обсъждани в работните групи по изработване на проекта, но не са срещнали подкрепа от мнозинството участници в тях.

Според депутати е постигнат политически консенсус и не става въпрос за съглашателство, а за политическо обединение, което цели да има устойчив закон.

Промените в закона за филмовата индустрия влязоха за първо четене в парламента "по бързата писта" в началото на декември. Още тогава пролича политически консенсус в комисията по култура и медии, където текстовете бяха гласувани единодушно. Опасенията на гилдията и тогава бяха, че има много неясноти в разпоредбите, че голяма част от тях се различават от обсъжданото в работната група на Министерството на културата, като някои от предложенията бяха наречени "лобистки".

Проектът мина през зала с обещанието от страна на управляващите, че ще бъдат коригирани посочените проблеми и че законът ще бъде "изчистен от корупцията и конфликт на интереси". Беше даден максимален срок за внасяне на промени преди второ четене. В началото на годината пред "Дневник" представители на филмовите дейци заявиха, че не се знае нищо за това какви поправки на промените се подготвят. Обещаният широк дебат също не се беше случил, а информацията се предавала от ухо на ухо.

Приетият на първо четене законопроект предвижда по-голяма субсидия за национални продукции и повече български филми, въвеждане на финансови стимули. Тези идеи се приемат положително, заради факта, че такива изменения трябва да има, защото те ще са полезни за българското кино. Притеснения обаче будят неяснотите около това как ще се регламентира цялата схема на финансиране и дали има капацитет за качествен контрол. Повече за проекта, приет на първо четене - тук.

Представители на гилдията се събраха на дискусия на 19-ти януари, на която присъства единствено депутатът от ГЕРБ Евгени Будинов. След нея четири организации - Асоциация на филмовите продуценти, Обсерватория по икономика на културата, Асоциация на българските анимационни продуценти и на българските оператори, поискаха парламентът да отложи второто гласуване на закона, защото окончателните текстове са "зле конструирани, пълни са с противоречия и половинчато описани процедури, които ще ни вкарат в порочния кръг на един неработещ закон".

На следващия ден - 21 януари в парламента са внесени 14 предложения за промени в закона, основно комбинация между депутати от ГЕРБ и БСП, ГЕРБ и ДПС, двете партии заедно и "Воля". Срещу тези промени в неделя 24-ти януари 13 организации поискаха отново отлагане на закона (пълният текст в прикачения файл) и спиране на работата по него.

В писмо, изпратено до премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, те твърдят, че предложенията показват, че приоритет на държавната политика "в областта на филмовата индустрия вече не е българското кино, а комерсиалното производство на телевизионни филми и сериали, предназначени за излъчване изключително в каналите на големите частни телевизионни оператори", пишат още в писмото си организациите.

Според тях фактът, че предложението, вкарано между първо и второ четене в обхвата на закона за филмовата индустрия да влезе и телевизионно съдържание, противоречи на Закона за нормативните актове, защото не е минало през обществено обсъждане. Организациите заплашват, че ако законът бъде приет в този му вид с предлаганите изменения, "ще бъдем принудени да сезираме европейските институции, ще се обърнем към президента на Република България с искане да наложи вето на закона и ще предприемем активни протестни действия".

Според нея с предложенията на депутатите не се изчиства нито едно от притесненията, които организациите са имали при приемането на закона на първо четене. "Нямаше и никакви срещи за обсъждане на подобни стъпки", казва още Андреева. Тя твърди, че миналата сряда е имало среща на депутати с продуценти, на която са били договорени тези промени.

Междувременно в деня на срещата, за която няма официална информация, 20-ти януари Асоциацията на филмовите и телевизионни продуценти внася в парламента становище по законопроекта. В организацията членуват "Дрийм тийм продъкшънс" на Евтин Милошев, "Глобал Фрейм" на Магърдич Халваджиян, "Междинна станция" на Иван Христов и Андрей Арнаудов, "Телеман", които са продуцирали предавания основно за ефира на "Нова телевизия". Техните предложения почти изцяло са възприети в предложенията, внесени от депутатите.

В документа, подписан от Евтин Милошев, е отбелязано, че становището е било изпратено по време на общественото обсъждане в началото на септември, но не е било отбелязано в справката за получените становища.

Продуцентите предлагат да бъде предвидена схема за държавна помощ за производство на телевизионни сериали, заснети по кинематографичен способ, която да бъде различна от средствата за кино. Според тях те трябва да бъдат не по-малко от 35 % от средствата, предвидени за държавно подпомагане на филми. "За първата календарна година на влизане в сила на Закона за изменение на Закона за филмовата индустрия предлагаме да се предвиди субсидия в размер на 5 милиона лева".

Според продуцентите, като това предложение е почти изцяло въприето от депутатите, да се дават държавни пари за сериали, които са най-малко с шест епизода, като всеки епизод е над 40 минути, които се произвеждат от независими продуценти, както и за трансгранични продукции". Тяхно е и предложението да има изискване към продуцентите да имат сключен договор с БНТ. "Дневник" все още търси представител на продуцентите за коментар.

Депутатите от ГЕРБ, БСП и ДПС са внесли над 14 предложения за различни промени. Според един от вносителите на повечето от тях - Тома Биков от ГЕРБ - работата по текстовете продължава и въпреки че срокът за писмени предложения е изтекъл, такива могат да се правят устно и вероятно това ще се случи в комисията по култура и медии.

Депутатите от ГЕРБ, БСП и ДПС предлагат в закона да се пише, че с него се цели "устойчиво нарастване на производството на български филми и на филми с българско участие", като след филми те предлагат да се добави и сериали. Ще бъдат финансирани с до 30 - 35 % от бюджета за кино производството на сериали.

Според предложенията за да бъде финансиран един такъв сериал, то продуцентите трябва да са сключили договори или с Българската национална телевизия (БНТ) или с голям доставчик на медийни услуги - с 1 млн. активни потребители или със средногодишен аудиторен дял в праймтайм най-малко 10 на сто - което според гилдията означава, че се дава преимущество само на двете частни национални телевизии - Би Ти Ви и Нова телевизия. Тома Биков заяви пред "Дневник", че ще настоява това да бъде коригирано.

По думите промените са правени от принципна гледна точка. "Не съм се снимал, не искам да ме снимат в сериали", коментира още Биков. Според него последните години подобни текстове са приети в редица сходни закони в съседни държави.

Пред БНТ във вторник сутрин, 26-ти януари друг депутат от ГЕРБ, вносител на промените Евгени Будинов заяви, че писмото е подписано от организации, "в които има 150-200 души", докато в киноиндустрията има 15 хиляди души, които изхранват семействата си. "Това не са само режисьори, сценаристи и оператори, а актьори и други. Затова това е една от причините това писмо да е неистинно. Защото самата общност не е обединена", обяви Будинов, който участва и в сериала "Откраднат живот" ("Нова тв").

По думите му това, че с държавна помощ ще се финансира комерсиален продукт нарушава Регламент 651/14 на Европейския съюз (ЕС). "Не ви ли притеснява, че това вкарва в хипотеза на наказателна процедура България заради този закон. Не сме против правенето на телевизионни сериали. Ние сме против целият закон да бъде вкарван в такава схема, която в противоречие с много неща", обясни още Лазаров

Будинов отрече да има такова нещо. Той на няколко пъти повтори тезата си, че реакцията на подписалите писмо не отразява становището на цялата гилдия. "В този закон има място за кино, които се правят за фестивали, но и такива, които се правят за хората, които не ходят на кино. Моята майка е възрастен човек, иска да гледа сериали", заяви още Будинов.

Текстовете най-вероятно ще се разглеждат в комисията по медии и култура следващата седмица.