Правната комисия одобри последните идеи за създаване на специален прокурор
Последните, актуализирани преди седмица, предложения на ГЕРБ за създаване на нова фигура на специален прокурор, който да има правомощия да разследва главния, минаха на второ четене в парламентарната комисия по правни въпроси. Против голяма част от текстовете гласуваха от БСП, а ДПС гласуваха "въздържал се". За да бъдат окончателно приети предложенията, те трябва да се гласуват окончателно и в пленарната зала.
Последните промени включват редакция на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които се създава фигурата на специален прокурор с правомощия да разследва главния прокурор и неговите заместници. Днес в комисията бе гласувана трета поредна редакция на концепцията на управляващите.
Предишното предложение на управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" за фигурата на т.нар. независим прокурор, който да може да започне наказателно разследване срещу главния предвиждаше той да се избира от пленума на ВСС с мандат от 7 години и мина на първо четене в парламента. Първият проект за промени на бившия правосъден министър Данаил Кирилов претърпя провал и бе изоставен.
Какво предвижда последният вариант за специален прокурор
Днес бе гласувано да се създаде фигура на нов прокурор, който да има правомощия да разследва не само главния, но и заместниците му. ГЕРБ се отказаха от първоначалното си предложение кандидати за поста да номинират само шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). С последните предложения правото да номинират е дадено на поне шестима членове на целия ВСС, т.е. това могат да правят и членовете на съдийската колегия. Магистрат, който желае да заеме тази длъжност, ще може и сам да внесе документи и да се самономинира.
Той ще се избира от пленума на ВСС и това ще става с поне 15 гласа "за" от общо 25 членове на съвета. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не е получил поне 15 гласа, изборът ще продължава с балотаж между двамата кандидати с най-много гласове.
В последната редакция, която депутатите от правната комисия приеха, се предвижда новият прокурор да бъде избиран с мандат от 5 години, а след края на мандата му той "се назначава на заеманата преди избора длъжност, на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт".
Друго съществено изменение е, че за първи път по изключение за разследващия главния прокурор се въвежда съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство, а процедурата ще се провежда в специализирания наказателен съд и в апелативния специализиран съд. Съдебен състав от един съдия ще се произнася в закрито заседание дали отказът за образуване на досъдебно производство на прокурора е основателен. Произнасянето ще става с определение не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката.
По време на дебата Красимир Ципов от ГЕРБ, който е сред вносителите, обясни, че след обсъждане в групата са стигнали до заключение, че трябва да предложат промяна в цялата концепция.
"В крайна сметка ние ще приемем този закон до края на мандата на това Народно събрание и ще въведем такава фигура", обяви Ципов.
БСП: Въпреки промените законопроектът е концептуално сбъркан
От БСП не подкрепиха предложенията на управляващите въпреки някои подобрения, които са направени между първо и второ четене. Като положителна стъпка в правилната посока от левицата определиха възможността за съдебен контрол над отказите да се образува досъдебно производство, но все пак я определиха като недостатъчна.
"Законопроектът е концептуално сгрешен. Показва обърканост и липса на перспектива от гледна точка на ефективността", обобщи Крум Зарков.
По конкретните текстове той даде пример, че се предвижда прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник може да възлага отделни действия на следовател от следствения отдел на спецпрокуратурата.
"Когато възложите отделните действия, какво точно се постига със създаването на шумно прокламираната фигура? Цялата идея за уникалност и независимост се пропуква и напълно се обезсмисля с такива предложения. Когато този нов прокурор, втория главен, както искате го наречете, е в невъзможност да изпълни функциите си, то се предлага шефът на спецпрокуратурата да избира на случаен принцип кой да извършва действия по разследването. Стои въпросът защо специализираната прокуратура? Защо тази специализирана структура малко по малко се превръща в специален съд за властимащите", коментира по време на дебата Зарков.
Ципов отговори лаконично, че причината този тип дела да са подсъдни на специализираните съдилища е залегнала и в сега действащото законодателство - именно те се произнасят по дела срещу магистрати.
Йордан Цонев от ДПС определи като "безумие" всичко това, което българският парламент сътворявал по идея на един "известен български юрист със своя стаж и академични постижения", Христо Иванов (бившият правосъден министър и съпредседател на "Демократична България"). Цонев обясни, че е участвал в предприсъединителния екип (по присъединяването на България към ЕС) и попита защо тогава нито един европейски орган не е имал никакви забележки по темата за главния прокурор.
"Питам защо? По-малко власт ли имаше прокуратурата? Какво беше тогава и какво е сега? Темата започна точно тогава - когато това лице обяви, че ще се опитва да прави реформа, а след това оглави протестите срещу собствената си реформа", смята Цонев.
Той отправи въпроси към ГЕРБ: "Вие нямате ли усещането, че тази тема ще продължи безкрайно? По тази причина гласуваме "въздържал се". Защо ЕС и нашите партньори казваха, че всичко е ОК, а сега изведнъж нищо не е ОК по тази тема. Хайде да си казваме нещата такива, каквито са. Трябва да има контрол - да. Трябва да има механизъм - да. Но след като приемем това, ще има ли други препоръки? Ето това определям като правни безумия", коментира Цонев.
Крум Зарков взе думата и напомни, че промените не се налагат по искане на Христо Иванов, а заради осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото "Колеви срещу България", както и от множество становища и препоръки на редица европейски институции. Обръщайки се към Цонев, Зарков коментира и че "фиксацията в Христо Иванов" не е нужна".
Евгени Иванов от ВСС: Всичко това е законодателно лутане
Евгени Иванов от Висшия съдебен съвет (ВСС) бе поканен на дебата и припомни, че пленумът също даде отрицателно становище за промените. Пред депутатите Иванов очевидно спести много по-сериозни критики към управляващите и няколко пъти каза, че ще се въздържи да коментира.
"Беше взето решение на пленума и с него ВСС изрази своето отрицателно становище по няколко съображения - предложените текстове не кореспондират с решението на Конституционния съд, с препоръките на Комисията за демокрация чрез право и на препоръките на ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България", подчерта Иванов.
"Беше много интересно да присъствам, но не можах да открия логиката и това, което трябва да ни мотивира да отстъпим от изконни законодателни решения и традиции в нашата система и да правим такива нововъведения. За мен това е законодателно лутане и не мисля, че ще постигне целите. И все пак като колеги юристи ви пожелавам да намерите верния път към правилните решения", каза Иванов.