Проф. Асена Сербезова: И до днес не разбирам как публични данни всяват паника
"За мен и до ден днешен остава неясно как българската прокуратура видя фалшива новина и всяване на паника в обществото в интервютата с експертното ми мнение, базирано на публични данни." Това заяви в обясненията си пред състав на Софийския районен съд председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) проф. Асена Сербезова.
През април няколко часа след нейни две интервюта, в които тя говори за възможна липса на лекарства, Сербезова получава обаждане, че ще й бъде повдигнато обвинение. Прокуратурата я обвинява във всяване на паника по алинея първа от чл. 326 на Наказателния кодекс, която гласи: "Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години."
На 14 септември м.г. Софийският районен съд прекрати делото срещу нея и го върна на прокуратурата за "ремонт" заради допуснати сериозни процесуални нарушения и заради неясно обвинение. (Какво точно се случи в съдебната зала - тук.) На 27 октомври прокуратура й предяви ново обвинение, като разликата с първото е единствено в прецизиране на часовия период на интервютата пред БНТ и БНР на 7 април и уточнението кои думи в кое интервю на прокуратурата са се сторили притеснителни и всяващи паника и тревога.
Днес пред съда Сербезова поиска да даде обяснения по обвинението, което й е повдигнато, а малко след това съдът назначи техническа експертиза на записите на интервютата, които е дала и които са приложени по делото. Експертът ще трябва да установи дали записите са манипулирани, а следващото заседание по делото е насрочено за 22 март.
"Във въпросните интервюта, които цитира прокуратурата, съм изложила информация, която е публично налична в прессъобщение на Европейската агенция по лекарствата от 6 април 2020 г., т.е. един ден преди интервютата. ЕС изпитва проблеми в осигуряването на необходимите лекарства, очаква се недостиг, а в някои държави членки вече има такъв. В това прессъобщение Европейската агенция по лекарствата подчертава, че недостигът на лекарствата е нормално явление, което се е влошило по време на пандемията и това се дължи на затваряне на заводи поради карантина, логистични проблеми поради затворени граници, забрани за износ, въвеждането на извънредно положение в трети страни, които доставят лекарства и активни субстанции в ЕС и др.", припомни Сербезова.
По думите й целта на това съобщение на Европейската агенция по лекарствата, както самите те обявяват, е да се ангажират държавите - членки на ЕС, проактивно да реагират на тези проблеми. В това съобщение се обявява и създаването на изпълнителна ръководна група на ЕС по случаи на недостиг на лекарства, причинени от мащабни събития, каквото е пандемията.
"Още по-рано, през март 2020 г., точно месец преди моите медийни изяви, заради които прокуратурата ме обвинява, на среща на организацията "Лекарства за Европа", посветена на COVID-19, се съобщава, че 30 до 40% на световното производство на активни вещества за лекарства е базирано в Китай и че логистични проблеми, свързани с пандемията, сериозно повлияват производството на противовирусни лекарства", цитира данни проф. Сербезова.
Тя обясни и че на срещата също така се популяризира списък на Световната здравна организация с лекарствата, които могат да бъдат засегнати и които ще бъдат в недостиг. Този списък съдържа противовирусни препарати, както и такива за лечение на диабет, епилепсия, антибиотици и други. Въпросът за недостига на лекарствата, който българската прокуратура обяви за фалшива тревога, се обсъжда и от Европейския парламент.
Само няколко дни след моите интервюта депутат в Европейския парламент официално задава въпрос на ЕК по отношения на действията, които комисията е предприела относно съобщаването на случаите на недостиг на лекарства, както и по отношение на гарантирането на европейския суверенитет в производството на лекарствени продукти.
"Именно в увода на въпроса се отчита и фактът, че в началото на март 2020 г., т.е. месец преди моите интервюта, индийските власти въвеждат ограничения на 26 активни субстанции за производство на лекарства, главно антибиотици. Доколкото ми е известно, към настоящия момент българската прокуратура не е обвинила по същия повод и за същата информация нито председателя на ЕК, нито еврокомисаря по здравни въпроси, нито BBC, които съобщават същото месец преди моите интервюта, нито пък организацията "Лекарства за Европа, СЗО както и десетки депутати от ЕП, директори на болнични лечебни заведения в България, които съобщиха за недостиг, и др.", коментира Сербезова.
Тя подчерта, че целта на интервютата, които е дала, е да се информират българските граждани за световни тенденции в лекарствоснабдяването, които следва да се вземат предвид, за да се осигури адекватна реакция и употреба на лекарствата с цел предотвратяване на недостиг и намаляване на негативния ефект, който тези ситуации имат потенциала да създадат.
"Като бивш изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата аз съм наясно, че недостигът на лекарствени продукти води до генерирането на значителни разходи - както на публични, така и на лични средства, и поставя под въпрос надеждността на системите на здравеопазване. Ето защо от изключителна важност е проблемите, свързани с това, да бъдат проактивно коментирани и огласявани както на експертно нито, така и в обществото. А като председател на Управителния съвет на БФС и експерт в областта на лекарствоснабдяването мое задължение е да прокламирам навременно, отговорно и отговаряща на нуждите на обществото система, която рано да обръща внимание на потенциалния недостиг на определени лекарствени продукти", подчерта Сербезова пред магистратите.
В духа на доклад на ЕК от юли 2020 г. за недостиг на лекарства ключов елемент на управлението е сътрудничеството и координацията между различните заинтересовани страни, добави още тя.
"За мен и до ден днешен остава неясно как българската прокуратура видя фалшива новина и всяване на паника в обществото в експертното ми мнение, базирано на публични данни", подчерта Сербезова.
Прокуратурата иска глоба
На проф. Асена Сербезова бе повдигнато обвинение на 10 април заради две нейни интервюта от 7 април пред БНР и БНТ, в които говори за презапасяването с лекарства и възможен недостиг през последните седмици на извънредното положение, въведено заради коронавируса. Според прокуратурата изказванията ѝ са "будещи неоснователна тревога у гражданите в условията на въведено извънредно положение".
Според държавното обвинение тя е създала тревога у гражданите и заради това срещу нея започна разследване по текст от закона, който се използва обикновено за фалшиви сигнали за помощ. Текстът на Наказателния кодекс предвижда затвор до 2 години за този, който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога.
Действията на прокуратурата срещу Асена Сербезова доведоха до широк отзвук и в нейна защита се обявиха журналисти, правозащитници, политици, както и фармацевти, които излязоха на протест. Фармацевтичният съюз пък сезира Европейския парламент за случая.
На 7 юли прокуратурата внесе в районния съд обвинителния акт, но с предложение тя да бъде освободена от наказателна отговорност, а да й се наложи административно наказание - глоба от 1000 до 5000 лв. След като делото бе върнато на прокуратурата заради сериозни процесуални нарушения и внесено повторно в съда, обвинението е същото, като е уточнено кои думи в кое интервю са се сторили притеснителни и тревожни за прокуратурата.