Филмови дейци поискаха от президента да спре закона за киноиндустрията
Над 250 режисьори, актьори, продуценти, сценаристи, оператори и други филмови дейци поискаха от президента Румен Радев да наложи вето на закона за филмовата индустрия, който беше приет окончателно от парламента на 17 февруари. Тогава за по-малко от два часа, без дебати и с впечатляващо политическо мнозинство, депутатите гласуваха нова схема за финансиране на българско кино, сериали и анимация.
Според подписалите апела в приетите текстове има "нововъведения с категорично ретрограден характер в разрез с европейските практики и процеса на създаване на високохудожествено кино".
Промените в закона за филмовата индустрия влязоха за първо четене в парламента "по бързата писта" в началото на декември. Още тогава пролича политически консенсус в комисията по култура и медии, където текстовете бяха гласувани единодушно. Опасенията на гилдията и тогава бяха, че има много неясноти в разпоредбите, че голяма част от тях се различават от обсъжданото в работната група на Министерството на културата, като някои от предложенията бяха наречени "лобистки".
Проектът мина през зала с обещанието от страна на управляващите, че ще бъдат коригирани посочените проблеми и че законът ще бъде "изчистен от корупцията и конфликт на интереси". Беше даден максимален срок за внасяне на промени преди второ четене. Въпреки това основните промени бяха вкарани в последния възможен ден в края на януари, без да има и обещаният широк дебат. Предложенията обединиха гилдията и те поискаха законът да бъде спрян, но в крайна сметка това не се случи и повечето от промените бяха гласувани. Основно се въвежда схема за финансиране на българско кино, сериали и анимация. "По същество, измененията в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) нанасят тежки дългосрочни последици за българското кино, защото
представляват фундаментална подмяна на философията и принципите в закона,
подмяна която превръща изкуството и културата от ценност в продукт. Европейската практика и съвременните тенденции във филмовата индустрия на страните-членки на Европейския съюз показват точно обратното", пишат още дейците.
Според тях хипотетичното увеличение на публичните финанси за българското кино "служи за примамка, която да прикрие негативите от прибързаното и незаконосъобразно въвеждане в закона на схеми за финансови стимули и телевизионни сериали".
"Ние сме за модернизация на сектора, за реформа, която да включва всички утвърдени в европейската практика форми на държавно подпомагане, а това може да се постигне само с изработване на изцяло нов закон. За съжаление, предлаганият закона е пълен с противоречия и ние не вярваме, че капацитетът на настоящата държавна администрация, ангажирана с прилагането му е способна да ги преодолее", се казва още в писмото.
Според писмото, с което се иска вето, измененията и промените в закона предпоставят усложнени процедури, които ще доведат до административен произвол и възможност за бъдещи корупционни практики. "Затова искаме неговото цялостно преразглеждане след смяна на сегашната администрация в сектора. Законът за филмовата индустрия е много повече от съвкупност от правила и норми. Той трябва да е, преди всичко, израз на държавната политика, на призмата, през която тя гледа на предмета на закона, а именно българското кино", смятат още представителите на гилдията.
"В измененията привидно е заложена целта: срещата на зрителя с изкуството да е приоритет на държавната политика. Липсват, обаче, механизми за смислено осъществяване на тази среща чрез образователни цели и приоритети, както и на рамка за ефективно програмиране на българско кино в различните канали за разпространение.
Законът слага под една шапка високохудожественото кино, телевизионните сезонни сериали и финансовите стимули за чуждестранни продукции,
осъществени в страната, като третира преференциално комерсиалния успех. Така целта на държавната културна политика се променя от формиране, образоване и културно извисяване в обслужване на масовия вкус. В този си вид законът не противостои на ценностната криза в обществото ни, а се превръща в нейно отражение и катализатор. А именно кризата на ценности е основна пречка за устойчивото развитие на нацията!", завършва апелът.
Кои са подписалите апела Сергей Комитски - режисьор, Велислав Казаков - режисьор, Мартин Илиев - режисьор, Мира Янкова - режисьор
Адела Пеева - режисьор, Анри Кулев - режисьор, Теодор Ушев- режисьор, Камен Калев- режисьор, Георги Дюлгеров- режисьор, Иглика Трифонова- режисьор, Александър Морфов - режисьор, Кирил Дончев - композитор, Весела Казакова- режисьор, Васил Живков- режисьор, Ивайло Христов- режисьор, Руси Чанев - актьор, Петър Попзлатев- режисьор, Киран Коларов- режисьор, Константин Божанов- режисьор, Малина Петрова- режисьор, Светла Цоцоркова- режисьор, Светослав Овчаров- режисьор, Димитър Коцев -Шошо- режисьор, Тонислав Христов- режисьор, Цанко Василев -фестивален директор, Весела Данчева- режисьор, Светлана Янчева - актриса, Мина Милева- режисьор, Елица Петкова- режисьор, Ованес Торосян - актьор, Мария Аверина - режисьор, Атанас Киряков - режисьор, Мария Пищалова - икономист, Огнян Гелинов - режисьор, Цветан Недков - оператор, Катерина Ламбринова - кинокритик, Милена Андонова - режисьор, Рали Ралчев - оператор, Асен Владимиров - продуцент, Михаил Мутафов - актьор, Иван Савов - актьор, Румен Шомов - сценарист, Андрей Кулев - режисьор, Ася Кованова - режисьор, Йоана Атанасова - режисьор, Жезко Давидов - режисьор, Владимир Шомов - режисьор, Валентин Ганев - актьор, Никола Додов - актьор, Божина Панайотова - режисьор, Георги Челебиев - оператор, Калина Челебиева - художник, Иван Трайков - режисьор, Станислава Калчева - режисьор, Михаил Венков - режисьор, Николай Лазаров - оператор, Албена Пунева - режисьор, Ценка Куюмджиева-Шпоерке - режисьор, Анелия Мангърова - продуцент, Антония Милчева - режисьор, Владимир Игнатовски - кинокритик, Юлиан Атанасов - оператор, Елдора Трайкова - режисьор, Андрей Чертов - режисьор,Таня Доганова - Христова - режисьор, Петя Иванова - режисьор, Александър Грозев - кинокритик, Александър Донев - кинокритик, Петър Русев - режисьор, Румен Баросов - сценарист, Господин Неделчев - режисьор, Невелина Попова - сценарист, Вида Пиронкова - композитор, Галина Кралева - режисьор, Златка Керемедчиева - продуцент, Ирена Даскалова - режисьор, Джеки Стоев - режисьор
Нели Калчева - киновед, Елица Матеева - кинокритик, Здравко Маринов - сценограф, Пламен Герасимов - оператор, Ралица Димитрова - режисьор, Ина Вълчанова - сценарист, Милен Витанов - режисьор, Мария Траянова - режисьор, Стефан Мавродиев - актьор, Гергана Димитрова - режисьор, Християн Ночев - режисьор
Светлана Кирилова - режисьор по монтажа, Валентин Кирилов - звукорежисьор, Галина Георгиева - режисьор
Любомир Йончев - режисьор, Иван Стоянович - режисьор, Тодор Мацанов - режисьор, Иван Кафеджийски - оператор, Петър Тодоров - режисьор, Павла Раковска - режисьор, Панчо Цанков - режисьор, Валентин Гошев - режисьор, Димитър Кабаиванов - кинокритик, Гергана Станкова - продуцент, Милен Панайотов - композитор
Божидар Манов - кинокритик, Ивайло Минов - режисьор, Константин Младенов - режисьор, Теодор Янев- оператор, Неда Морфова - режисьор, Георги Андреев - оператор, Петя Александрова - кинокритик, Борислав Михайловски - продуцент, Веселин Тамахкяров - режисьор, Антоний Дончев - режисьор, Диана Георгиева - режисьор по монтажа ,Ваня Баждарова - режисьор, Николай Волев - режисьор, Кръстьо Ламбев - продуцент
Мариана Христова - кинокритик, Петър Горанов - сценограф, Красимир Доков - актьор, Людмила Махалнишка - звукорежисьор, Деян Статулов - кинокритик, Иван Андреев - звукорежисьор, Димитър Радев - режисьор,
Касиел Ноа Ашер - актриса, Станислав Семерджиев - сценарист, Жана Попова - преподавател,
Гаро Ашикян - режисьор, Катерина Борисова - режисьор, Мирослава Гоговска - актриса, Христо Тотев - оператор, Владимир Трифонов - филмов програматор, Екатерина Минкова - режисьор, Татяна Пандурска - режисьор, Силвия Пешева - режисьор, Валентина Фиданова - Коларова, Емил Йорданов - режисьор, Марина Янева - сценограф, Соня Александрова - кинокритик, Кристина Янева - актриса, Огнян Купенов - режисьор,
Радослав Камбуров - режисьор, Искра Ангелова - актриса, Марио Марков - продуцент, Николай Иванов-ОМ- композитор, Радостина Нейкова - режисьор, Митко Новков - критик, Светлозар Георгиев - звукорежисьор,
Марина Русинова - режисьор, Боряна Матеева - кинокритик, Емил Пенев - оператор, Чавдар Шинов - сценарист, Румен Стойчев -Джъмбо - художник, Красимир Андонов - оператор, Борис Траянов - звукорежисьор, Стефан Денолюбов - актьор, Донка Иванова - монтажист, Симеон Киров - оператор,
Руслан Грудев - режисьор, Жорета Николова -актриса, Орлин Руевски - оператор, Росица Цанева - режисьор по монтажа, Явор Калъчев - режисьор, Атанас Атанасов - актьор, Росен Елезов - режисьор, Александър Бъчваров - звукорежисьор, Иван Плачков - оператор, Петър Анев - кранист, Владимир Ангелов - режисьор,
Николай Ангелов - Шуши - актьор, Красимир Стоичков - оператор, Екатерина Димитрова - филмов координатор, Константин Цанев - актьор, Георги Николов - продуцент, Николай Василев - продуцент, Димитър Николов - актьор, Светлана Лазарова - кинокритик, Мария Станишева - режисьор, Сотир Гелев - режисьор