Президентът прати на Конституционния съд закона за разследващия главния прокурор
Президентът оспори пред Конституционния съд създаването на специален прокурор, който да има правомощия да разследва главния прокурор или неговите заместници, след като на 17 февруари ветото бе преодоляно от депутатите в Народното събрание и промените бяха гласувани повторно.
Само ден след като в Държавен вестник беше обнародван Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който беше създаден особен прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане основни текстове от закона да бъдат обявени за противоконституционни.
В своето искане президентът се аргументира с противоконституционност на спорните разпоредби, които бяха изтъкнати от него и на 10 февруари т.г., в мотивите за ветото на Закона за допълнение на НПК.
С въвеждането на фигурата на особен прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник и с предаването на подсъдността по тези дела изцяло към Специализирания наказателен съд се засягат основни конституционни ценности като независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт, равенството на гражданите пред закона и забраната на извънредните съдилища, посочва президентът Румен Радев.
Въпреки отрицателните становища на Висшия съдебен съвет прокуратурата, експерти и юристи както в България, така и в европейски институции, както и ветото на президента Румен Радев на 17 февруари мнозинството в парламента гласува и прие повторно промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се създава нова фигура на прокурор, който да води разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници.
Окончателното решение за създаването на такъв специален прокурор бе взето със 125 гласа "за" (на ГЕРБ, "Обединените патриоти" и "Воля"), 77 "против" (БСП и ДПС), както и с трима въздържали се (и тримата от ДПС).
След серия от промени в генералната идея за това кой да може да разследва главния прокурор окончателно беше гласувана трета поредна редакция на концепцията на управляващите. Дебатът мина очаквано и с вече многократно изразявани становища както в комисията по правни въпроси при първите обсъждания на законопроекта (на 27 януари) и при обсъждане на ветото на президента, така и в пленарната зала - с критики на БСП и обяснения от ГЕРБ и "Обединените патриоти", но без да отстъпват от намерението да приемат текстовете до края на мандата на това правителство и със заявката да отговорят на очакванията.
Предишното предложение на управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" за фигурата на т.нар. независим прокурор, който да може да започне наказателно разследване срещу главния, предвиждаше той да се избира от пленума на ВСС с мандат 7 години и мина на първо четене в парламента, но последваха поправки между първо и второ четене. Първият проект за промени на бившия правосъден министър Данаил Кирилов претърпя провал и бе изоставен.
Кой ще може да разследва главния прокурор
С окончателно гласуваните промени се предвижда да се създаде фигура на нов прокурор, който да има правомощия да разследва не само главния, но и заместниците му. ГЕРБ се отказаха от първоначалното си предложение кандидати за поста да номинират само шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). С последните предложения правото да номинират е дадено на поне шестима членове на целия ВСС, т.е. това могат да правят и членовете на съдийската колегия. Магистрат, който желае да заеме тази длъжност, ще може и сам да внесе документи и да се самономинира.
Той ще се избира от пленума на ВСС и това ще става с поне 15 гласа "за" от общо 25 членове на съвета. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не е получил поне 15 гласа, изборът ще продължава с балотаж между двамата кандидати с най-много гласове.
В последната редакция, която депутатите окончателно приеха, се предвижда новият прокурор да бъде избиран с мандат 5 години, а след края на мандата му той "се назначава на заеманата преди избора длъжност на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт". Друго съществено изменение е, че за първи път по изключение за разследващия главния прокурор се въвежда съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство, а процедурата ще се провежда в Специализирания наказателен съд и в Апелативния специализиран съд.
Съдебен състав от един съдия ще се произнася в закрито заседание дали отказът за образуване на досъдебно производство на прокурора е основателен. Произнасянето ще става с определение не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката.
Мотивите на държавния глава
При сезирането на Конституционния съд държавният глава Румен Радев е обособил няколко основни проблема, които вижда в промените в НПК. В изложението си до КС държавният глава нарича новата фигура на обвинител "особен прокурор". Той посочва, че текстовете не е указано точното му място в системата на прокуратурата. "Заслужава отбелязване, че той е поставен изрично извън йерархичната система за ръководство и контрол, установена в прокуратурата", посочва президентът.
Според президента има нарушение на принципа за независимост на съдебната власт.
"Трайно установено разбиране в европейската правна доктрина е, че независимостта на прокурорите е различна по своя обхват и съдържание от независимостта на съдиите. Независимостта на прокурорите се изразява в автономност при вземането на решения - те трябва да могат да вземат решенията си, без върху тях да се упражнява необосновано въздействие. Автономността на прокурорите е гарантирана по определен ред дори в държави, в които прокурорската служба е част от изпълнителната власт или й е подчинена. Тази гаранция важи за обикновените прокурори, но в още по-голяма степен важи за главния прокурор и неговите заместници", аргументира се президентът.
"Оспорените разпоредби от ЗСВ и от НПК обаче излагат главния прокурор, а оттам - и цялата прокурорска институция, на риск от оказване на неправомерно влияние. Като предвижда особен прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник (чл. 194, ал. 6 от НПК) и като предвижда, че неговите действия не подлежат на ръководство и контрол за законност, които се осъществяват в рамките на самата прокурорска служба (чл. 46, ал. 8 от НПК и чл. 136, ал. 11 от ЗСВ), законодателят премахва важни гаранции за обективност, всестранност и пълнота на разследването. Понеже задачата на особения прокурор е да разследва престъпления, извършени от конкретно длъжностно лице (главен прокурор или негов заместник), той би бил мотивиран да води разследването точно в определена посока, защото така оправдава смисъла и съществуването на длъжността си", посочва президентът.
"Особеният прокурор обаче, ако е наистина прокурор, трябва да бъде безпристрастен в преценката си и да събира и тези доказателства, които оневиняват конкретното длъжностно лице. В тази хипотеза обаче той рискува да остане без работа, защото длъжността му е да разследва престъпления на конкретни длъжностни лица. Не е случайно, че подобно институционално решение не се открива никъде другаде в държавите членки на Европейския съюз", допълва в искането Румен Радев.
Държавният глава вижда и нарушение в принципа за равенство на гражданите пред закона и недопускане на привилегии, основани на лично или обществено положение (чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България)
Според мотивите на президента законодателят въвежда по отношение на главния прокурор и неговите заместници съществени разлики спрямо установения ред за разследване на престъпления, извършени от всички останали граждани. Това, от една страна, е непропорционално спрямо преследваната от законодателя цел, а от друга - допуска се необосновано отклонение от принципа за равенство на гражданите пред закона.
Специално разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 от НПК въвежда и неравно третиране на гражданите на друго основание. Пострадалите от престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, имат право да обжалват отказа на особения прокурор за образуване на досъдебно производство, а всички останали пострадали от престъпления нямат това право.
"Не е справедливо законодателят да въвежда толкова съществени разлики в правното положение на пострадалите от престъпления само с оглед на това, че разследването се води от определен субект и извършителят заема определена длъжност", подчертава президентът.
В промените в НПК президентът вижда и нарушаване на забраната за създаване на извънредни съдилища (чл. 119, aл. 3 oт Конституцията). Извънредните съдилища са забранени, защото се създават за постигане на определени политически цели и поради това са в конфликт с идеята за независимост на съда, припомня държавният глава.
Според него има нарушение и на на чл. 126, ал. 2 от Конституцията. В българската правна система главният прокурор има статут на конституционно установен орган: Конституцията определя реда за неговото назначаване и освобождаване, статута му на член по право на ВСС и председател на Прокурорската колегия, урежда и неговите правомощия. Според Конституцията главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство над дейността на всички прокурори.
Конституцията посочва единствено правомощията на главния прокурор, но не и правомощията на председателите на двете върховни съдилища, които се назначават и освобождават по същия ред, т.е. правомощията на главния прокурор се ползват със засилено внимание от страна на конституционния законодател.
Според приетите промени обаче особеният прокурор е поставен извън системата за ръководство и контрол над законността на актовете на прокурорите, като изрично е посочено, че спрямо него главният прокурор не може да упражнява своите правомощия за надзор за законност и методическо ръководство. Това правомощие на главния прокурор обаче е конституционно установено и то може да бъде ограничавано единствено с промени в Конституцията.