Настанените в болница пациенти с COVID-19 вече са повече, отколкото в най-тревожния досега период на епидемията от коронавирус в България. Към 16 март хоспитализираните са 7269 души, докато на 14 декември миналата година са били 7244.

Не по-оптимистична е статистиката и за настанените в интензивни отделения, макар и пиковите стойности от края на 2020 година все още да не са задминати: към 16 март пациентите с коронавирус в най-тежко състояние са 575 души, а към 14 декември миналата година са 590.

На фона на това премиерът Бойко Борисов и министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов предпочитат да акцентират върху послания като "нашите славни лекари вършат огромна работа при абсолютно нормален живот за хората в България" и "контролиран натиск върху лечебните заведения", както и да отбелязват, че COVID ситуацията в България е по-добра, отколкото в страните, където заболеваемостта е значително по-голяма.

Засега управляващите кризата настояват, че т.нар. локален подход (въвеждане на ограничения по отделни области) е най-правилен заради разликите в разпространението по области.

Последната публична изява на министъра на здравеопазването бе в понеделник в Кърджали. Тогава проф. Костадин Ангелов, който е и водач на листата на ГЕРБ във Варна и Велико Търново, но официално предизборната му кампания е прекратена, заяви, че показателите на епидемията на национално ниво "изглеждат близки" на числата от здравната криза през ноември, но "забелязваме, обикаляйки страната, че колегите са спокойни, няма ги притесненията и страха от онези месеци". Според Ангелов три месеца по-късно здравната система е "много по-подготвена и оборудвана".

В понеделник и министър-председателят Бойко Борисов взе отношение по COVID епидемията в страната: "Има много псевдоексперти, които дават примери или с Унгария, или със Сърбия или с Гърция, нека напомним, че мерките там са тотален локдаун, затворено всичко или почти всичко, докато в България има абсолютно нормален живот и показателите примерно в Унгария са им три пъти по-лоши, отколкото в България." От разпространените откъси от съвещанието при премиера не става известно кои са визираните "псевдоексперти" от Борисов, както и дали има промяна в позицията му за продължаване на разхлабване на мерките. По разпореждане на министър-председателя от началото на март отвориха заведенията, а от 1 април е заложено да са разрешени посещенията и в нощни клубове, барове.

Още миналата седмица председателят на щаба за коронавируса и началник на Военномедицинска академия (ВМА) ген. Венцислав Мутафчийски заяви, че "нещата не вървят в правилна посока и би трябвало да се вземат мерки".

Във вторник в интервю за Българското национално радио директорът на "Пирогов" проф. Асен Балтов изрази подобно мнение: "Почти сме на предела на възможностите и трябва да се мисли за по-сериозни мерки." Той акцентира върху временно спиране на посещенията в детските градини с аргумента, че "продължава да се увеличава броят на новозаразените малки пациенти".

Че децата са по-засегнати от третата вълна на епидемията, смята и директорът на болница "Св. Анна" в София Славчо Близнаков: "30% от капацитета на детското отделение е заето от деца с COVID-19. Не са в тежко състояние, по-скоро стабилизирано, леко към средно, но самият факт, че вече има всеки ден деца, положителни за коронавирус, включително с майките им, е притеснителен." По думите на Близнаков капацитетът на "Св. Анна" за COVID пациенти е изчерпан, като половината легла са отделени за пациенти с коронавирус. (Още за боледуването на децата от COVID-19 - тук)

Като "много осезателен и притеснителен" определи натиска върху Спешна помощ - София, говорителят ѝ Катя Сунгарска пред "Дневник". По думите ѝ повикванията за 12-часова работна смяна са около 470, като половината са свързани с коронавируса. Според Сунгарска броят на спешните обаждания е сравним с този от пика на епидемията през ноември и декември, макар и все още да не се наблюдава "оставяне на адреси за изпълнение от предишната смяна към следващата".

По думите на говорителя на Спешна помощ в столицата обаче вече се стига до ситуации, в които пациент, закаран с линейка до болница за хоспитализиране, бива отпращан към следващо лечебно заведение поради изчерпване на местата: "Обявени са, да кажем, останали три легла, но докато отиде екипът и вземе човека, за да го закара до болница, местата се запълват от приходящи, които отиват със свой транспорт."

Със заповед на директора на Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ) от днес болниците в София трябваше да увеличат с 20% отделените за COVID пациенти легла. По обяд обаче Данчо Пенчев, начело на инспекцията, обяви, че заповедта ще бъде променена и на всяка болница ще бъде точно определено колко легла за пациенти с коронавирус да има. Причината е, че лечебните заведения имат различен профил.

Според данни на Би Ти Ви в София има 3700 легла за COVID пациенти, които не са в тежко състояние, и 340 места за интензивно лечение, като 75% от капацитета вече е зает.

Според последните официални данни най-засегнатата от коронавируса област е Бургас, където заболеваемостта за период от две седмици е 676 души на 100 хил. население. В отговор на въпроси на "Дневник" директорът на университетската многопрофилна болница в Бургас д-р Бойко Миразчийски заявява, че през последните дни са заети 93% от леглата за COVID болни в неусложнено състояние, а местата за интензивно лечение са заети наполовина. Последно миналата седмица са определени 25 нови легла за пациенти с коронавирус.

В ефира на "Нова телевизия" директорът на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Бургас Георги Паздеров заяви, че ще направи предложение за спиране на посещенията, затваряне на фитнеси, молове, детски градини на местно ниво. Болниците пък вероятно ще трябва да отделят 30% от капацитета си за пациенти с COVID-19.

При посещението си в Кърджали в понеделник министърът на здравеопазването обяви, че причината за визитата му е "изключително сериозният поток от пациенти към лечебното заведение, въпреки че заболеваемостта там е сред най-ниските в страната: 155 нови заразени на 100 хил. население за период от две седмици. Това бе обяснено с предположение, че хората не се изследват, макар и да имат симптоми на COVID-19. И все пак заключението на проф. Ангелов е, че ситуацията в болница "Д-р Атанас Дафовски" и област Кърджали е "контролирана и стабилна".

Както е известно, в България няма точни критерии за COVID ситуацията, при които да се въвеждат мерки, а здравните власти настоятелно повтарят, че показателите се следят изкъсо. Като фактор за въвеждане на ограничения е посочвана и "готовността на обществото", с обяснението, че дори и да бъдат въведени мерки, няма да се спазват, ако няма субективно усещане за масово съгласие с тях.

През последните дни на два пъти са отправяни послания, че на редовния брифинг за епидемията в страната ще бъдат обявени решения, валидни за страната. В понеделник в ефира на "Нова телевизия" проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и член на щаба за коронавируса, заяви: "Сега е време за успокояване, да се приемат реалностите и да се взимат решения, които са правилни." На въпрос дали се изключва въвеждане на ограничения на национално ниво Кантарджиев отговори, че "в четвъртък това ще го каже министърът".

Във вторник на среща в Министерството на здравеопазването бе обявено, че по всяка вероятност ще бъдат въведени по-строги ограничения в София, допълнителни към връщането на учениците от 5 до 12 клас към онлайн обучение от края на миналата седмица. В този контекст директорът на болница "Александровска" проф. Борис Богов заяви, че "засега е само за София, а пък мерки, които касаят национално ниво, ще бъдат може би ясни в четвъртък или след четвъртък".