Първият българин, превел от санскрит: Изложба разказва за приключенията на Раковски

Първият българин, превел от санскрит: Изложба разказва за приключенията на Раковски

Изложбата е организирана от фондация Credo bonum
Изложбата е организирана от фондация Credo bonum
Кой е първият европеец, превел свещената книга на индийците, директно от санксрит? Кой българин е смятан за велик човек и изследовател в Индия, чието име носят няколко училища там?
Краткият отговор на тези въпроси е Георги Сава Раковски. А по-дългият, в който се съдържат и допълнително данни за живота на известния български революционер, може да бъде открит в изложбата "Приключенията на смелия Раковски", която може да бъде видяна до 18 април във фондация Credo bonum. Повод са 200 години от рождението на Раковски (на 14 април).
Изложбата разказва за живота на Георги Раковски, фокусирайки се върху шест момента от неговата история, представени като отделни глави на книга. Към всяка история върви и неговият образ, нарисуван от петима различни по възраст художници (от 9 до 33) - Лили Бенева, Станислав Беловски, Йосиф Шурелов, Рада Скумова, Надежда Каридова и Атанас Атанасов.
"Изложбата е родена от желанието да се разкаже
историята на този велик българин отвъд ограниченията на историческите клишета.
Животът му е приключение, пълно с драматични обрати и неочаквани ситуации. Това е живот, изцяло посветен на мисията за освобождаване на отечеството България. Съвременният прочит на тази история ни позволява да го видим в нова светлина. Наречен във Вазовата "Епопея на забравените" "мечтател безумен", Раковски е истински ренесансов човек. Има интереси към историята, етнографията, фолклора, езикознанието, практикува близо 15 различни професии през сравнително краткия си живот. Той е борец за църковната свобода, просветното дело, публицист и поет, дипломат и адвокат. Идеите му са дръзки, енергията му - безспирна, а размахът, с който начертава пътищата за освобождение от Османската империя, надскача възможностите на историческото време, в което живее", казват организаторите на изложбата.
Според тях "автоматичната употреба на името му е заличила очертанията на живия и вълнуващ човешки образ. Историята сякаш е премахнала страстта и любовта към отечеството, които са движили всички негови действия".