Становище пред съда на ЕС: България ще трябва да издаде паспорт на дете с две майки
България трябва да признае произхода на бебе, родено с две майки, една от които е българка, и да му издаде акт за раждане като български гражданин, но може в документа да не запише, че има две майки. В тази посока е един от изводите на генералния адвокат Юлиане Кокот пред Съда на Европейския съюз по дело във връзка с казуса на две майки, българка и англичанка. Тяхното бебе се ражда в Испания, но България отказва да му издаде акт за раждане. В Испания то е записано като дете на две майки.
Според генералния адвокат (цялото становище - тук) трябва да се намери "баланс между националната идентичност на държавите членки и правото на свободно движение на детето и на неговите родители... но държавата може да се позове на националната си идентичност и на разбирането си за традиционно семейство, за да откаже да признае тази родствена връзка с оглед на съставянето на акт за раждане в съответствие с националното ѝ право", става известно още от становището на генералния адвокат.
Задачата на генералните адвокати е да предложат на съда при пълна независимост правно разрешение на делото, което им е поверено. То не е обвързващо за съда, но много често становищата оказват влияние върху окончателното решение и са показателни за насоката, в която би се развил отделният казус.
"Тепърва очакваме решението на Съда на ЕС, но вярваме, че становището на генералния адвокат е стъпка напред в признаването на семействата между лица от един и същ пол в цяла Европа. Правото се променя бавно, с малки стъпки, но с много постоянство. Смятам, че с годините сме доказали, че притежаваме това качество в правната програма на "Действие". Решение в посоката, която задава Генералният адвокат, ще постави България в задължение да установи семейната връзка между детето Сара и двете й майки. Може би всичко сега започва", коментира адвокат Деница Любенова - процесуален представител на семейството и с чиято правна помощ се води делото.
"Ние сме изключително развълнувани от решението на генералния адвокат и благодарни за подкрепата на нашите близки, приятели и общността. Надяваме се решението по делото да бъде и повратна точка, която да помогне на други семейства като нашето. Много се вълнуваме от възможността да можем да пътуваме заедно като семейство и дъщеря ни най-накрая да види своите роднини в България и Великобритания", казват родителките на бебето Сара, цитирани от "Действие".
Бебето Сара, родено в Испания
Двете жени, едната от които българка - с инициали В.М.А, сключва брак с друга жена с гражданство от Великобритания, но родена в Гибралтар. На 9 декември 2019 г. в Испания им се ражда дете - Сара. Момичето получава акт за раждане, в който са вписани двете й майки, но без да се уточнява коя е биологичната майка на детето. На момиченцето е отказано и британско гражданство, защото по действащите закони на Великобритания гибралтарската му майка не може да предаде гражданство.
На 29 януари 2020 г. българската майка подава документи за издаване на акт за раждане на Сара в България, за да може тя да придобие българско гражданство. Столичната община указва на В.М.А да предостави доказателства, съдържащи информация относно произхода на детето по отношение на неговата биологична майка. След като тя отказва да предостави такава информация, на 5 март 2020 г. Столична община - район Панчарево, отказва да издаде акт за раждане на бебето Сара, позовавайки се на факта, че две майки не могат да имат биологично дете и че издаването на такъв акт за раждане би противоречал на обществения ред, тъй като България не признава браковете на лица от един и същ пол, сключени в чужбина. Решението на Столична община беше обжалвано пред Административен съд София-град. На 2 октомври 2020 г. Административен съд София - град решава да спре делото пред АССГ и да изпрати преюдициално запитване със четири въпроса до Съда на Европейския съюз.
Становището на адвоката
Генералният адвокат Юлияне Кокот смята, че не може да се приеме със сигурност, че детето е български гражданин. Всъщност това твърдение е оспорено от българското правителство, предвид че българско гражданство по право придобива всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, а в настоящия случай самоличността на биологичната майка не е известна. Няколко са изводите от становището на адвокат Юлиане Кокот:
- България не може да откаже да признае произхода на детето от двете му майки за целите на свободното придвижване в Европейския съюз и трябва да издаде документ за самоличност или за пътуване на детето Сара, в който да са посочени и двете жени като родител.
- Непризнаването на родствената връзка между двете жени и детето би създало пречки за семейния им живот в България, ако решат да се върнат, а според правото на Европейския съюз правото на свободно движение включва и правото да се води нормален семеен живот както в приемащата държава членка, така и в държавата членка по произход.
- Ако разбирането за "традиционното" семейство е закрепено в българската Конституция е израз на самоопределянето на държавата както в политически, така и в социален план степента на упражнявания от Съда контрол трябва да се ограничи, за да останат области на материалноправна компетентност, запазени за държавите членки.
Генералният адвокат обаче отбелязва, че дори в хипотезата, ако детето не е български гражданин и следователно не е гражданин на Съюза, положението не излиза извън приложното поле на правото на Съюза. Всъщност в тази хипотеза остава въпросът дали гражданка на Съюза - В.M.A. - която е упражнила правото си на свободно движение и заедно със съпругата си е станала майка на дете по силата на правото на друга държава членка, може да поиска от своята държава членка по произход да признае това положение и да издаде акт за раждане, в който двете жени да бъдат посочени като родители на детето.
Генералният адвокат отбелязва още, че "отказът на българските власти да съставят искания акт за раждане представлява пречка за правата, които правото на ЕС предоставя на В.M.A., и - в случай че детето е български гражданин - и на това дете".
"Следователно България не може да откаже да признае произхода на детето за целите на прилагането на вторичното право на Съюза относно свободното движение на гражданите с мотива, че българското право не предвижда нито института на брака между лица от един и същи пол, нито майчинството на съпругата на биологичната майка на детето. В хипотезата, ако детето е български гражданин, това в частност означава, че България трябва да му издаде документ за самоличност или документ за пътуване, в който В.M.A. и съпругата ѝ да са посочени като родители, за да може детето да пътува с всеки от родителите си поотделно. От друга страна, с позоваването на националната идентичност България може да обоснове отказа да се признае произходът на детето, както е установен в испанския акт за раждане, за целите на съставянето на акт за раждане, установяващ произхода на това дете по смисъла на вътрешното семейно право", завършва още становището.