Привидното спокойствие на квартал "Изток"
Улица "Луда Яна" криволичи и изглежда пуста. От време на време притичва някое дете или група от по двама-трима мъже се придвижват бързо. В една отсечка от нея от едната страна се вижда училището, а от другата - Център за права на децата, събран в нещо като барака.
Привидност, притихналост, затвореност, капсула. По време на разходката по улиците (или това, което би трябвало да приличат на такива) на квартал "Изток" в Пазарджик постоянно сякаш някой гледа, без да го виждате. Същевременно, ако срещнете погледите на малкото хора по улиците - деца или жени, които седят и наблюдават, няма да успеете да привлечете внимание. Те ще ви огледат, но няма да ви доближат. Няма да покажат интерес. Съветът е и вие да не го правите.
От време на време от някой стълб гледат кандидатите на ДПС за парламентарните изборите от Пазарджик, а в непосредствена близост до тях, винаги с лека усмивка, има и плакат само на почетния председател Ахмед Доган (преди години вместо Доган, на плакатите беше Делян Пеевски, който ставаше народен представител именно от Пазарджик). Въпреки че парламентарните избори бяха преди по-малко от месец, плакатите изглеждат пожълтели и стари, сякаш са от преди много години.
Квартал "Изток", който през годините често влизаше в новините заради джамията "Абу Бекир", която се намира, там и проповедника Ахмед Муса, за когото прокуратурата твърдеше, че изповядва антидемократична идеология и е привърженик на "Ислямска държава", отдавна не е бил център на внимание.
Муса е в затвора с присъда осем години и половина затвор на втора инстанция (някои хора казват, че все още има влияние и оттам) за това, че е проповядвал идеите на терористичната организация и реч на омразата. Присъди със затвор и глоби имат още 12 души, за които се твърди, че Муса е ръководил. Предстои разглеждането на делото пред Върховния касационен съд, който ще се произнесе окончателно по казуса.
Квартал "Изток" е и мястото, в което за първи път през 2016 г. беше въведена забрана за носене на облекло, покриващо изцяло или отчасти лицето. Забраната за бурките впоследствие стана и закон.
Всичко това превърна квартала, в който по неофициални данни живеят 30 хиляди души, предимно роми, в капсула. В клетка, в която е много трудно да влезеш.
Пет години по-късно за тези събития е по-добре да не се говори. Съветът, който ще получите, е и да не повдигате темите пред случайни хора, да не питате защо, как и какво се случи след това. Хората от квартал "Изток" почти не излизат оттам, а ако го направят и попаднат в центъра на Пазарджик, не е сигурно какво ще бъде отношението към тях. И обратно.
Криза в застой
Изборите от 4 април не са променили много ситуацията - нито с резултата, нито с обещанията преди това. Подобно на други ромски махали, кампанията почти е отсъствала - към малцинството политическите парти не проявяват интерес.
"ДПС се опитваха с плакати колко велики неща ще се променят. Проблемите са повече на местната власт, но ми се струва в обособените квартали има много образователни, социални, инфраструктурни проблеми. Процесът на капсулирането се задълбочава, почти вече българите и малцинството не общуват", казва Асен Колев, член на Националния съвет по етнически и демографски въпроси, бивш здравен медиатор.
Според него хората от малцинствата са "елиминирани" от участие във властта - местна, изпълнителна и от икономическия живот, и това води до сериозни усложнения в отношенията. "Води до озлобление към официалната власт и към хората. За тях лицето на официалната власт е българинът."
Според Колев ДПС е неутрална в тези процеси - "тя си следи нейните неща", а хората гласуват за движението по навик, но с ясното съзнание, че те нищо няма да променят. На последните избори в секциите в квартала все пак ДПС печелят с мнозинство от над 80-85%.
По документи всичко е наред
Най-големият проблем е, че не се работи с хората. Те са изоставени. "Няма програми, няма дейности. Кой работи вътре в кварталите? Социалните, здравните служби? По документи сме цъфнали, но като проведеш и един разговор, ще се разкрие за какво става дума", казва Асен Колев, като през цялото време в гласа му се усеща отчаяние и силно притеснение.
Няколко пъти той повтаря също за това колко "капсулирани, затворени, обезверени" са хората от квартал "Изток", но и от други подобни квартали.
"Трябва да се изслушват проблемите на хората, липсва комуникация, общуване със социалните работници, здравните работници. Преди имаше опит - кметът в годината 1-2 пъти да влезе в квартала, имаха приемни дни, началниците на РПУ-тата имаха навика да създават условия и възможности. Няма ги тези неща в момента. Най-много ги дразни хората, че българското общество ги забрави. Спомнят си за тях, когато има проблем и винаги с негативизъм. Като че ли няма нещо положително да се покаже", казва още Колев. По думите му ситуацията на разделение никога не е била такава. Никога противопоставянето и страхът между българите и другите не е било толкова силно. "Толкова са напрегнати хората, че малко трябва да се разпалят отношенията", прогнозира още Колев.
Според него партиите няма как да разрешат този проблем. Трябва комплексен подход, да се види образованието, децата, защото образованието е на много ниско ниво и това се подценява в обществото, смята още възрастният мъж.
"Политическата класа не си задава въпроса какво ще стане след 10 години. Това капсулиране, вътрешната самоорганизация, силното влияние на определени хора е твърде притеснително", смята още Колев. По думите му същите процеси се наблюдават в повечето квартали, в които има малцинства.
"На пръв поглед всичко изглежда нормално и спокойно", казва възрастен мъж, който работи в баничарница в началото на улица "Луда Яна". И добавя с поклащане на глава: "Но това е само привидно."
Какъв беше вотът в ромските махали на последните избори - тук.
Предизборните настроения в ромските махали - тук.
Как изглеждаше квартал "Изток" преди пет години - тук.