Очертава се консенсус на експерти срещу нова конституция
Необходими са промени на конституцията, но не и нов основен закон.
Това мнение на експерти се очерта на дискусия на тема "Конституцията на Република България - 30 години по-късно", организирана от Български институт за правни инициативи /БИПИ/ с участието на специалисти по конституционно право, юристи, социолози, политолози, създатели на действащия основен закон през 1991 г., сред тях и новият служебен министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов.
Най-подробно изложи това мнение бившият конституционен съдия проф. Пенчо Пенев. Нова конституция се пише, когато се предприемат радикални промени в устройството на държавата, тоест когато се преучредява държавата, а в нашия случай такъв въпрос не стои, подчерта той.
Действащата конституция е създадена на основата на европейския принцип на т. нар. рационализиран парламентаризъм: закрепени са на конституционно ниво вот на недоверие, избор на ипълнителната власт, явяването на министрите и премиера пред парламента, разделеинето на властите. Ако има проблеми във функционирането на институциите, те не са в конституцията, а в лошото упражняване на конституционните норми, подчерта проф. Пенев. И призова при всяко неблагополучие в управлението да се поставя внимаелно диагнозата, не да се отклонява вниманието веднага към промени в конституцията. Инструментът за лечението да съответсва на диагнозата. Защото проблемите имат и политико-икономически и социални измерения, подчерта проф. Пенев.
Да се тръгне към нова конституция би означавало и досегашните решения на Конституционния съд "да останат само лиература", а в тях има принос към теорията на конституционализма, предупреди още проф. Пенев.
Що се онася до намаляването на броя на депутатите от 240 на 120, това намалява представителността на парламента, освен че нарушава правото на избор на гражданите.. "Ако съображенията са финансови, тогава да намалм депутатите на 50, за да е по-евтино". Против популистките алтернативи, които битуват из публичното пространство, като например да се ограничи до два мандата постът на минисгър-председателя, говори и проф- Снежана Начева.
Консенсус на експертите, че частта за съдебната власт се нуждае от промени
Това мнение - че глава VI /Съдебна власт/ на основния закон трябва да се промени, се чу ясно от всички участници в дискусията.
Капка Костова, бивш върховен съдия и бивш член на Висшия съдебен съвет, акцентира върху различните функции на трите части на съдебната власт - съд, прокуратура, следствие, и подчерта,че в останалите правови държави като се каже съдебна власт се разбира съдът и че това клише се е наложило, защото отразява реалната му функция. Косова разграничи понятията независимост и автономност и подчерта, че основната характеристика на съда е независимостта му, докато за прокуратурата адекватно би било е определението автономност.
Да се намали парламентаната квота поне на 6 души
/сега са 11/.Да се нарича извънсъдебна и да се избира чрез предствителност, а не по квоти - тази позиция изрази проф. Пенев, също и председателят на Съюза на юристите в България /СЮБ/ Владислав Славов. СЮБ винаги е заасъпвал позицията, че е прекалено присъствието на законодаелната власт в съдебната, но не само не беше чут, но дори се стигна до изцяло формиран от парламента Инспекорат към Висшия съдебен съвет, заяви Славов.
Проф. Екатерина Михайлова коментира, че би могло да се поиска от Конституционния съд ново тълкуване във връзк с Решение №3 на КС от 2003 г., което блокира промени в съдебната власт от обикновен парламент, приемайки ги за промяна на държавното управление и устройство, за което е небоходимо Велико народно събрание.
Само 19 % от гражданите знаят какви са правомощията на ВНС
56 % "знаят доняъде но не всичко", а около 24 % признават, че не знаят нищо или не могат да преценят. Това установява проучване на агенция "Глобал Метрикс", представено на форума от управляващия директор д-р Радостина Ангелова.
Ниската правна грамотност на населението подхранва честите популистки призиви за нова конституция или за недообмислени промени - това мнение също беше изразено от участници в дискусията.