Кои квартали в София пестят най-малко енергия

Кои квартали в София пестят най-малко енергия

Кои квартали в София пестят най-малко енергия
В София до 2030 г. да се премахне използването на твърди и течни изкопаеми горива. Тази амбициозна цел е поставена в прогнозата за енергопотреблението според общинското предприятие "Софияплан".
Дружеството представи и Интерактивна онлайн карта за енергопотреблението по квартали, разработена заедно с неправителствената организация за енергийна ефективност "Софена". Тя е в тон с насоките в Европейския зелен пакт. В него е заложен стремежът Европа да бъде първият неутрален по отношение на климата континент, а задачата е до 2050 г. да се достигнат нулеви емисии от парникови газове.
До 2050 г. в София енергията от ВЕИ ще е почти 25%
Годишното енергопотребление в София сега е 5.66 млн.мегаватчаса, през 2030 г. трябва да е 5.5 млн., а през 2050 г. да се свие до 5.4 млн. мегаватчаса.
Към 2050 г. се очаква спад в използването на централното отопление и гореща вода, както и увеличено потребление на възобновяема енергия от слънчеви панели, аеротермални и геотермални източници. В този период производството на енергия от ВЕИ в София трябва да достигне 1.39 млн. мегаватчаса годишно, което е около ¼ от цялото енергопотребление на града.
Картата показва кой квартал колко енергия ползва
"В София целта е до края 2030 г. да се премахнат изкопаемите твърди и течни горива като източник на енергия, тъй като те са с най-висок емисионен коефициент и влияят на чистотата на въздуха и на глобалния климат", поясни Жоржета Рафаилова от "Софияплан". За някои квартали обаче като "Факултета" и "Бояна" този срок е 2050 г. Първите стъпки са започнати - подмяната на старите печки с безплатни по-екологични устройства за отопление е в ход.
Другата линия е развитието на газификацията. "Въпреки че е изкопаемо гориво, природният газ е с най-ниският емисионен коефициент", допълни тя. Препоръката към "Топлофикация София" е да "позелени" своята енергия като включи и възобновяеми източници и увеличи дела на когенерацията.
Кварталите вече имат свой енергиен паспорт
В интерактивната карта са представени енергийни паспорти на отделните квартали на София, както и прогнози за енергопотреблението през 2030 г., 2040 г. и 2050 г. Показани са данни за ползваната енергия за битова гореща вода и отделно за отопление. Като особено важен показател е посочена спестената енергия във всеки квартал от приложени енергоспестяващи мерки - саниране или преминаване на възобновяеми енергийни източници.
Панелните жилищни комплекси като "Люлин" и "Младост" са строени с най-ниска енергийна ефективност. Стените са дебели едва 14 см и ако санирането е само лепене на топлоизолация, няма да е достатъчно. Ще трябва и обновяване на вътрешните системи на тези сгради - за отоплението и вентилацията, посочиха от "Софияплан". Енергоспестяващите мерки ще са най-подходящи именно в тези квартали.
В момента с енергоспестяващи мерки (ЕСМ) жителите на "Люлин 1" годишно пестят 217 мегаватчаса, докато в "Люлин 5" това количество е 297 мегаватчаса, показва изследването.
"Младост 1" спестява 90 мегаватчаса, а съседният "Младост 2" е постигнал икономия на 428 мегаватчаса, "Младост 3" - 701, а "Младост 4" - 466 мегаватчаса годишно.
Сериозно се пести енергия и кв. "Красна поляна-I и II част", сочи интерактивната карта. Там потреблението чрез прилагане на ЕСМ се намалява с 527 мегаватчаса годишно.
В центъра се пести най-малко
В абсолютния център, между бул. "Христо Ботев" и площад "Света Неделя", този показател е едва 8 мегаватчаса, а около Докторската градина - 87 мегаватчаса, а в района на ул."Граф Игнатиев" - 59 мегаватчаса. В "Лозенец-3" (между бул. "Св.Наум" и бул."Евлоги Георгиев") този показател е доста по-висок - 373 мегаватчаса. В тези данни трябва да се отчита, че в центъра гъстотата на населението е доста по-ниска от жилищните комплекси и общото количество на енергопотреблението е по-малко.
Показателите в интерактивната карта са постигнати чрез моделиране на статистическите отчети в периода 2015-2017 г., обясни методиката Рафаилова. Те са основа за планиране на бъдещи мерки как да се влияе на енергопотреблението - чрез стимули, но и чрез санкции, за да се въведат нови норми за енергийна ефективност.
"Санирането трябва да включва и монтаж на слънчеви панели на покрива", дава пример Рафаилова. Според нея енергийните паспорти на софийските квартали ще са важни за бъдещите инвеститори, за доставчиците на енергия при планиране на поставянето на възобновяеми енергийни източници.
Към картата са представени и реалистичен и песимистичен сценарий и за броя на населението в столицата. По първия градът ще нарасне до 1.413 млн.души през 2030 г. и до 1.523 млн.души до 2050 г., а според песимистичния съответно до 1.422 млн. и 1.541 млн. души. Сега в града са регистрирани, че живеят 1.221 млн.души, колкото е бил броят им през 2013 г.