През 2015 г. българската държава е платила 700 хиляди лева на прочутия френски музей "Лувър", за да изложи там тракийското съкровище, съобщи на редовната си пресконференция служебният министър на културата проф. Велислав Минеков. По негови думи този случай е прецедент - никога досега в българската история не се е случвало държавата да плаща, за да бъде показано културното й наследство.

За договарянето на това кои експонати да бъдат изложени във френския музей през 2014 г. в България пристигна специална делегация от Лувъра. Изложбата, наречена още "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България", беше открита през април 2015 г. и бе достъпна за посещение около 4 месеца. Минеков обаче определи като "нецелесъобразно" харченето на 700 хил. лева за излагането на съкровището в "един нещастен коридор".

Той допълни, че освен тази сума са похарчени още 20 хил. лева за журналисти, които да отразят събитието. Според него, освен че са били направени извънредни разходи за журналисти, самите те не са били третирани равноправно, като някои са получавали повече пари за командировъчни от други. Министърът показа и списък с имената на акредитираните журналисти, които са присъствали на събитието, както и сумите, които те са получили.

Българската изложба в Лувъра предизвика остри реакции от една страна заради липсата на прозрачност по отношение на похарчените средства за самата изложба, така и заради разходите за комадированите от ведомството журналисти. Скандалът тръгна след като хорист на ансамбъла "Йоан Кукузел Ангелогласния", поканен да вземе участие в съпътстващите събития около изложбата, се оплака, че държавата му плаща само 35 евро дневни и никакъв хонорар за концерта в катедралата "Нотр Дам", а впоследствие стана известно че зам.-главният редактор на вестник "Преса" и още журналисти също са командировани от министерството.Тогавашният министър на културата Вежди Рашидов се възмути от публикациите в медиите и каза по отношение на журналистите: "аз съм ги повикал не да ми създават скандали." Тенорът пък направил изказването бе освободен от хора. По-късно министърът на култарата обясни присъствието на журналисите в Париж с това, че няма пари за реклама и за това е поканил журналисти, като изборът е паднал върху тези, които са отразявали цялата работа по подготовката на изложбата, продължила пет години.

По време на пресконференцията министърът на културата заяви, че е разтревожен от начина, по който досега са се назначавали директорите на културните институти. Според него министърът разполага с твърде голяма власт: "той може да си позволи с леко усърдие да посочи правилния директор. Това е избор по приятелска линия, а не по професионална", каза Минеков и обясни, че според него министърът не трябва да има пряко участие в назначението, но трябва да носи отговорност за работата на своите подчинени. Той съобщи, че в момента се разработва нова методика за избор на директори, която предвижда отговорност на комисиите, които избират кандидатите, възможност за предсрочно прекратяване на мандата при несправяне с работата и пълно отстраняване на министъра от процедурата. Според Минеков новата методика трябва да се прилага и за директорите на културните институти в чужбина, които в момента страдат от недофинансиране. Министърът посочи, че в момента 92% от разходите на културните институти зад граница отиват за покриване на режийните разходи и за заплати на служителите, а едва 8% се насочват за културна дейност. По думите му оптималното съотношение би било 60 на 40. Той допълни, че в момента се водят преговори с останалите министерства за увеличаване на бюджета за култура.

След като коментира темите за ремонта на паметника на Александър Втори, Велислав Минеков съобщи, че е сключено споразумение с Агенция "Митници" , което облекчава процедурата по изнасянето на художествени творби от живи автори. От тук нататък тя ще включва попълването само на една декларация, а не представяне на сертификат, че творбите им не представляват ценност за държавата. Освен това Минков посочи, че няколко държави, сред които Германия и Великобритания, са решили да върнат на България културни ценности, които са били заловени на тяхна територия. "Не е важна тяхната стойност, важно е, че е нарушено правото ни на познание", заяви Минеков.

Във връзка с оставката на един от членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ), Ивелина Димитрова, за която тя самата съобщи вчера, Минеков намекна, че институцията, която би трябвало да бъде независим орган за контрол на медиите, се е политизирала. Той посочи, че все още чака официален отговор от СЕМ по повод отнетото му право на отговор по време на гостуването му в БНТ. Минеков каза, че вече дори не очаква да получи такова след случилото се в съвета, визирайки оставката на Димитрова, и затова подготвя писмо, обясняващо казуса, което ще бъде изпратено до Европейската комисия, държавния департамент на САЩ, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и "Репортери без граници".

Министърът изрази мнение, че една от спешните задачи на новия парламент трябва да бъде преработването на Закона за радиото и телевизията. Според него именно проблемите в закона и липсата на прозрачност в медийната собственост са причина за изпадането на страната до 112-ото място в класацията на "Репортери без граница". Той съобщи, че към днешна дата в Министерство на културата са подадени едва 220 декларации от медии, а срокът изтича на 30 юни. Той призова политическите партии, сключващи договори за предизборна реклама, да не го правят с медии, които не присъстват в публичния регистър на Министерството на културата. А във ведомството ще бъде създадена работна група, която да огледа не само правилата за подаването на декларации, но и за намирането на най-подходящото решение, което да подсигури добра информираност на обществото относно медийните собственици и тяхното финансиране.

Във връзка с подадените сигнали до прокуратурата по случая "Ларгото" Минеков съобщи, че все още няма отговори от държавното обвинение.