Само една трета от ново рибарско пристанище за 14 млн. лв. във Варна се оказа годна за използване

Изграденото с европейско финансиране рибарско пристанище "Карантината" във Варна ще може да приема едва 43 плавателни съда вместо 116, както бе заложено в проекта за изграждането му на стойност 14 млн. лв. (без ДДС). Това става ясно от отговорите на въпроси, изпратени от "Дневник" до транспортното министерство. В същото време само преди дни от общинската администрация във Варна официално обявиха, че започва сключването на договори за ползване на пристанището, но премълчаха факта, че близо две трети от кейовите му места са се оказали негодни за въвеждане в експлоатация.
В
краткия отговор на транспортното министерство
е записано следното: "Съгласно издаденото на 2 юли 2021г. Удостоверение за експлоатационна годност, броят на корабните места на Рибарско пристанище "Карантината" е както следва: 43 бр. за кейове № 1,2 и 3".
Вътрешната кореспонденция по издаването на удостоверението, с част от която "Дневник" разполага показва, че то е с валидност само пет години - до 2026 г. В същото време стандартният срок, за който пристанищата в България получават правото да работят и да използват съоръженията си, е седем пъти по-дълъг - 35 години.
Гледайте "Кой ще управлява България" изборното студио на "Дневник" на живо на 11 юли от 18 часа. Където и да сте Още информация - тук
За специализираното издание Maritime.bg от общинската администрация във Варна са обяснили, че съгласно предписания, направени от Дирекция "Морска администрация" - Варна на пристанище "Карантината" трябвало да бъдат извършени
"допълнителни дейности по хидротехническите съоръжения"
"С оглед на задължителния характер на предписанията, които трябва да бъдат изпълнени, след тяхното приключване предвидените услуги ще се извършват в пълнота, съгласно проект "Модернизация и реконструкция на Рибарско пристанище "Карантината"", са информирали още от община Варна.

Според действащото в момента законодателство, за да осъществява дейността си, операторът на всяко от пристанищата в България трябва да получи въпросното Удостоверение за експлоатационна годност. Неговото изготвяне става на базата на голям обем изпълнени условия. Така например акваторията на пристанището трябва да е защитена от въздействието на вълните, да е навигационно осигурена съобразно предвиденото в действащия парцеларен план за акваторията му. Освен това пристанищата трябва да имат устройства за надеждно швартоване (привързване) на корабите, вкл. при екстремни метеорологични условия, да имат устройства за подаване на електрическа енергия и вода за престояващите кораби, телефонни връзки, осветление, канализация и т.н. и т.н.
Какви точно "дейности по хидротехническите съоръжения" трябва да бъдат извършени в пристанището, за което до момента са похарчени 14 млн. лв. (без ДДС) не е ясно. Но проверка на "Дневник" от началото на юли т.г. показа, че
дълбочината при входа на пристанището е едва 1.5 м.
което прави невъзможно влизането в него на масово използваните по Черноморието рибарски корабчета и дори на големи лодки. На пристанището липсват т.нар. "котви", които са задърлжителни за всеки подобен пристан, по-голямата част от кейовите места не са оборудвани с колонки за снабдяване с вода, ток и интернет.
Според специалисти по експлоатация на пристанища, с които "Дневник" разговаря пропуските, констатирани сега са направени още при проектирането на "Карантината". Липсва ли са т.нар. "кнехтове" за привързване на лодки, а заложените въжета не отговаряли на стандартните изисквания за якост.
В замяна на това на порта е изградена впечатляваща система от видеокамери за наблюдение от различен ъгъл на всяко от местата за акостиране.
Историята на пристанището
което сега не може да бъде използвано в пълния си обем започва през 2017 г. Тогава Община Варна кандидатства по Програмата на Европейския съюз за морско дело и рибарство 2014 - 2020 г., в рамките на сектор "Инвестиции в съществуващи рибарски пристанища" с проект за "модернизация и реконструкция на рибарско пристанище "Карантината" във Варненския район "Аспарухово". Безвъзмездното европейско финансиране е в размер на 8 млн. лв. Останалите близо 6 млн. лв., необходими за строителството са за сметка на местния бюджет във Варна.
Условията по мярка "Рибарски пристанища, кейове за разтоварване, рибни борси и покрити лодкостоянки" изрично посочват, че е недопустимо подпомагането на изграждането на новопостроени пристанища или новопостроени рибни борси. Допустими са само инвестиции за подобряване на инфраструктурата на вече съществуващи рибарски пристанища.
Според разследването на "Дневник" обаче в местността "Карантината" рибарско или каквото и да е друго пристанище не е съществувало преди получаването на средствата по европейската програма.
Строителството на пристанището започва на 21 май 2019 г., няколко месеца преди проведените тогава избори за местни органи на властта. До този момент мястото, на което сега се намира новото рибарско пристанище, е тесен и див плаж в южния край на Варненския залив, а единствената конструкция там е метален мостик, който навлиза на тридесетина метра в морето. Това е видно както от архивни снимки, така и от сателитни изображения и свидетелствата на местни хора.
По документи обаче пристанището "възниква" още в края на 2016 г., няколко месеца преди подаване на документите за кандидатстване по проекта. С Решение от 4 октомври 2016 г. Министерският съвет предоставя на Община Варна правото да управлява чeтиpи дъpжaвни имoтa c oбщa плoщ 3,5 дĸa в paйoна на "Карантината". Месец по-късно - на 14 ноември 2016 г., Община Варна получава и съответното Удостоверение за експлоатационна годност на несъществуващо рибарско пристанище на същото място. Областният управител Стоян Пасев обявява, че "на територията на
Варна няма рибарско пристанище
но че "вече има регистрирано такова и държавата е прехвърлили 4 дка площ за изграждането му".Пристанището е вписано в съответните регистри на 14 декември 2016 г., непосредствено преди подаването на проектната документация за европейско финансиране. Според източници на "Дневник" към документите за кандидатстване са добавени и
снимки на виртуалното пристанище
направени с помощта на подвижни понтони, сглобени като плаващи кейове.
Как Варна разшири с европейско финансиране виртуално рибарско пристанище - тук.
"Изграждането на рибарското пристанище "Карантината" беше добра идея, но както сме свикнали в България - резултатът не се получава, както е било планирано, казва пред Maritime.bg Емил Милевчлен на рибарското сдружение "Черноморски изгрев във Варна. Това пристанище все пак някога може да реши проблема на дребномащабните риболовци, защото е естествено никой да не иска да губи време, плавайки към друг порт във `Варненското езеро. Пристанище
"Карантината" обаче не решава проблема
на големите риболовни кораби. В момента нашите (на членовете на сдружението, бел. ред.) се намират в рибарското пристанище "Варна", но то няма нужния капацитет, а и част от кея му се разруши", казва още Милев.

В началото на март т. г. Неправителствената организация "Антикорупционен фонд" сезира Дирекцията "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) за потенциални нередности при строителството на рибарско пристанище "Карантината" във Варна. Проблемът, отбелязан в сигнала е, че в действителност пристанището е изградено от нулата едва след получаване на европейското финансиране, а не "разширено и реконструирано", за което е било предназначено то.