Докато България не дава дори признаци да преодолее последното място в Европа по ваксинация срещу COVID-19, други държави със значително по-добри постижения вече задължават определени групи от населението да се имунизират или връщат частично ограничения. Причината е бързо разпространяващият се Делта вариант на коронавируса (известен и като индийски), за който вече се знае, че е значително по-зара̀зен и затова се разпространява бързо сред незащитените хора.

Индийският вариант на коронавируса е в България от поне два месеца - това сочат изследванията на учените, които се занимават с доказването на мутациите. Правилата как те да получават проби за проучванията си пък са едва от няколко седмици, а допреди тях повечето изследвания са зависели от приятелските връзки и упоритостта на учените. Самото проучване е сложно, отнема много време, а резултатът му може да изглежда безнадеждно закъснял, но е от ключово значение за стратегията на държавата за борба с коронавируса. То дава своевременна информация за разпространението на мутациите, така че да се взимат решения за ограничения и намаляване на щетите за човешкото здраве, както и да се вадят изводи за ефикасността на ваксините. Важността му вероятно още повече ще се увеличи наесен, когато се очаква поредно увеличение на случаите на заболели.

Специфичното проучване, което доказва разпространението на различните варианти на коронавируса, се нарича целогеномно секвениране и представлява "разчитане" на всички генетични инструкции в дадена проба със SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на заболяването COVID-19). За секвенирането се използват проби, които са дали положителен резултат от PCR тестовете с достатъчно количество вирусни частици.

Месец - месец и половина минава от регистрирането на положителна проба от PCR тест до съобщаването на резултатите от целогеномното ѝ секвениране. Според учени от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), с които "Дневник" разговаря, времето - макар да изглежда другояче на незапознатите - не е дълго, защото процесът е сложен от научна, финансова и организационна гледна точка.

За начало определените за изследване проби трябва да пристигат от всички райони на страната в националния център в София. Те обаче може да са изкарали дни преди това в лабораториите, където са взети, защото куриерите в повечето случаи ги доставят веднъж седмично в столицата, обяснява доц. Иван Иванов, молекулярен биолог от НЦЗПБ. После им се прави допълнителна проверка дали са годни за генетичното изследване. "Причината е, че по пътя вече може пробата да е деградирала", допълва доц. Ивайло Алексиев.

За да бъдат поставени в специализирания апарат за секвениране е необходимо да са се събрали поне 96 проби - това е минималният капацитет за работа на техниката. Преди материалите да стигнат до машината учените трябва да пречистят пробите от човешкия и бактериалния материал, така че да остане само вирусният. Има и редица лабораторни процедури по намножаване на вирусните геноми, геномно баркодиране, контрол след всяка стъпка. Тези процеси отнемат около седмица.

От значение е и спокойната ситуация с епидемията - при малко положителните проби от PCR тестове, малко са и допълнителните изследвания за мутации. Следователно, отнема време докато се натрупат достатъчно, така че да бъде запълнен капацитетът на специализираните машини. Капацитетът на апарата за целогеномно секвениране в НЦЗПБ е за до 200 изследвания.

Има и още една машина, която може да анализира до 400 проби, но тя ще се използва, "ако имаме достатъчно клинични проби, хора и реактиви". "Всичко е много скъпо, а за хората дори никой не пита, и то от години", обясняват микробиолозите Надяват се поне вбъдеще, ако не за изследване на SARS-CoV-2, да използват машината за други патогени научни проекти.

Засега, в случай че необходимостта от секвениране на проби нарасне, се разчита на договореност с Европейската комисия, която позволява седмично в Германия да се изпращат до 300 проби за секвениране без заплащане. Изследването им обаче зависи от количествата, изпратени от другите страни в Европейския съюз. Капацитетът на лабораторията в Германия е 6 хил. проби, резултатите излизат за три седмици, като транспортът отнема едва ден, обясняват микробиолозите.

След като при установяването на първия случай на Делта варианта в България се разбра, че от излизането на положителния PCR тест до резултата от секвенирането са изминали около два месеца, Министерството на здравеопазването задължи лабораториите да изпращат поне 10% от положителните си проби, но не по-малко от една, от PCR тестове за допълнителни изследвания.

Макар и наличието на правила за секвенирането да е добра предпоставка за проследяването на епидемията, микробиолозите заявяват, че друго е ключово за ограничаването ѝ.

Ситуацията с епидемията в страната е спокойна, но пък през последните три седмици Националният център по заразни и паразитни болести съобщи три пъти за установени проби с Делта варианта на коронарируса: първо бяха 7, после бяха вече шест пъти повече - 43 от общо изследвани 95, а в последната извадка бе съобщено за нови 22.

В обобщенията си Националният център по заразни и паразитни болести дава информация за протичането на заболяването - дали пациентите са на домашно лечение или в болница, дали са излекувани или починали. Досега в информацията е липсвало дали хората са ваксинирани, с колко дози, с коя ваксина и кога. Обяснението на двамата доценти от центъра по заразни и паразитни болести е, че самите те не разполагат с тези детайли, защото следва да им се изпращат от лабораториите в страната.