Село Забърдо, Смолянско, е известно с различни неща, но един от впечатляващите факти за него са динамичните резултати на парламентарните избори - последните пет пъти там всеки път печели различна политическа сила.

През 2009 г. победител е "Ред, законност и справедливост", а четири години по-късно (през 2013 г) - "Коалиция за България". През 2014 г. фаворит на местните жители е "България без цензура" на бившия тв водещ и евродепутат Николай Бареков, а през 2017 г. - БСП.

През април и през юли тази година жителите на Забърдо гласуват масово за "Републиканци за България" на бившия зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов, като особено впечатляващ е резултатът от редовните избори, когато формацията получава в пъти повече гласове от ГЕРБ.

Пред вестник "24 часа" тогава кметът на селото Валентин Черпоков (с един мандат от 1996 до 2001 г. и следващи два от 2015 година насам) обяснява резултата с респекта си към доскорошният зам.-председател на "Републиканци за България" - бизнесмена Павел Вълнев. "Вълнев дойде в селото и аз бях възхитен от него...Той е родопчанин като нас, от нашата област, от Доспат. Успял човек", казва Черпоков. Изданието цитира местни жители, според които хората подкрепили партията, за да се издигнат като бизнесмена.

Неправителствената организация "Антикорупционен фонд" обаче има друго обяснения - тя поставя Забърдо сред рисковите секции, в които гласуването се различава твърде много от останалите резултати, поради което допуска злоупотреби. При "Републиканци за България" вотът в селото се отличават рязко от вота за партията в цялата област.

Проверка на "Дневник" показа, че и на други места има подобни големи разлики в резултатите между победителя за даден район или града и отделни секции. Анализът на данните от гласуването на 11 юли сочи, че разликата в гласовете за партия в дадена секция и тези в целия район, достига до до 90%. Това не означава непременно контролиран вот, доколкото разликата в нагласите на избирателите е принципно възможна, но диспропорцията е интересна и заслужава внимание.

Данните показват, че най-често несъразмерно по-висок резултат в сравнение с общите гласове за района има в секции, спечелени от ДПС. "Промените в електоралното поведение на избирателите, може да се дължи и на икономически, социални и политически фактори, като например етническата принадлежност на населението или присъствието на силен политически представител в общността", коментира пред "Дневник" политологът Марио Русинов, който работи за "Антикорупционния фонд".

В Благоевград (за района победител е ГЕРБ - СДС с 26.12% - над 32 хиляди гласа) има три секции, в които се отчитат големи разлики. Една от тях е в град Гоце Делчев, в който победител е БСП с 29 %, има 90 % вот за ДПС (при общ резултат за движението в града 2 %). В същата секция на изборите през апри 2021 година всички гласове са били за ДПС.

В Разлог, където ГЕРБ и "Има такъв народ" имат равен резултат - 24 % има секция, в която ГЕРБ печели 75 % от гласовете.

В град Нова Загора, където победител е "Има такъв народ", има девет секции, в които с над 80% печели ДПС (при общ резултат за движението около пет процента). Подобен е бил и резултатът на вота през април. Тогава обаче победител в града са били ГЕРБ.

В Пловдив град, където победител е партията на Слави Трифонов, има 12 секции, в които печели ДПС. Резултатът на партията в тях се различава от общия ѝ резултат в района между 81 % и 50 %. В Пловдив град движението взима едва 1 % гласовете. Част от секциите с този резултат са в ромския квартал "Столипиново", където на тези избори беше отчетена по-ниска избирателна активност.

В Пазарджик в ромската махала кв. "Изток" също гласуват преимуществено за ДПС (общо за града, движението има резултат от 2 %), въпреки че в града победител е "Има такъв народ". Кварталът, който през годините често влизаше в новините заради джамията "Абу Бекир", която се намира, там и проповедника Ахмед Муса, за когото прокуратурата твърдеше, че изповядва антидемократична идеология и е привърженик на "Ислямска държава", гласува трайно за партията, въпреки че сред хората там има и недоволство от това как движението се грижи за проблемите на хората в етническите квартали. (Повече за ситуацията в квартал "Изток" - тук)

В секция в град Кочериново, който се намира в Кюстендилска област и в който печели БСП, на вота на 11-ти юли хората са подкрепили "Има такъв народ" с над 70 % (общият резултат за Кюстендил е 20 %). На изборите през април в секцията победител е ГЕРБ със 17 гласа. (Таблица с останалите, регистрирани аномалии, по-долу в текста.)

Промяна на нагласите на хората за изборите може да има и заради други фактори, като например от коя партия е кметът на съответното населено място.

Друго село, в което предпочитанията на хората се променят разко между двата вота е Долни Цибър в Монтанско. Там има две секции, през април от гласувалите 545 души, 505 са подкрепили ГЕРБ, а за ДПС подкрепа има от двама души. Но през юли при по-ниска избирателна активност - подкрепата за движението нараства до 276 гласа, а за ГЕРБ - подкрепата спада до 15 гласа. Кметът там от 29 години с осми мандат е Камен Димитров, подкрепен от ДПС.

След вота от 4-ти април, от "Антикорупционния фонд" отчетоха, че рисковите секции за купен или контролиран вот са се увеличили с поне пет процента или между между 1491 и 2101 секции.