Полицейското насилие от 10 юли 2020: година по-късно въпросите са повече от отговорите

Полицейското насилие от 10 юли 2020: година по-късно въпросите са повече от отговорите

Четирима от полицейските служители, заснети на кадрите, са обвинени за леки телесни повреди.
Скрийншот:
Четирима от полицейските служители, заснети на кадрите, са обвинени за леки телесни повреди.
Представените в петък от временната парламентарна комисия кадри с полицейско насилие срещу участници в антиправителствените протести на 10 юли миналата година предизвикаха вълна от възмущение и доведоха до днешното извънредно заседание на парламента, на което служебният вътрешен министър Бойко Рашков ще изнесе информация какво е направено за установяване на полицаите, нанесли побой над протестиращи под колоните на Министерския съвет (МС).
Една година след събитията въпросите към полицията и прокуратурата за случилото се в нощта на 10 юли значително надвишават отговорите от институциите. Липсват отговори и от политиците, ръководили МВР по време и непосредствено след случилото се. Няма официални данни защо записите не са станали публично известни досега и къде са съхранявани. Въпреки сведенията, че е знаела за тях още миналата година, прокуратурата едва в последните два дни съобщи, че четирима служители на МВР са привлечени като обвиняеми, след като преди това имаше дисциплинарно наказани. Продължава обаче да не съобщава кои са те и кога са им повдигнати обвинения. Не е известно на какъв етап е производството срещу тях, както и дали те все още са полицаи. Единствената достъпна информация е за най-високопоставения служител в групата, за когото сайтът "Свободна Европа" установи, че вече работи в Бюрото за защита на свидетели към главния прокурор.
По следите на кадрите от 10 юли 2020 г.
Ден след показването на записите във временната парламентарна комисия, председателят ѝ адвокат Николай Хаджигенов заяви, че те са били намерени в Столичната дирекция на МВР. По думите му става дума за копия от оригиналните кадри, които са изпратени там за целите на състоялата се миналата година дисциплинарна проверка срещу полицаите. Тя започна след като в социалните мрежи бяха публикувани клипове, показващи побоя. Хаджигенов обяви, че оригиналите все още трябва да се съхраняват в Националната служба за охрана.
По неофициална информация обаче Националната служба за охрана (НСО), която отговаря за камерите пред Министерския съвет, е предоставила на СДВР кадрите само няколко дни след случилото се - на 16 юли 2020 г. Записите са поискани тогава и от Николай Хаджигенов в качеството му на адвокат на един от задържаните при побоя, за което разказа и самият той в няколко интервюта. Хаджигенов твърди, че повече от година няма отговор на искането си. "Прикрити са, защото на тях се вижда престъпление от униформени", посочи юристът, който сега оглавява комисията, пред журналисти.
Според чл. 29, ал. 4 от Закона за НСО службата може да предоставя лични данни само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред и на органите на съдебната власт. Вероятно на това основание от НСО са отказали да предоставят кадрите на адвоката. Същият ден (16 юли 2020 г.) обаче те са били изискани от СДВР и службата е изпратила един диск с оригиналните кадри от протеста, като за това е съставен приемателно-предавателен протокол, казаха източници на "Дневник", запознати със случая. Според тях копия на кадрите не са правени и не са съхранявани и вероятно поради тази причина не са предоставени и на Софийския градски съд, който също е правил опит да ги потърси там.
Още кадри на случилото се на 10 юли зад колоните на Министерския съвет - вижте тук
Дисциплинарната проверка и резултатите от нея
В края на миналата седмица Младен Маринов (през юли 2020 г. министър на вътрешните работи) написа във "Фейсбук", че още в нощта на 10 юли 2020 г. - след публикации в социалните мрежи с данни за злоупотреба с правомощия от страна на полицейски служители - е разпоредил да бъде извършено пълно разследване на тези данни. "Разпореждането ми бе ясно и категорично - проверката да бъде извършена в максимално кратките срокове, разрешени от закона, да бъдат взети (ако бъдат установени нарушения) съответните дисциплинарни мерки, а при установяване на данни за престъпления съответните материали да бъдат изпратени на прокуратурата по компетентност", пише Маринов, който беше сменен като министър на 24 юли 2020 г., а сега е депутат от ГЕРБ.
Как се разминаха версиите на МВР и майката на един от пострадалите - четете тук
Само 3 дни по-късно - на 27 юли 2020 г., новият вътрешен министър Христо Терзийски обяви пред медиите резултатите от приключилата вътрешна проверка. Сега Терзийски цитира, също в публикация във "Фейсбук",
резултатите от проверката: "В хода на своята работа комисията е установила превишаване на служебни правомощия от страна на четирима полицейски служители на отдел "Специализирани полицейски сили" (ОСПС) и нарушаване основни права на граждани при използване на физическа сила, превишаваща необходимите предели." В резултат със заповед на министъра е наложено тежко дисциплинарно наказание на един ръководен служител на ОСПС, а със заповед на директора на СДВР - дисциплинарни наказания за младши изпълнителския състав от същия отдел.
Полицейското насилие от 10 юли 2020: година по-късно въпросите са повече от отговорите
Дневник
"И накрая, но не на последно място, всички събрани материали в хода на вътрешното разследване са изпратени на Софийска районна прокуратура по компетентност", посочва Терзийски.
Бившите министри Младен Маринов и Христо Терзийски не отговориха на телефонните обаждания на "Дневник" и към тях все още стоят актуални въпросите виждали ли са лично кадрите от "колоните на МС", по какъв начин са били изискани и съхранявани по тяхно време.
Въпросите за съхранението са валидни и заради твърдението и на адвокат Хаджигенов за това къде са намерени дисковете: "Аз подадох на екипа на Бойко Рашков, който определи да работи по сигналите на комисията - може би над 15 местонахождения, различни преписки, места, чекмеджета, ако щете, цинкови кофи вдигаха сигурно и т.н., за да могат да ги открият", казва Хаджигенов пред Би Ти Ви на 15 август. Засега не е известно дали са правени копия на тези записи, кой ги е гледал и кои институции са били наясно със съдържанието им.
Откога прокуратурата е знаела
Прокуратурата е била запозната със записите от камерите на МС, съобщи през почивните дни вестник "Сега", като се позова на сведения, открити в дело на един от дисциплинарно наказаните служители на МВР. Андон Андонов, който по онова време е началник на сектор към отдел "Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред" при СДВР, е оспорил дисциплинарното си наказание, наложено през август 2020 г. - забрана за повишение за срок от 2 години. Проверката установява, че Андонов е дал указания за извеждане на протестиращи и воденето им под колоните на МС, както и че е участвал в боя над тях, когато вече са били с белезници.
Докато тя тече, е правена експертиза на 2 файла с разширение mp4, които съдържат заснети с горен ракурс от една камера, видеоизображения без звук с наличие на индикации за дата 07-10-2020 Fri и час от 22:30:08 до 23:30:58 часа в тях. Камерите са разположени на фасадата на сградата на МС, пише в съдебното решение. Всичко това съвпада със записите, прожектирани в петък в парламента. "Сега" се позовава на изявление на МВР от тогава, че всички материали от дисциплинарната проверка са предадени на Софийската районна прокуратура.
Досега прокуратурата не е коментирала изнесените данни.
Изненадващите обвинения
След показването на кадрите от протеста Софийската районна прокуратура съобщи, че по случая като обвиняеми са привлечени четирима души, които към момента на деянието са били служители на МВР. Обвинени са за причиняване на лека телесна повреда по време на изпълнение на служебните им задължения.
"Дневник" направи многократни опити да се свърже както с ръководителя на Софийската районна прокуратура Невена Зартова, така и с говорителя на главния прокурор Сийка Милева за подробности, но нито една от двете не отговори на телефонните обаждания в понеделник.
Ключов въпрос, висящ и към момента, е кога са повдигнати обвиненията на четиримата полицейски служители: ако това е станало още миналото лято, защо прокуратурата не го е съобщила публично; а ако е след това - защо, след като е разполагала с видеокадрите, не е реагирала веднага.
От държавното обвинение посочват, че са извършени множество действия по разследването, но не се съобщава нито кога е започнало то, нито кога са повдигнати обвиненията. Липсват дори инициалите на обвиняемите, които обичайно се посочват вместо имената.
От Софийската районна прокуратура потвърждават, че е приобщен и записът от камерите "под колоните на МС" и допълват, че той е изследван от експерти от СДВР по назначената и изготвена видеотехническа експертиза. От съобщението обаче не се разбира кога прокуратурата е получила кадрите, дали експертизата е била назначена по досъдебно производство, или заключението е изготвено за нуждите на дисциплинарната вътрешна проверка. "Винаги когато са налице видео или друг вид записи от значение за разкриване на обективната истина по дадено наказателно производство, същите се приобщават и изследват експертно по предвидения в НПК ред", декларират от държавното обвинение.
В неделя (15 август) беше оповестено, че са образувани общо 65 досъдебни производства във връзка с хулигански действия и причинени телесни повреди при протестите през лятото на 2020 г. Внесени в съда са 24 от тях, а с влязъл в сила съдебен акт са осъдени 4 души. Те обаче не са служители на реда, а протестиращи. Според адвокат Михаил Екимджиев, ако се докаже, че прокуратурата много време е бавила тези дела, може да се търси начин да се приложи член 288 от Наказателния кодекс, според който орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите си по наказателно преследване или по друг начин го осуети, за да избави другиго от наказание, се наказва със затвор от една до шест години.
Колко наказани са наказаните полицаи
Двама от наказаните дисциплинарно заради събитията на 10 юли 2020 г. полицаи са получили "порицание" за срок от 6 месеца (като към настоящия момент наказанията би следвало да са заличени поради изтичане на 6-месечния срок), един е със "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" (която също е изтекла към настоящия момент), а служителят на ръководна позиция, за който СДВР оповести, че е наказан "по-тежко", е санкциониран със "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години". Информацията бе оповестена публично от Българския хелзинкски комитет (БХК) през април.
Тогава от организацията оповестиха, че директорът на СДВР е отказал да им предостави информация какви са дисциплинарните наказания, наложени на четиримата полицейски служители. "Мотивите за отказа бяха, че това не е обществена информация, липсва надделяващ обществен интерес, видът на наложените дисциплинарни наказания съдържа лични данни, а и за достъп до вида на дисциплинарните наказания имало предвиден специален ред - по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)".
Най-тежко наказан е Андон Андонов, който по това време заема ръководна позиция в звеното за борба с безредиците към СДВР. Според публикация на "Свободна Европа" Андонов е напуснал системата на МВР и вече работи към Бюрото по защита на свидетелите към главния прокурор. От пресцентъра на прокуратурата са потвърдили пред сайта информацията с уточнението, че при постъпването си той е отговарял на "всички законови изисквания за заемане на длъжността". В момента Андонов е отстранен от работа, след като му е било повдигнато обвинение за нанасяне на лека телесна повреда на протестиращи.
Пред "Свободна Европа" министър Бойко Рашков е съобщил, че Андонов работи в бюрото от началото на 2021 г. Тази информация практически означава, че поне до началото на тази година прокуратурата не е била повдигнала обвинения на четиримата униформени.