Главният прокурор Иван Гешев е внесъл в Народното събрание информация за преписки и досъдебни производства, свързани с полицейското насилие по време на протестите в периода 1 юли - 30 септември 2020 г., съобщи прокуратурата. На 17 август депутатите решиха да му поискат доклад, а вчера пред парламентарната правна комисия той обясни, че статистика по този показател не се води.

Независимо от това, за да изпълни волята на Народното събрание - най-висшият орган, призван да осъществява народния суверенитет в България като парламентарна република, и водена от разбирането, че е длъжна да осигури информация с оглед прозрачност и отчетност пред българските граждани, прокуратурата е изискала относима информация от всички районни и окръжни прокуратури, се казва в съобщението. В него се уточнява, че според "получените справки от компетентните териториални прокуратури, по нито една от преписките и досъдебните производства не е установено "забавяне на разследването" по смисъла на Закона за съдебната власт (ЗСВ).

От документа на прокуратурата, подписан от заместничката на Гешев Красимира Филипова, който беше публикуван по-късно в сайта на Народното събрание, се разбира, че преписките по темата са били общо 15, като по 12 от тях е отказано да започне разследване, защото не са събрани достатъчно данни , от които да се предположи, че е имало престъпление. Започнали са досъдебни производства по три от преписките като във всички се спазват законоустановените срокове, уверява прокуратурата. По едно от разследванията с повдигнати обвинения са четирима полицаи. В текста се уточнява, че установяването и издирването на извършителите на престъпленията е задължение на МВР.

В обръщение до председателя на парламента Ива Митева зам.-главният прокурор Красимира Филипова уверява, че главният прокурор е в готовност по покана от страна на Митева за изслушване да се яви и да представи резултатите от дейността на прокуратурата. Филипова подробно аргументира, че депутатите не могат да получат данни за конкретни производства, защото самият главен прокурор не може да ги изисква от подчинените си, а интересът на депутатите към конкретно дело може да се възприеме като недопустима външна намеса в съдебната власт. В обръщението до председателя на парламента се отбелязва също, че огласяването на имената на ангажираните прокурори е невъзможно, защото "би създало предпоставки за неправомерно въздействие".

Прокуратурата смята, че определеният от Народното събрание предмет на доклада е извън правомощията му, но "независимо от това, за да изпълни волята на законодателя, прокуратурата е изискала относимата информация от всички районни и окръжни прокуратури".

Проектът за решение беше внесен вчера от представители на т.нар. "партии на протеста", а в пленарната зала беше представен от съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов, който припомни, че българската държава е загубила над 50 дела в Европейския съд по правата на човека за полицейско насилие и че то се е превърнало в системен проблем.