Българската народна банка не знае за случаи на незаконно блокирани транзакции по банкови сметки на физически и юридически лица от България, които са сред санкционираните в САЩ по Глобалния закон "Магнитски". Всички те, както и свързани с тях лица, разполагат с банкови сметки, никой от тях не е изпаднал в състояние на т.нар. гражданска смърт, т.е. да е лишен от достъп до банкови услуги, каквито хората масово ползват във всекидневието си.

Ако има блокиране на транзакции по тази сметки, то е станало по законовия ред - по сигнал от ДАНС, запор от НАП или със съдебно решение.

Няма постъпили към днес оплаквания жалби по повод действията на БНБ. Има две писма от една българска партия, която не толкова се оплаква, а пита как да си получи пари, полагащи ѝ се заради резултатите от изборите.

Това обясни в парламента управителят на Българската народна банка Димитър Радев на заседание на т.нар. временна комисия "Магнитски"*. Той бе поканен от народните представители с министъра на правосъдието Янаки Стоилов, за да обяснят какво е актуалното състояние в България - в банковата система и правния статут и съответствие на предприемите мерки с нормите на ЕС.

Депутатите от ДПС Йордан Цонев и Хамид Хамид директно задаваха въпроси, свързани със санкционирания бивш депутат от партията Делян Пеевски. Това накара Татяна Дончева от "Изправи се.БГ! Ние идваме!" да отвърне: "Хамид, не сме в предишните парламенти да ходатайствате непрекъснато на Пеевски. Няма нужда от всяко нещо да правим пропаганда". Тя обвини също Цонев, че неоснователно внушава, че българските мерки противоречат на Становище на Европейската комисия от ноември 2019 г.

Разговорът се водеше около две основни теми - има ли и колко голяма е заплахата за българската банкова система след санкциите на САЩ от 2 юни, както и законно ли е Постановление 441 на правителството от 4 юни със списък (разширен след това от Министерството на финансите) с имена на десетки физически и юридически лица. В решението на кабинета изрично се казва:

Димитър Радев обясни във встъпителното си изявление, че няма проблемни материални последици за българската банкова система заради санкциите:

Понеже няма експлицитна българска законова рамка как да се действа в създалата се ситуация, всички ограничителни мерки са във връзка с борбата с прането на пари. Те позволяват блокиране на сметки за срок от 5 дни по искане на финансовото разузнаване към ДАНС, при запор от НАП или решение на съда, допълни гуверньорът на БНБ. Според него няма данни някое от засегнатите лица да е напълно лишено от банкови сметки и операции по тях.

Радев обясни на няколко пъти, че инструкциите, които е изпратил на банките още на 3 юни, са с разяснителен характер и имат превантивен ефект. Още в началото даде пример с латвийска банка, санкционирана от САЩ на 13 февруари 2017 г. заради забранени операции със Северна Корея. След 10 дни банката беше обявена в несъстоятелност и не бива да се стига до подобни последици в България, каза гуверньорът. По-късно той заяви, че добре познава латвийските регулатори и че решението им е взето в съответствие със законите и регулациите на ЕС.

Банките в България бяха добре подготвени за ситуацията със санкционираните по "Магнитски", превантивните им мерки работеха преди решението на САЩ и в рамките на правомощията си и разписаните отношения с клиентите и няма да чакат, докато парламентът приеме нов закон, каза още Радев.

Правосъдният министър Янаки Стоилов обясни в по-обширно встъпително изявление, че няма как да се отговори на предизвикателствата, създадени с решението по "Магнитски", само с поправки на съществуващи закони. Ще е нужен изцяло нов закон и за подготовката му трябва да има консултации и координация на няколко министерства, ДАНС, НАП и др. Той напомни, че при определени условия и отсъствие на работещ парламент, подобно решение може да се вземе с правителствено постановление, но и че тематиката е такава, че по-добре това да не се налага.

Да, възникват неблагоприятни имуществени последици (от постановлението на правителството - бел.ред.) и типичен е примерът с обществените поръчки и тяхното прекратяване, каза още Станилов. Засягат се договори и именно затова трябва да се уреди законово за какви обезщетения могат да претендират засегнатите, допълни той.

Пред Радев и Стоилов беше повдигнат въпрос дали действията им са от такъв характер, че засегнати страни няма какво да обжалват. В случая с БНБ става дума не за решение на банката, а за писмо на гуверньора ѝ с инструкции, а при правителственото решение било неясно на базата на какъв точно документ - може би протокол - са включени в т.нар. "черен списък" толкова нови имена.

Радев отвърна с поредно напомняне, че е действано по прилагани от години мерки за борба с прането на пари, както и че една фирма е обжалвала пред съда - засега неуспешно - инструкциите му. По думите му преди предприетите действия е потърсено независимо правно становище на водещи юристи в България. Идеята на ръководството на БНБ била да се потърси консултация с международна правна фирма, "но преценихме, че заради обществените поръчки нещо такова ще отнеме 3-4 месеца поне".

Йордан Цонев и Хамид Хамид изтъкнаха питане от Генерална дирекция "Финансова стабилност, финансови служби и финансови пазари" (DG FISMA) за правното основание за Постановление 441 и как то съответства на становището на ЕК от 2019 г.

Татяна Дончева контрира, че споменатото становище, подписано тогава от Федерика Могерини, засяга национални мерки на страни от ЕС за замразяване на активи, докато в българския случай никой не е замразявал активи. Когато Йордан Цонев от ДПС каза "Очевидно няма основание в решението на МС, в създаването на комисията, допълнителния черен списък", тя отвърна "Правите изводи, които не следват от този текст".

Министър Янаки Стоилов напомни, че първият регламент на ЕС за защита на европейски компании срещу последиците от извънтериториално законодателство на трета държава е от 1996 г. Този т.нар. блокиращ регламент дава право на европейски компании да не се съобразяват със санкции на САЩ срещу Куба или Иран например.

Но на 8 юли 2021 г. Европейският парламент прие резолюция по т.нар. Закон "Магнитски" на ЕС, определяща ЕС да е активна страна, а не да действа само в защита на потенциално засегнати лица и фирми от ЕС, продължи той. В средата на юли поставих въпрос пред еврокомисар Дидие Рейндерс да се изработи общоевропейски механизъм срещу лица, свързани с корупция и пране на пари. Това ще е неизбежно, защото при отсъствие на еврорегламент ще има ефект от национални действия на ниво ЕС, обясни още министърът.

Централният банкер и министърът на правосъдието бяха питани и известно ли им е да са започнати проверки или разследвания на санкционираните от други институции. И двамата отвърнаха, че това е извън правомощията им но и така не са чували нещо по въпроса. Стоилов допълни, че се въздържал да изпраща писма със запитвания към главния прокурор по повод предприети действия", защото ще дадат и отговора, който се дава и на парламента - че прокуратурата не дължи отговор по продължаващи дела и досъдебни производства."