Закриване на спецправосъдието: поредно извънредно заседание с обещание за продължение
След няколко прекъсвания и повторни събирания заради паралелно провеждащото се пленарно заседание, след скандали, остри реплики и викове правната комисия в парламента успя да приеме на второ четене единствено първия от двата предвидени за гласуване днес законопроекта. С решението на комисията Бюрото по защита на свидетелите към главния прокурор се мести от държавното обвинение на подчинение на Министерството на правосъдието като отделна структура, а законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на второ четене в пленарна зала.
Повече за промените и обсъждането за Бюрото по защита на свидетелите - четете тук
Вторият законопроект, предвиден за гласуване на първо четене днес, не успя да мине в рамките на поредно заседание на правната комисия, свиквана извънредно поне 4 пъти през последните седмици. Той касае промени в Закона за съдебната власт, с които се предвиждат основно закриване на специализираните съдилища и прокуратури.
На днешното заседанието бяха поканени и представители на заинтересовани институции и присъстваха главният прокурор Иван Гешев, председателят на апелативния спецсъд Георги Ушев, представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев и други.
"Няма такова заседание"
Заседанието започна от 10 ч. тази сутрин, след като на извънредно събиране вчера (9 септември) след 20 ч. правната комисия реши да обсъжда двата законопроекта днес. Заради началото на пленарното заседание, комисията прекъсна работа, а после отново се събра, за да продължи обсъждането. Междувременно поканените за обсъждането представители на институции и депутатите обикаляха между двете сгради - на бившия партиен дом и на Народното събрание, което накара главният прокурор Иван Гешев настоятелно да поиска да му бъде дадена думата с обяснението: "за да не се наложи за трети път да тичам от сграда в сграда".
Хаосът в правната комисия, станал типичен за работата на комисията в настоящия парламент, достигна до размяна на реплики между присъстващите, надвикване и пререкания и в крайна сметка остана неясно кога комисията ще заседава отново. Проверка на "Дневник" показа, че има възможност това да се случи както до края на деня, така и следващата седмица, но въпросът ще се решава "в движение". А по този повод Димитър Делчев от "Изправи се БГ. Ние идваме!" се възмути с репликата: "Няма такова заседание".
Малко преди първото прекратяване на заседанието Атанас Славов от "Демократична България" призова то да не се превръща в повторно обществено обсъждане, а да се премине към гласуване. Предложението му срещна критиката не само на някои парламентарни групи, но и на главния прокурор Гешев, който също се намеси. "Забранявате на съдебната власт да говори ли? Ако не се интересувате от мнението ни, не ни канете повече. Незаконно не искате да изслушате съдебната власт. Ако вие забраните на съдебната власт да говори - добре! Във вашата компетентност е да приемете или не законопроекта", репликира Гешев.
Гешев сравни спецпрокуратурата с ФБР
По време на хаотичното обсъждане все пак успяха да се чуят някои позиции и коментари по съществото на законопроекта и предвижданите от него промени. Очаквано, главният прокурор Иван Гешев, председателят на апелативния спецсъд Георги Ушев и представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев се обявиха против промените, макар и с различни мотиви.
Главният прокурор сравни спецпрокуратурата с ФБР като посочи, че това е най-ефективният национален орган за ефективно разследване на организирана престъпност и корупция. Гешев подчерта, че прокуратурата е длъжна да предупреди какви ще бъдат последиците от приемането на тези промени, но няма да носи отговорност за решението на законодателния орган.
"Не съм участвал в общественото обсъждане. Надявам се отличната работа на най-ефективните и ефикасни структури да не е точно причината за всичко, което се случва с тях. Анализът за въздействието на този закон на прокуратурата го казвам не толкова заради вас, но за българските граждани. Прокуратурата е длъжна да предупреди - оттук нататък отговорността е на Народното събрание и прокуратурата не може и отказва да носи отговорност.
"Независимо какво се говори тук, има много политически тези и малко юридическа аргументация, а резултатът за висящите дела е, че ще бъдат "смачкани", смята Гешев. Той изреди няколко знакови дела на спецпрокуратурата като даде пример и посочи, че ако промените бъдат приети, то делото срещу Димитър Желязков може да започне евентуално след 2 г. в съда в Бургас, процесът срещу Ветко и Маринела Арабаджиеви - в Пловдив, а срещу Николай Банев, съпругата му Евгения и майка му Мария може би ще се прехвърли в съда във Варна.
"Резултатът ще е, че тези дела може би ще приключат практически и фактически безславно", смята Гешев, а основната причина за това според него е, че има местни обвързаности между престъпни групи и властта.
Шефът на апелативния спецсъд Георги Ушев обърна внимание на проблемите, които вижда и за които предупреди и по време на общественото обсъждане - че в момента Висшият съдебен съвет (ВСС) прави анализ, при който ще бъде сравнена работата на окръжните съдилища за 10-годишния период на работа на спецструктурите, че не е достатъчно добре уреден статутът на съдиите, служителите и съдебните заседатели и че не е достатъчно добре уредена подсъдността.
Магдалинчев предупреди за риск от блокиране на избора на нов шеф на ВКС
Боян Магдалинчев се спря на други предвиждани в законопроекта промени, които касаят работата на Висшия съдебен съвет.
"Предстои избор на председател на Върховния касационен съд. Ако приемете предложенията, това ще блокира избора", предупреди Магдалинчев депутатите от правната комисия в Народното събрание.
"В момента 4 съдии да избрани от съдии, след като двама от тях подадоха оставки (Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев - бел. ред.). Вашите предложения предвиждат изборът на "тримата големи" да става с поне 17 гласа като от тях мнозинството трябва да е от съдии, избирани от съдии? Ще заставим членове на съдийската колегия да не гласуват или ще дадем двоен глас на съдиите, избирани от съдии?", коментира Магдалинчев.
"Съдиите в България са около 2200 души. Те са хората, които са избрали шестима от членовете на съдийската колегия. Останалите 6 са избрани от парламентарната квота. Вие сте представители на народа и избрани от суверена. Вие избирате членовете от парламентарната квота с мнозинство 2/3. На какво основание ще има такава дискриминация при избор на председатели на ВКС и ВАС?", отправи въпроси Магдалинчев.
Атанас Славов от "Демократична България", който е сред вносителите на законопроекта, отговори на Магдалинчев, че предложенията не са противоконституционни, тъй като основният закон не урежда мнозинствата, с които се вземат решенията на ВСС.
"Двойното мнозинство е предложено от Венецианската комисия като изход от недовършената реформа в съдебната власт", добави Славов. По думите му, това е единственият начин да се доближи системата до европейските стандарти в рамките на Конституцията.
Дебатът - в двете крайности и без ясен край
Атанас Славов и Надежда Йорданова от "Демократична България", които са сред вносителите на предложенията за промени увериха, че между първо и второ четене са предвидени разпоредби, с които да се изчистят някои от спорните в момента въпроси. Надежда Йорданова подчерта, че през последните години се вижда как умишлено не се разследват дела, дори не се образуват досъдебни производства.
Славов подчерта, че за съдиите и прокурорите ще бъде направена препратка към ЗСВ и да бъде уреден статутът им. Ще има допълнителни разпоредби между първо и второ четене за подсъдността на делата за тероризъм, престъпления против републиката, срещу магистрати и други тежки престъпления, които да се разглеждат в Софийския градски съд.
От БСП декларираха подкрепа, но с някои забележки, защото според социалистите има текстове, които трябва да бъдат изчистени в рамките на добрия тон.
"Вярваме, че тези проблеми ще бъдат преодолени и законопроектът ще мине и на второ четене. Също така вярваме, че вносителите не правят тези предложения с цел да бавят законодателния процес, а с добри намерения", коментира Тодор Байчев.
Според Явор Божанков целта на ГЕРБ е да правят максимално дълги изказвания, за да изтече времето и да не се стигне до гласуване на предложенията и днес. "Гешев обяви, че няма да носи отговорност и тя е на депутатите. Той е спокоен, защото знае, че няма кой да действа. А настоящата ситуация е резултат от многохилядни протести. Ако бяхте подал оставка, вие щяхте да улесните всички", обърна се Божанков към Гешев.
Екатерина Захариева и Анна Александрова от ГЕРБ бяха най-активни от опозицията по време на обсъждането. Александрова многократно отправи остри реплики и критики за процедурите и начина на водене към председателя на комисията Андрей Михайлов от "Има такъв народ".
"Оказахме се царе на разкриването и закриването на институции без анализ. Докладите на ЕК всеки ги чете както му е удобно. Служебният министър на правосъдието е възложил анализ. Няма ли да го изчакаме? Специализацията на съдиите и прокурорите е много важна. Не мога да съм убедена, че ще имаме по-бързо разследване и наказване на виновните лица а организирана престъпност и за корупция. Нека направим този анализ и ако трябва тогава да предприемем действия", призова по-сдържано Захариева.
Николина Ангелкова пък цитира броя на делата, които Татяна Дончева и Николай Хаджигенов от "Изправи се БГ. Ние идваме" разглеждат в спецсъдилищата - Дончева има 11, а Хаджигенов - 4, според данните на Ангелкова. Според нея те имали пряк интерес от закриването на специализираните структури.
В дебата се намеси и Мая Манолова, която не е член на комисията, но участва в заседанието като депутат. Тя пък отправи критики към "Има такъв народ", че за пореден път не успяват, председателствайки комисията, да приемат законопроекта.
"Има сериозно изкривяване от целта, с която бяха създадени към осъществяването на репресия спрямо неудобни лица. Съпътстващите мерки за неотклонение също са вид репресия. Несъразмерен е броят на делата за специални разузнавателни средства - той е около 2/3 от общия брой", смята Манолова.
До гласуване на текстовете от предложението за промени в ЗСВ така и не се стигна.
Малко по-късно съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов обвини ГЕРБ и ДПС за "поредния успешен опит за бламиране на ключови парламентарни заседания".
"След като снощи заседанието не се състоя заради процедурни хватки, днес коалицията "Гешев" от ГЕРБ и ДПС използва всички трикове, за да печели време и да не се стигне до гласуване, въпреки че заседанието се състоя в две части. В правната комисия днес наблюдаваме парад на лицемерието, опит да се съхрани непокътнато царството на Гешев. Очевидно страшно много хора не искат да се стигне до гласуване в зала за закриването на специализираните съд и прокуратура. Очевидно много хора ги е страх. Очевидно много хора идват да се отчетат пред главния прокурор колко самоотвержено дерат ризи за това да бъде непокътната цялата инфраструктура на репресията в България", заяви Иванов.