"Лудия", журналисти, политици и граждани: скандалът с подслушванията приключва с препоръки
С препоръки.
Така приключва скандалът с подслушванията на протестиращи граждани и политици засега. Той започна преди близо половин година, а в края на краткото 46-о Народно събрание временната комисия, която се занимаваше с темата завърши работата си с доклад. В него се потвърждава констатацията, че стотици са били подслушвани почти година. Може би най-интересната част - имената на тези, спрямо които са прилагани специални разузнавателни средства (СРС) - обаче няма да стане официално публична.
В доклада има препоръки към работата на МВР и прокуратурата (повече за препоръките - тук). Последствия за отговорните институции на този етап няма да има.
- МВР влиза в нов период на служебно управление до края на годината, по всяка вероятност със стария министър Бойко Рашков, който беше активен по темата, но как ще я продължи ще се разбере тепърва. Скандалът разкри, че част от силовото ведомство е било подчинено на прокуратурата, а тя е ползвала служители на МВР от различните структури "като слугини" (по думите на Рашков).
- Прокуратурата се опита да приключи случая с констатацията, че няма незаконно подслушвани и че не може да коментират детайли, защото повечето материали са секретни.
- Бюрото за контрол на СРС излезе с обяснение, че са извършени проверки и резултатите са пратени на прокуратурата.
Председателят на парламентарната комисията Николай Хаджигенов ("Изправи се.бг! Ние идваме!") обеща, че "ще ги гони до дупка "и констатираните "безброй закононарушения", ще бъдат разнищвани и в следващия парламент. Темата вероятно ще бъде част и от предстоящата поредна предизборна кампания, но засега изглежда, че ще остане и само за политическа употреба, без да предизвика санкции и промени.
Имената на политиците, гражданите и активистите, които са били следени, няма да станат известни скоро (или поне не официално), защото информацията е класифицирана. Няма да стане известен (поне засега) и механизмът, по който работи системата за подслушвания.
Колко точно са хората
Прокуратурата е образувала дела по текста от Наказателния кодекс, който криминализира опита за бунт, въоръжено въстание и насилствена смяна на властта. От държавното обвинение признаха, че такова разследване се води срещу бизнесмена с 19 обвинения, укриващ се в Дубай, Васил Божков, защото, твърдят от обвинението, се е опитал чрез свои хора да радикализира протестите. Това е и формалното основание спрямо много хора, които не са пряко ангажирани или запознати с Божков, да бъдат "прикачени". Не е известно колко такива дела е имало.
Според доклада на комисията СРС-ата са "експлоатирани" спрямо 130 граждани, от които 23 жени, 107 мъже. Сред тях са щестима политици, петима журналисти, от които един пишещ за френска медия, трима председатели на граждански сдружения, двама генерали от резерва, един служебен министър, един прокурор от Софийска градска прокуратура, един бивш съдия от Софийски градски съд и един ММА боец. По време на работата на комисията председателят й Хаджигенов неколкократно коментира, че има данни за над 1000 следени граждани.
Разработката "Лудия"
В доклада на комисията (публичната му част), с който "Дневник" се запозна, е даден за пример обект на специални разузнавателни средства, който е регистриран с параноидна шизофрения преди повече от 10 години.
Служител на отдел "Н" - така е обозначен отделът за контратероризъм в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност, докладва устно на директора на службата, че не е налице законна причина за прилагането на СРС. Устно му е наредено да продължи с мотив - връзка с Васил Божков. Конкретната причина за начало на следенето по разработка "Лудия" е, че конкретният човек е носил плакат пред къщата на Бойко Борисов. Спрямо него експлоатацията на СРС продължава до месец май 2021 г., констатират още от комисията.
В доклада е посочено, че са събрани множество доказателства за неправомерно използване на СРС по отношение на стотици протестиращи граждани, политически лица, журналисти и граждани, както и по отношение на незаконосъобразните действия по прилагане на СРС, в хода на които комисията констатира грубо нарушение на установените правила. Един от примерите, които депутатите записват в доклада си, е, че служителите са получавали устни нареждания - т.е. от тях няма никаква следа, а се водели записки на листче - така че да не се оставят писмени доклади или следи за СРС спрямо протестиращи граждани.
Пред комисията са били разпитани служители от отдел "Н" на ГДБОП, които са разказали, че от създаването на отдела не е работено по такъв безпрецедентен начин. Комисията е установила още, че дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР, която трябва да проверява служителите на вътрешното ведомство, се е занимавала с прилагане на СРС-та за хора, които не са част от системата. Проблемите в дирекцията станаха основание и за освобождаването на предишния й директор Стефчо Банков.
Сред останалите препоръки на комисията за подслушванията има още: "Да бъде извършено цялостно разследване от МВР на ръководствата на МВР, допуснали и разпоредили "Вътрешна сигурност" на МВР да експлоатират СРС и извършат разследвания срещу лица, които не са служители на МВР, както и унищожили доказателства за незаконната дейност на МВР по отношение на протестиращите граждани."
Незаконното подслушване може да стане повод за дела срещу прокуратурата и осъждане
"Незаконното подслушване е престъпление по смисъл на Наказателния кодекс и основание за иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди", коментира пред "Дневник" правозащитникът Михаил Екимджиев. За да не бъде искът "удар във въздуха", трябва да има доказателства. А това може да стане, ако информацията по случая бъде декласифицирана. Срокът за завеждането на подобно дело е пет години от узнаването за подслушването.
"Ако конкретни граждани и юридически лица имат проверими данни, че спрямо тях са използвани СРС, могат да предявят искове по ЗОДОВ срещу прокуратурата, защото е поискала употребата на СРС-та на фиктивно основание", казва Екимджиев.
По думите му комисията в парламента е свършила "повече от нищо", което не е достатъчно, но е възможното с оглед правомощията и времето.
"Teзи комисии, които са някак си прецедент за български парламентарен живот и практика, имат шанс при неработеща прокуратура да бъдат мек коректив за прокуратурата и злоупотребата на употреба на СРС. Те са някаква форма на самозащита, опълченска самозащита на правовата държава и гражданското общество, когато основните правоохранителни органи са блокирани заради структурните дефицити в прокуратурата. Парламентът може ад хок да извърши някакви действия, импровизирани до голяма степен, защитавайки обществения интерес", коментира още правозащитникът.
Попитан какво според него може да произлезе от препоръките на комисията, Екимджиев казва:
"Препоръките имат препоръчителен ефект - изсветляват някакъв проблем, както последствията от произнасянията по закона "Магнитски". Тези препоръки могат да бъдат съобразени от решаващите органи. Ако живеем в правова държава, ако институциите знаят какъв е смисълът от съществуването им, не би следвало да оставят тези препоръки без последствия", коментира още правозащитникът.
| Как започна всичко: Малко след встъпването на служебното правителство съпредседателят на "Демократична България" Атанас Атанасов съобщи, че има данни, че политици и граждани с били подслушвани по време на антиправителствените протести срещу кабинета на Бойко Борисов, които бяха и искане оставката на главния прокурор. Следенето е продължило, по думите му, и по време на предизборната кампания през март тази година. Информацията беше потвърдена от служебния министър Бойко Рашков, който предупреди, че по случая се унищожават доказателства. Постепенно започнаха да се появяват информации за стотици, а впоследствие числото набъбна до около 1000 души, спрямо които са прилагани специални разузнавателни средства. |