Глухата общност призова за достойно заплащане на преводачите си

Определената максимално допустима ставка от 10 лева за един час превод от и на български жестов език поставя в трудна позиция както жестовите преводачи, така и глухите и сляпо-глухите. Това притеснение изразяват пред "Дневник" от фондациите "Заслушай се", "Глухи без граници", "Взаимно" и МОГА - Младежка организация на глухите активисти.
На Международния ден на жестовите езици, 23 септември, те апелират институциите да преразгледат предложението, внесено в началото на септември от вицепремиера по икономическите и социалните политики и министър на труда и социалната политика, с което се определя максимален размер на парите, които държавата ще плаща за един час безвъзмезден жестов превод.
Според активистите такива решения могат да бъдат взети единствено с диалог с представителите на глухата и сляпо-глухата общност и публично обсъждане.
Съгласно приетия в началото на годината Закон за българския жестов език глухите и сляпо-глухите хора имат право на безвъзмезден превод до 120 часа годишно, както и допълнителни 60 часа на семестър за глухи и сляпо-глухи студенти и докторанти.
"От една страна, законът за българския жестов език е гарант за правото на жестов превод за всеки глух гражданин. От друга страна, при такъв лимит на заплащане на жестов превод глухите граждани няма да могат да се ползват от правата за превод, заложени в закона", пишат от фондациите. По думите им решението е дискриминационно, обрича глухите хора на некачествени преводачески услуги и ги лишава от възможността да имат достъп до информация.
Към момента липсват жестови преводачи и предстои разкриване на специалността в различни университети. Въпросът е кой би инвестирал пари, време и усилия, за да придобие професия, за която държавата е отредила символично заплащане, питат от организациите. Те прогнозират, че малкото на брой жестови преводачи ще продължат да работят в други сфери, които им гарантират достойно заплащане. Освен това те не могат да отсъстват от работа, за да са полезни, когато глухи граждани имат нужда от услугите им.
"Жестовият е един от най-трудните преводи, който изисква освен отлично познаване на лингвистиката на езика и много емоция и физическо натоварване на цялото тяло, за да може жестовият преводач да предаде правилно и качествено съдържанието на превода", посочват от организациите. Те настояват заплащането на труда на жестовия преводач да бъде съобразено със сложността на превода, който е специализиран и често изисква техническа терминология, превод в съд, превод на събития и т.н.
На 23 септември се отбелязва Международният ден на жестовите езици, официално утвърден от ООН. На този ден глухите общности се стремят към отстояване на равнопоставеността на жестовите и словесните езици. След признаването на българския жестов език за официален българската глуха общност продължава да се бори за човешкото право на глухите хора на качествени услуги чрез български жестов език. |
Организациите канят всички желаещи в неделя, 26 септември, от 16 часа на организираните от тях игри и уроци по жестов език в "Кино Кабана" в София. Входът е безплатен, а подробности можете да намерите тук.