Пандемията от COVID-19 и излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) не са намалили интереса на българските абитуриенти към висше образование в чужбина, показа проверка на "Дневник" преди започващата днес нова академична година. Според Министерството на образованието и науката (МОН) в последната година броят на желаещите да следват извън страната намалява, но незначително. Сходна тенденция отчита и частната компания "Интеграл" - един от най-големите образователни консултанти на пазара и организатор на международното изложение "Световно образование". Оттам отчитат, че бързата адаптация на висшите училища - с въвеждане на разнообразни форми на обучение, финансови стимули и строги антивирусни мерки, е основната причина желаещите да учат извън България да не намаляват, въпреки необичайната ситуация в света.

С около 30% по-малко български дипломи за следване в чужбина е заверил тази година Националният център за информация и документация на образователното министерство, съобщи пресцентърът на ведомството. Спадът обаче отчита само официално легализираните дипломи, а далеч не всички университети по света искат заверени от държавата документи.

Общо 1536 души от завършилите училище през изминалата учебна година са получили печат "Апостил" (Apostille), който удостоверява истинността на дипломата им за средно образование. Легализирани са общо 2652 документа заедно с такива на завършили от предходни випуски.

За сравнение, през 2020 г. са заверени преведените дипломи на 2210 абитуриенти. С тези на дипломирали се по-рано са общо 3678. През 2019 г. са легализирани 2823 документа на дипломирали се в същата година, а заедно с предишните са общо 4683.

На онлайн изложението, което компанията проведе наскоро, е имало над 2 пъти повече посетители в сравнение с предишната година. "Очакваме повишен интерес и към присъствените изложения, които започват в края на другата седмица", добави Христанов.

Според Министерството на образованието тенденцията за плавно намаляване на желаещите да следват в чужбина се дължи на:

Сходни причини изтъкна и Николай Христанов. "Несъмнено COVID оказа влияние върху избора за следване в чужбина, но все повече хора си дават сметка, че в момента западноевропейските държави са далеч по-безопасни от България за провеждане на ефективно присъствено обучение поради по-високия процент ваксинирани и ясната политика и правила за превенция на пандемията, коментира той. По думите му излизането на Великобритания от ЕС също е повлияло на броя на кандидатстващите, но тенденцията е те да пренасочват интереса си към други европейски държави, които предоставят по-достъпни условия за студентите - Нидерландия, Германия, Белгия и др. "Самите европейски университети също стават по-активни и предлагат повече възможности на чуждестранните студенти, за да привлекат отказалите се от Великобритания", посочи Христанов.

Пред "Дневник" зрелостници, решили да продължат образованието си в България, изтъкнаха различни причини за решението си - най-вече лични и финансови. Те обаче са единодушни, че не пандемията ги е спряла от следване в чужбина. Решилите да учат в западни университети пък не се притесняват от COVID-19.

Тази година Нидерландия е водеща дестинация за българските кандидат-студенти с около 35% ръст на кандидатите, отчитат от "Интеграл" пред "Дневник". Сред най-търсените специалности са "Международен бизнес", "Икономика", "Компютърни науки и инженерство", "Политика и международни отношения", "Психология", "Арт и дизайн". Забелязва се интерес и към по-нетрадиционни програми като "Физиотерапия", "Музика и вокално пеене", "Обработка и технология на храните".

Миналата година около 12% от желаещите са кандидатствали паралелно в две или повече държави. Тази година този процент е нараснал на 15%. Някои бъдещи студенти подават кандидатури в 3-4 дестинации едновременно, за да имат повече възможности и по-голям шанс за прием, посочват консултантите на "Интеграл". За миналата година най-често срещаната комбинация е била Нидерландия/Великобритания. Тази година тенденцията се запазва, но и все повече зрелостници подават документи паралелно в Нидерландия и Дания/Белгия/Италия, отбелязват от "Интеграл".

Проучване на QS Quacquarell Symonds (един от световните лидери за анализ на висшето образование) сред близо 15 хиляди младежи в евросъюза през 2020 г. показа, че 90% от анкетираните потенциални студенти виждат бъдещето си в следване в чужбина. Миналата година над половината анкетирани заявиха, че искат да отложат с година следването си, най-вече заради несигурността в пандемията от коронавирус, но не се отказват от идеята да заминат след това. През 2020 г. университетите в Европейския съюз спешно пренаписаха плановете си, проявиха гъвкавост и положиха усилия да върнат студентите си.

Повечето западноевропейски държави и учебни заведения изключително бързо се адаптираха към новата обстановка, предлагайки няколко варианта на обучение - на място (където обстановката позволява), хибриден модел или дистанционно. За академичната 2021-2022 г. обучението в редица държави и университети в Европа започва присъствено, като се следи обстановката и при необходимост ще се вземат съответните мерки за преминаване към хибридно или онлайн обучение.

Във Великобритания предвид добрата ваксинационна кампания на страната, както и отпадането на мерките, университетите посрещат новите студенти на територията на кампуса, като все пак дават опцията и на студенти, които нямат възможност да пътуват поради ограничителни мерки, да започнат обучението си онлайн. За студентите, които се обучават физически и живеят в общежития към университетите, е предвидено регулярно (препоръчително 2 пъти седмично) тестване чрез бърз или PCR тест. Студентите, които имат желание да се ваксинират във Великобритания, могат да го направят безплатно.

Правителството на Нидерландия взе решение в средата на август, според което от 30 август отпада спазването на дистанция от 1.5 м и физическо обучение е възможно при лекции и упражнения с не повече от 75 студенти в зала. Маските са задължителни при придвижване във и между сградите на университета. Препоръчително е студентите да се тестват два пъти седмично, като бързите тестове са безплатни за студенти.

Повечето университети в Белгия, която е с над 90% ваксинирано население, започват обучението присъствено, като ще се следи развитието на обстановката и при необходимост ще се премине към онлайн обучение, посочва "Интеграл".

За академичната 2021-2022 г. близо 50 от висшите училища във Великобритания взеха решение да "замразят" таксите или да предложат стипендии за европейски студенти, в резултат на което първокурсниците от евросъюза ще плащат досегашните 9250 паунда, вместо очакваните между 12 500 и 18 800 паунда годишно. Видовете финансова помощ са базирани на различни критерии - в по-голям размер тя се отпуска за кандидати с отличен успех и постижения, като броят е ограничен и се предоставя на конкурсен принцип. Съществуват и стипендии, покриващи общежитието, както и такива на база доходи на семейството, а размерът им най-често варира в диапазона 1000-3500 паунда на година.

За предстоящата 2022-2023 г. от "Интеграл" очакват университетите във Великобритания да обявят новите цени, които ще бъдат оповестени на изложенията "Световно образование" през октомври.

Във Франция таксата за бакалавърските програми е 190 евро на година. Студентите имат възможност да кандидатстват за социална помощ в размер на 30% от месечния наем, без оглед на сумата и дали става въпрос за общежитие или квартира. От втората година студентите във Франция могат да кандидатстват за допълнително финансиране от 400 евро месечно на база доходите на родителите.