Доклад: През 2020 г. ЛГБТИ хората са получавали най-много заплахи през интернет
През 2020 година близо 60% от посегателствата над ЛГБТИ хора са били под формата на заплахи, като най-често те са отправяни в интернет и на обществени места - улици, площади, градинки и паркове.
Това са част от данните годишния доклад на фондация "Глас" за инцидентите с представители или симпатизанти на ЛГБТИ общността. Информацията е от постъпилите сигнали на платформата wearetolerant.com. Петима души са докладвали за физическо посегателство, двама - че не са били наети на работа
Заплахите са били най-голям дял от посегателствата и през 2017 година, но тогава докладвалите не са съобщавали за случаи на реч на омразата.
Докладът е изготвен в рамките на проекта "Дъга на омразата", финансиран от програма "Права, равенство и гражданство" на Европейския съюз (2014 - 2020). В рамките на проекта на 21 октомври се проведе и конференция по темата, в която участие взеха представители на различни организации и институции, сред които МВР и Националния институт за правосъдие. На нея стана известно, че над 200 български полицая са преминали обучение за разследване на анти-ЛГБТИ престъпления.
Данните за 2020 година показват, че "малко над една пета - 22% от съобщените инциденти (10 от 45 сигнала), са квалифицирани от подалите ги лица като "реч на омразата". Още 18% обаче (8 от 45) съобщават за реч на омразата като съпътстващо деяние, едновременно с по-тежките деяния, които са претърпели или на които са станали свидетели. Два от подадените сигнали за реч на омразата като основно деяние, и четири от осемте, съобщаващи я като съпътстващо деяние, сигнализират за рецидивиращо явление на ежедневна база. В почти всички случаи това са ученици, които са подложени на постоянни подигравки в училище", пише още в доклада.
В него се уточнява, че "това е поредно свидетелство за сериозността на тормоза спрямо ЛГБТИ младежи в училище". Най-често за реч на омразата съобщават като основно деяние гей мъже (4 от 10 сигнала), но също така прави впечатление разнообразното самоопределение на съобщилите, сред които има също лесбийка, бисексуални и хетеросексуални. Съобщилите за реч на омразата най-често живеят в София (40%), но още толкова не са предоставили информация за населеното място.
По-често сигнали се подават на хора, които живеят в София или в областни градове. "Това обаче не трябва прибързано да се тълкува като по-голяма разпространеност на хомофобските и трансфобските деяния в големите градове", уточняват авторите на анализа. Според него причина да няма сигнали от малките населени места е усещането за липса на анонимност сред хората там, което може да възпрепятства повечето от тях да подадат сигнал дори и под тази форма, а други може да накара да премълчат или преиначат местоживеенето си.
"За разпределението по възраст могат да се правят още по-малко изводи, тъй като едва една трета от подалите сигнал са я споделили. Сред тях преобладават 15-24-годишните, следвани от хората между 25 и 34 години. Сигнализиралите за хомофобски и трансфобски деяния са споделяли много по-охотно пола и сексуалната си ориентация. Мъжете са три пъти повече от жените, като гей мъжете съставляват най-голяма част: 57%, или 21 от общо 37 души, споделили и пола, и сексуалната си ориентация. Бисексуалните мъже съставляват 19% (7 от 37), а лесбийките - 16% (6 от 37). Сред тях има също една бисексуална жена, една хетеросексуална жена и един хетеросексуален мъж. Въпреки че делът на хетеросексуалните е символичен - около 5%, самото им присъствие като подаващи сигнали за деяния, на които са били свидетели, е сигнал за зараждаща се социална солидарност и обществена чувствителност към темата", смятат от фондация "Глас".
Все още голям проблем е, че много малка част от инцидентите са докладвани на полицията. Около една четвърт докладват, че не са се обърнали към органите на реда, защото не смятат инцидента за достатъчно сериозен, а една част са посочили като причина, че полицията не може да направи нищо по въпроса.
На конференцията бяха представени препоръки за законодателни промени по отношение на престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ хора в България и въвеждане на политики в защита на правата на жертвите. За тях говори авторът им Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет (БХК).
В неговото изложение той коментира, че извършителите на престъпления от омраза често намират, че правят нещо правилно и добро, защото са убедени, че групата, която атакуват, няма място в обществото. "Това е и основното, което отличава престъпленията от омраза от останалите престъпления - мотивите на извършителя, неговите убеждения за реалната или предполагаема принадлежност на жертвата към дадена група, както и убежденията му за тази група като нежелана", уточнява автора на препоръките.
"Много държави по света предвиждат възможността осъдителната присъда да признава, че деянието е извършено на основа на сексуалната ориентация, половата идентичност или изразяването на пола на жертвата, и наказват престъпленията от омраза като по-тежки деяния. Българският Наказателен кодекс обаче не предвижда подобна възможност, въпреки че такава вече има за деяния, извършени на основата на расата, народността, етническата принадлежност, религията или политическите убеждения на пострадалите лица. По тази причина ЛГБТИ хората, ставащи жертва на такива престъпления, често пъти не получават от държавата защита. В отделните случаи, когато получават, не бива признато защо са били нападнати, а на извършителя не бива казано, че мотивите, които са го ръководили, не го оправдават", коментира още Стоянов.
Затова сред препоръките са в Наказателния кодекс да бъдат въведени квалифицирани състави за деяния, извършени на основата на сексуалната ориентация, половата идентичност или изразяването на пола на жертвата. "Важно е да бъдат включени както половата идентичност, така и изразяването на пола. Разликата е, че докато при първото говорим за това как даден човек се чувства и самоопределя, то при второто говорим за външния му израз - как изглежда, как се държи и облича. Понякога ЛГБТИ хора стават мишена на престъпления само заради външния си вид. Най-честите престъпления, за които трябва да бъдат предвидени такива състави, са убийството, нанасянето на телесна повреда, унищожаването и повреждането на движима или недвижима вещ, палежът и подбуждането и проповядването на дискриминация, насилие или омраза. Засегнатите общности на ЛГБТИ хората трябва да участват във всички етапи на дискусиите по тези промени, за да бъде чут гласът им и съобразено това, което те преживяват", е записано в препоръките.
На второ място е отбелязано, че трябва да се подобри приложимостта на директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета в България (за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления - бел. ред.).
"Ефективното прилагане на директивата не засяга само ЛГБТИ жертвите на престъпления. Ето защо са необходими широки обществени консултации с експерти от адвокатурата, академичната общност и гражданския сектор относно ефективността и нуждите от подобряване на прилагането на стандартите на директивата в България. На тази основа трябва да се обсъди и евентуалната нужда от промени в правната рамка за подпомагане на жертвите на престъпления, отговарящи на специфичните нужди на жертвите на престъпления от омраза", е записано още в препоръките.
А на трето място се препоръчва да се провеждат обучения на представители на правоприлагащите органи.