България изпрати седмицата с най-много заразени с COVID-19 от началото на епидемията в страната - над 28 хил. души от 18 до 24 октомври. Средната заболеваемост наближава 900 души на 100 хил. население за последните две седмици, като една трета от областите вече надхвърлиха критичното ниво от 1000 заразени. Натискът над болниците се увеличава - в тях има близо 8 хил. души, от които 700 в интензивните отделения, а смъртността отново тръгна рязко нагоре, макар че истинският ефект ще е видим най-рано след две седмици.

Това показва COVID картината в страната 12 дни след въвеждането на най-новите противоепидемични мерки, които ограничиха достъпа на публични места само за хора със сертификати за ваксиниране, преболедуване и отрицателен тест, но пък разшириха силно кръга от хора с право на такъв документ.

Според предварителните заявки на властите ефектът от мерките ще бъде оценен 14 дни след въвеждането им и при нужда ще се правят корекции. С наближаването на крайния срок - 4 ноември, представители на здравното министерство, включително министърът, все по-често повтарят, че алтернативата е спазване на ограниченията или пълно затваряне на страната. Най-често използваната фраза е "локдаун" (от англ. lockdown - заключване), макар че до момента България никога не е стигала до най-строгата степен на ограничения, познати в други страни - като забрана за излизане след определен час, напускане на дома само с предварително известие или в определен тесен параметър около местоживеенето.

Въпреки всички обещания за предвидимост на мерките ясни критерии за въвеждането им и предварителното оповестяване обаче не е известно нито какво би означавало "затваряне", нито за колко време би било наложено то и в кой момент може да влезе в сила.

От здравното министерство не отговориха в понеделник (1 ноември) на въпросите на Дневник" какъв ефект се отчита от въвеждането на действащите мерки, нито дали има вече подготвено становище за въвеждане на допълнителни и какви ограничения. Във вторник министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров и здравни организации направиха изявления с призиви за ваксиниране, но и дума не казаха за нови ограничения.

Настоящият здравен министър Стойчо Кацаров и екипът му влязоха в кабинетите си през май със заявката да променят стила на управление на CОVID кризата, като въведат устойчиви критерии за действие във всеки етап от евентуална нова вълна на коронавируса, даващи възможност на бизнеса отрано да е наясно какво предстои при преминаване на всеки следващ праг на заболеваемост.

Според представения в началото на юли план за действие е посочено, че при заболеваемост над 500 души на 100 хил. население (близо двойно по-ниска от настоящата) следва да са затворени училища, фитнеси, спортни зали, музеи, галерии, театри, заведения, игрални зали, малки и големи магазини (с изключение на стоки и услуги от първа необходимост). В такава ситуация според плана не би трябвало дори да има домашни посещения, а детските градини да работят само при условие че всички работещи там са ваксинирани и посещават само деца от ваксинирани семейства.

Малко след публикуването на документа Стойчо Кацаров започна да пояснява, че той е само ориентировъчен и не е задължително окончателните решения за мерките да се съобразяват с него. Така въпреки разчетите единственото ограничение засега остава представянето на т.нар. зелен сертификат. При предишните две вълни решенията за ограничаване събирането на хора на закрити публични места бяха взимани при заболеваемост около 700 души на 100 хил. население в края на ноември 2020 г. и при 600 души на 100 хил. население през пролетта на 2021 г.

Министърът на здравеопазването няколко пъти се е изказвал общо, че ако мерките не дадат резултат, затварянето на редица браншове е единствената възможност за поне временно ограничаване на разпространението на коронавируса. То обаче със сигурност ще предизвика множество протести. Най-шумни срещу всякакви мерки, включително използването на сертификати, са организациите на заведенията за хранене и забавления, но и други браншове предупредиха, че поредно затваряне, особено без помощ от държавата, ще е фатално за тях.

Стойчо Кацаров винаги обаче е избягвал да споменава конкретни прагови стойности на заболели, настанени в болница и реанимация, след които ще има действия. Заместникът му Александър Златанов посочи преди дни в интервю за "Нова телевизия", че заболеваемостта, при която вече следва да се въведат нови ограничения, е 1000 на 100 хил. население, както и над 9 хил. души в болница. Пред БНТ проф. Мира Кожухарова, епидемиолог и съветник на министъра, също определи като приемлив "интервала между 6 хил. и 8 хил. души в болница", напомняйки, че при предишната вълната през пролетта имаше период с около 10 хил. пациенти с COVID-19 в лечебните заведения.

От коментарите на здравните власти досега дори не се разбира еднозначно дали ако има нови ограничения, те ще важат и за ваксинираните срещу COVID-19. Единственото, което се съобщава с категоричност, е, че не се предвиждат въвеждане на вечерен час, свободни часове за пазаруване за най-възрастните хора и хронично болните, както и ограничаване на достъпа до паркове.

Както и при предишните пикови етапи на епидемията, разговорът за необходимостта от нови ограничения се свежда по-скоро до разширяване на легловата база в болниците въпреки често повтаряното и широко известно твърдение, че основният проблем е не липсата на легла, а недостигът на медицински персонал, който да се грижи за настанените в тях.

Още в края на миналата седмица зам.-министърът на здравеопазването Димитър Петров обяви, че заради "критичната ситуация с реанимационните легла" в близките дни ще започне разкриването на нови легла в болниците "Лозенец" и "Св. Иван Рилски" в София за болните от COVID-19 в най-тежко състояние. "Ще ни трябват около 24 екипа, състоящи се от лекар, две медицински сестри, санитар. В "Лозенец" поетапно ще се открият 40 легла. В "Св. Иван Рилски" също се планират нови 40-60 легла, разкривани поетапно, които ще бъдат оборудвани с монитори и респиратори", посочи на 28 октомври Петров, цитиран от БТА.

Три дни по-късно в интервю за Би Ти Ви министър Стойчо Кацаров обяви, че за т.нар. интензивен COVID център в болница "Лозенец" ще бъдат командировани лекари от други лечебни заведения в столицата, но не посочи от кои места са съгласилите се да работят в новата структура.

Друга възможност, на която акцентират здравните власти през последните дни, е да се транспортират болни с коронавирус до съседни страни. По тази идея (която е валидна заради споразумения на европейско ниво) конкретика съвсем липсва. В Румъния обаче ситуацията не е по-лека, отколкото в България, и страната вече изпраща болни в Унгария и Полша. През почивните дни БНТ съобщи за ръст на болните и засилване на натиска към болниците и в Северна Гърция, където са ваксинирани между 30% и 50% от населението - значително по-малко от средното за страната.

Засега няма конкретна информация, ако има затваряне, кого ще засегне. Допреди седмица темата не е била коментирана в здравното министерство, се разбира от изказванията на Златанов. С изричното уточнение, че "все още не сме обсъдили по кой вариант да подходим", зам.-министърът обяснява, че не е изключено да се въведе правило като в Румъния, според което неваксинираните хора (независимо от възрастта им) не следва да излизат между 22 ч. и 5 ч. по маловажни причини.

Другата възможност, коментирана от Златанов, е правило в Русия, според което неваксинираните над 60-годишна възраст, както и хората с тежки хронични заболявания въобще не трябва да излизат. В подкрепа на това се обяви и проф. Пенка Петрова от института по микробиология към Българската академия на науките (БАН) пред Би Ти Ви с обяснението, че това е най-незащитената част от населението.

Ориентирането в посланията на здравните власти за това дали ще има по-строги ограничения от настоящите се затруднява допълнително от противоречиви изявления на представителите на властта, според които е ненужно да се обсъжда затваряне, тъй като то вече е факт.

Аргументът и на двамата е, че редица места на закрито би следвало да могат да работят само ако за достъп до тях се иска сертификат за ваксиниране, преболедуване и изследване. При тези констатации и двамата не представят данни каква част от обектите са избрали да не работят заради условията за удостоверенията, не коментират също разширените от държавата тълкувания какво е валиден сертификат, нито ефективността на обещавания строг контрол за спазването на мерките.