Два нови сборника, всеки със стотици документи от изследователската програма на Комисията по досиетата, разкриват документално картината на репресиите след 9 септември 1944 г. както срещу Земеделския съюз, така и срещу анархисти и срещу всеки осмелил се да изразява гласно отношението си към новата тоталитарна власт.

Известна е съдбата на земеделския лидер Никола Петков, който заплаща с живота си илюзията, че е било възможно след изборите през 1946 г. да опази идеите на Земеделския съюз от хватката на комунистическата партия, и то в условията на съветска окупация на страната.

и "знаме, организиращо вътрешните и външните реакционни елементи срещу народната власт", защото защитавали частната собственост. Така репресивният апарат на комунистическата партия е определял БЗНС. И ако допреди отварянето на архивите това беше видно само от вестникарската пропаганда от онова време, която въвежда зловещата метафора /"недоубитата буржоазия"/ за всеки несъгласен с налагания все по-брутално режим, сега се убеждаваме от езика на документите, включени в сборника. Това се разкрива и от названията на груповите разработки, които ДС води, отбелязва Ваня Жекова, която представи сборника "Държавна сигурност и земеделците (1944-1991)". Показателни са имената на разработките - "Хидри", "Паяци", "Невестулки", "Паразити", "Скакалци" и все от този род.

През 1947 г. опозиционния БЗНС "Никола Петков" е забранен със закон и разтурен, а водачът му Никола Петков е арестуван в пленарната зала на Народното събрание, осъден в пародия на съдебен процес само за месец и обесен. А голяма част от депутатите земеделци от VI ВНС са арестувани и изпратени в лагери и затвори след 1946 г. заедно със земеделски активисти от цялата страна.

Гоненията се извършват паралелно с натиска "за приобщаване", тоест за превръщането им в агенти на властта, за да се спасят от преследванията. И въпреки този натиск документите разкриват, че ДС се самокритикува, че ѝ липсва "дълбоко законспирирана агентура сред бившата земеделска опозиция".

Сборникът "Държавна сигурност и анархистите (1944 - 1991 г.") има изключителна познавателна стойност - заради слабо познатата история на анархисткото движение в България, отбелязва Катя Бончева, член на комисията, представяща изданието.

Забележително е, че анархистите са преследвани като рушители на установения ред и преди, и след 9 септември 1944 г. , макар и с различни предпоставки: преди 9 септември 1944 г. - за извършване на действия, след тази дата - най-вече за говорене и мислене.

В хартиеното издание на сборника са включени 115 архивни документи, а в разширения електронен вариант (DVD) - 232.

От прегледа на документите се разбира, че масовите арести и въдворявания в лагери започват през 1945 г., но най-силният удар за анархистите идва през декември 1948 г., броени дни преди Петият конгрес на Българската работническа партия (комунисти), на който тя приема името БКП заедно със сталинския модел на тоталитарната държава. Над 180 души са арестувани и въдворени в лагери, някои са осъдени, съдебните процеси се провеждат при закрити врати

Анархистите са описвани са от ДС като "клеветническа шпионска група, солидарни с всички реакционни сили, водят курс на подготовка за въоръжена борба и бягство от страната". Преследванията продължават и през 50-те години на миналия век. И въпреки концлагерите, въдворяванията и изселванията ДС признава, че голямата част от анархистите са отказвали сътрудничество. Към 60-те години на миналия век според справките на ДС в България е имало около 650 - 850 анархисти. Малкият им брой - сравнен с други опозиционни групи, не отказал ДС да продължи да ги разработва и преследва.