Конституционният съд (КС) отхвърли като противоконституционни две нови разпоредби в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които задължават инвеститорите да осигуряват необходимата публична инфраструктура около обектите си.

Двата спорни текста са в чл. 148, ал. 16 и в чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ и бяха вкарани в проекта за изменение на закона между първо и второ четене през януари в 44-тото Народно събрание. Техен вносител беше депутатът Александър Ненков от ГЕРБ по инициатива на кмета на София Йорданка Фандъкова, а разработването им бе от екипа на главния архитект на столицата Здравко Здравков.

Тогава Съюзът на архитектите критикува промените в ЗУТ, а Камарата на архитектите в България (КАБ) също възрази като сезира президента Румен Радев, който наложи вето.. Въпреки това те бяха приети на 27 януари 2021 г.

Конституционният съд преценява, че двете разпоредби нарушават принципите на правовата държава за гарантиране и неприкосновеност на частната собственост и по тази причина ги обявява за противоконституционни. С особено мнение са гласували трима съдии - Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Красимир Влахов.

Първата обявена за противоконституционна разпоредба от ЗУТ - чл. 148, ал.16, въвежда изискването разрешенията за строеж да се издават само при приложена улична регулация. В този случай е задължително земята под основната улица към обекта да бъде общинска собственост. За тази цел е необходимо да са приключили процедурите по отчуждаване на частните имоти, върху които ще се изграждат улиците. Това означава, че бизнесът и частните собственици ще бъдат принудени да изкупуват частите от имоти, попадащи в уличната регулация с цел предоставянето им на общината, както и да инвестират в изграждането на прилежащата инфраструктура, което по принцип е ангажимент на общинската администрация.

Конституционните съдии подчертават, че отчуждаването на имоти, през които минават улици и техническа инфраструктура, е отговорност на общините и срокът за това е 10 години. Ако общината бездейства и не отчужди тези имоти, като следствие се появяват т.нар. частни улици. Те са преобладаващи в новите квартали на София като "Витоша", "Кръстова вада", "Манастирски ливади" и др., където Столичната община би трябвало да отчужди или изкупи частните имоти, за да развива уличната мрежа. Двете нови разпоредби я освободиха от този ангажимент, за който иначе бяха необходими десетки милиони левове.

С подобен мотив е отхвърлен и чл.178, ал.3, т.5 от ЗУТ. Този текст изисква строежите да не се въвеждат в експлоатация, ако не са изградени улиците, пътищата или алеите, свързващи построения обект с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до имота. По този начин общината прехвърля задълженията си по осигуряване на необходимата инфраструктура върху инвеститорите. В посочения законов текст тези изисквания отпадат "в териториите със средно и високо застрояване" и остават за другите обекти.

Според Камарата на архитектите тези ограничения са блокирали привличането на инвестиции и развитието на населените места. "Възможен резултат е поставяне в безизходица на дребните собственици в полза на предприемачи с по-голям финансов ресурс. Освен това новите разпоредби превръщат собствениците на имоти в заложници на бездействието на общинските власти. От тази гледна точка, забраната не решава проблема с транспортната инфраструктура в урбанизираните територии, а го задълбочава", смятат от КАБ.