Политолог: Европейската комисия се превръща в съучастник в подриването на върховенството на закона
Механизмът за наблюдение на върховенството на закона на Европейската комисия (ЕК) не отразява вкоренени, системни проблеми на върховенството на закона в България. "Вместо да служи като "инструмент за превенция" и действително да идентифицира съществуващите слабости на върховенството на закона в България, докладът представя непълно и неясно описание на системната корупция, която продължава да застрашава основни права на българските граждани".
Това е част от констатацията на анализ, изготвен от Албена Азманова, преподавател по политология в Школата за международни изследвания на университета на Кент в Брюксел и Бетъни Хауърд. Изследването е поръчано от Клеър Дейли, депутат в Европейския парламент от групата на левицата. В нея комисията е наречена "съучастник" в подриването на върховенството на закона и се отклонява от защитата на основните права на гражданите.
Пълният текст на анализа - тук
Събитието за представянето на доклада беше организирано от Министерството на културата. Малко преди началото Дейли, която се познава с Минеков от антиправителствените протести през 2020 година, когато дойде на една от демонстрациите (тогава Минеков беше част от "Отровното трио", в което влизаха адвокат Николай Хаджигенов и Арман Бабикян), получи от Хаджигенов бяла тениска с "окървавени следи" - символ на ненаказаното насилие от протестите през 2020 година.
"Вашите борби за честна политика накараха Европейския съюз най-накрая да обърне внимание и да покаже, че комисията се провали да защити правата на гражданите.Това е органът, отговорен да защити хората, но той се провали", заяви Дейли при откриването на събитието.
"В този доклад няма големи разкрития, всички факти са известни, изрично се придържахме към информация, която е била лесно достъпна за европейските институции и Европейската комисия, за да посочим факта, че тези пропуски са можели да бъдат избегнати", коментира авторът Азманова. Според нея целта на анализа е да се постави въпроса за политическата отговорност, както на българските власти, така и на Европейската комисия. "Защото въпросът е много прост върховенството на закона не се нарушава, когато законът се нарушава, а когато нарушаването на закона остава безнаказано", обобщи Азманова.
Съдебната система отговаря на изискванията на Европейската комисия, но въпреки това продължава да е неефективна. "И до момента, в България няма осъдени политици от високо ниво, нито мафиоти с ранг "кръстник", а европейските финансови средства, които не подлежат на строга отчетност, укрепват взаимовръзките между държавата и мафията, като по този начин улесняват процес, чрез който страна членка, формално обвързана с член 2 от Договора за ЕС, да се превърне в "превзета държава", пише още в доклада.
"Комисията не успява да изобличи тежките и систематични нарушения, извършвани спрямо върховенството на закона, и по този начин да подкрепи демократичните сили в България в усилията им да възвърнат контрола си върху политиката на страната. Като заявява че има напредък, въпреки документираните доказателства за погазване на върховенството на закона в България, при все че тези доказателства са й предоставени,
Европейската комисия де факто спомага за унищожението на върховенството на закона в страната, се посочва в анализа. Според него в двата доклада, в ущърб на българското общество, управляващите се радват на доста благосклонно отношение, особено в сравнение с осезаемо по-острия тон на критиките към Румъния, Полша, Унгария. Анализаторите коментират, че "от зловредните последици от системната корупция и лошото управление" страда не само българското общество, те преминават и отвъд пределите на страната.
"Отговорността за управлението на България принадлежи не на европейските институции, а на българските граждани; те трябва да контролират политическата класа и да я принудят да спазва изискванията за почтена политика. Въпреки това, изключително важно е ЕС да оказва подкрепа на българските граждани в борбата им за върховенство на закона", пише още в анализа.
"Влизането на България в Европейския съюз беше свързано за много хора с надеждата, че Европа ще ни предпази от "лошите владетели", надеждата беше, че европейските институции ще принудят управленческата класа да се придържа към такива основни идеи като правовата държава и върховенството на закона, само че това не стана", смята още Азманова.
Според служебния министър на културата Велислав Минеков "трудно може да се говори за върховенство на закона, продължаваме да бъдем онази забравена балканска страна, остава в самотата на своето нещастие, въпреки че е член на Европейския съюз".
Той акцентира специално на състоянието на медиите, като по думите му в България средата на медиите е "силно подтисната". "Живеем в среда на потиснато медийно пространство - купувано и препродавано и е в ръцете на олигархични кръгове. Много трудно се посочват медии, които са свободни. Щетата е видима всеки ден, особено в тази серия от избори, манипулацията е различима", каза още Минеков.
В доклада също е отбелязано, че в България масмедиите са елиминирани от това да са средство за контрол над произвола при упражняването на властта в България. И това става по няколко начин - от сплашване на журналисти до придобиване на собствеността върху определени медии от страна на предприятия на олигарси, чиито дневен ред е партизанско-политически.