Тази история е една от многото от началото на пандемията, когато информацията за коронавируса беше оскъдна, а мерките - строги. Преглед на съдебната практика показва стотици осъдени за нарушаване на карантината, като в част от случаите прокуратурата проявява свръхактивност и преследва хора за нарушения, които не биха поставили никого в опасност.

Съдилищата нямат единна практика по сходни казуси, а решенията показват, че са били поставени в ситуацията да дописват или тълкуват лошо написаните законови разпоредби, в които липсва изрична формулировка какво е карантина (дефиниция се появява по-късно), дали може да се излиза от дома, или не. Въпреки разнопосочната съдебната практика,

За 2020 г. за нарушаване на карантината са били осъдени 786 души, сочат данни, публикувани от вестник "Сега" и получени от Върховната касационна прокуратура до Закона за достъп до информация. Образувани са над 3253 разследвания, по които на съд са предадени 971 души. Прокурорите са внесли в съда 484 обвинителни акта. Споразуменията са 474, като само по две е имало предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба. Оправдани са едва 12 души.

Адвокат Силвия Петкова нарича първите два месеца от извънредното положение - от 13 март до средата на май 2020 г. - "тъмен период", защото са липсвали ясни правила за поставянето под карантина на контактни или завръщащи се от чужбина хора. По думите й оттогава има "огромно количество противоречива съдебна практика по наказателни дела", като голяма част от тези наказателни дела са приключили със споразумения между прокуратурата, подсъдимия и защитника му. Но по други има осъдени (най-често условно, или с присъда и глоба).

Интересен детайл е, че дела срещу постановени присъди или наложени глоби в София няма. Повечето дела, при на които шофьор на тежкотоварен автомобил, е наложена присъда или глоба, пък са били отменяни от второинстанционния съд. Има и случаи на глоба за разходка с куче в парка или за излизане до аптеката за купуване на лекарства.

Разпоредбата от Наказателния кодекс, която е все още в сила и по която се водят делата е

В предписанието, което Симеон Костов получава, пристигайки от Гърция, е записано, че "се задължава да не напуска адреса, на който ще пребивава до изтичането на определения в него 14- дневен срок, и декларира, че е информиран да спазва задължителната карантина". Два дни преди изтичането й - на 22 април, полицаи проверят дали Костов изпълнява предписанието. Звънят на мобилния му телефон и установяват, че е на улицата до патрулката. Полицаите установили, че това е същият мъж, когото малко по-рано видели да говори с двама души пред магазина до блока. Костов обяснил, че предишната вечер малолетният му син бил приет в болница със съмнения за бронхопневмония и тъй като детето било оставено за лечение, отишъл да занесе принадлежности от първа необходимост на него и съпругата си. Впоследствие подсъдимият представил и медицински документи удостоверяващи заболяването на детето и болничния му престой.

През юни същата година шофьорът е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка "подписка", впоследствие срещу него е внесен обвинителен акт, по който районният съд в Пловдив го осъжда на 3 г. условно и 10 хил. лв. глоба.

На втора инстанция Пловдивският окръжен съд, отменя присъдата като отбелязва, че в заповедта на здравния министър е било предвидено изключение за шофьорите на тирове, които са български граждани. Съдът приема, че по действащата към онзи момент уредба шофьорите са подлежали на т.нар "отворена карантина", позволяваща им да управляват товарния автомобил, да пребивават в кабината, да извършват товаро-разтоварна дейност, включително и да напуснат територията на страната, преди да е изтекъл карантинния период", пише в мотивите, с които съдът оправдава Костов.

В мотивите се посочва, че

В тази връзка съдът намира за основателен упрека във въззивната жалба на подсъдимия, че не е бил наясно, че не трябва да напуска дома си. Понятията "изолация" и "карантина", макар и да са популярни в обществото са въведени и официализирани по своето съдържание [...] след датата на инкриминираното деяние", пише още Пловдивския окръжен съд.

Съдът приема, че Симеон Костов не е съзнавал какво нарушава и отбелязва, че той не се е опитвал да скрие, че е излязъл от дома си или да заблуди полицаите. Прокуратурата протестира оправдателната присъда, но впоследствие протестът е оттеглен пред Върховния касационен съд. Костов завежда дело по закона за отговорността на държавата и общините за вреди и с решение на Районния съд в Пловдив от юли тази година прокуратурата трябва да му плати 3 хил.лв. за претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и за разноските по делата.

П.Г. от Ямбол (използвани са инициалите от съдебното решение - бел. ред.) влиза в България в края на май 2020г. и е установено, че вместо на адрес, посочен пред здравните власти, се намира в заведение в града. Въпреки това прокуратурата води разследване и внася обвинителен акт, Районният съд го оправдава. Присъдата обаче е протестирана пред втората инстанция с искане П.Г. да получи лишаване от свобода с изпитателен срок или пробация.

Окръжният съд в Ямбол обаче потвърждава решението на долната инстанция и приема, че осъщественото от П.Г. е с ниска обществена опасност. "Престъпленията, засягащи народното здраве, поначало са такива със завишена степен на обществена опасност. Това обаче не може да бъде пречка за приложението на чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс, ако при обсъждането на конкретното деяние се разкрива неговата малозначителност - липса или съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените отношения", пише в решението.

Съдът приема, че поведението на подсъдимия може да се разглежда на плоскостта на "явна незначителност на обществената опасност на деянието" и допълва, че подсъдимият е спазвал задължението си да не напуска адреса през по-голямата част от периода на карантината, че не е бил болен от заразна болест, както и че в качеството си на международен шофьор имал право на т. н. "отворена карантина", за която се установява категорично, че е била позволена единствено в случаи на изпълнение от страна на водачите на товарни автомобили на техни трудови задължения.

Стилиян Папуров живее във Великобритания, но в началото на пандемията се прибира в България. Поставен е по карантина, но няколко дни по-късно излиза до банкомат и до магазина. Там го вижда негов съсед, който подава сигнал. Образувано е досъдебно производство, като поне три пъти наблюдаващият прокурор прекратява случая и отказва да внесе обвинителен акт.

След като случаят отново се връща при него, си прави отвод и със случая се заема друг прокурор, който внася обвинителен акт. Папуров е осъден на пет месеца затвор, като изпълнението е отложено за период от три години. Наложена му е и глоба. В момента случаят е висящ пред втора инстанция, а Папуров обмисля дали да се обърне и към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Според адвоката Силвия Петкова разнопосочната съдебна практика е произтекла от различното разбиране на съдебните състави: някои приемат, че наказателният съд има правомощие да се произнесе инцидентно по законосъобразността на предписанието за карантина, други - че могат да се произнасят единствено по въпроса за нищожността, а трети са възприели консервативния подход, според който наказателният съд изобщо няма правомощия да разглежда който и да било аспект на законосъобразността на предписанията.

Според Петкова правилният подход е бил първият, тъй като не може да се приеме, че е извършено престъпление, когато е нарушена нищожна или незаконосъобразна наредба, правило или мярка, предназначена да предотврати или ограничи разпространението на заразна болест по хората.

Освен това нито в закона, нито в заповедите на министъра на здравеопазването е имало дефиниция какво точно представлява карантината. "Някои съдилища правилно приеха, че при липсата на такава дефиниция, не може да се приеме, че подсъдимият знае какви мерки е длъжен да спазва. Други пък обосноваха осъдителните си присъди с това, че понятието "карантина" следвало да се разбира в общоупотребимия му смисъл. Това становище обаче противоречи на принципите на наказателното право", коментира пред "Дневник" адвоката.

Според Петкова по нито едно от делата не може да се докаже по несъмнен начин, че подсъдимият е бил уведомен за задължението да не напуска дома си, тъй като в самото предписание няма такива разпореждания. "От своя страна, здравните инспектори няма как с достатъчна сигурност да потвърдят, че са изяснили това задължение на конкретния подсъдим. Освен това, голяма част от предписанията се оказа, че са били връчвани от неустановени охранители и дори хигиенисти по летищата, а не от самите здравни инспектори".