Външната политика отсъства от предизборната кампания
Външната политика отсъства от тази предизборна кампания. Нещо повече - избирателите на практика не питат кандидатите за тази тема освен по повод отношенията със Северна Македония.
С това заключение се съгласиха представители на "Демократична България", "Продължаваме промяната", ГЕРБ, "БСП за България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!" във вероятно единствения досега публичен разговор за международната и европейската политика на България. Той бе организиран от Европейския съвет за външна политика с участието на Стефан Тафров, Даниел Лорер, Екатерина Захариева, Крум Зарков и Мария Капон.
"В тази трета кампания сякаш се говори повече за политика, но истината е, че външната остава извън обсега на повечето от дебатите и срещите. Доколкото се говори за нея, тази сложна материя е пречупена през доста простовати клишета", каза Крум Зарков от БСП.
"Хората ме питат предимно за отношенията със Северна Македония, а когато става дума за Европейския съюз, то е за това какво ни "кара" Брюксел да правим, което е изключително опростяване на нещата и създава погрешно впечатление какво е ЕС, какво е Брюксел, кои са органите, които взимат решения", сподели и бившата външна министърка Екатерина Захариева.
От Русе, където е кандидат за депутат, Стефан Тафов допълни: "Всеки ден се срещам с хората в центъра на Русе и никой не пита за външна политика, най-много веднъж на 5 дни някой да каже нещо за Северна Македония. Но пък се съживява интересът, когато кажа, че Русе е част от голям еврорегион, в който е Букурещ, с всички възможности, които предоставя за българския град румънската столица. Трябва външната и европейската ни политика да се свежда до всекидневието на хората - какво ще им помогне във всекидневието транграничното европейско сътрудничество например. Трябва отдолу да съживим този интерес."
Той допълни: "У нас дълбоко е вкоренено разбирането, че външната и европейската политика са нещо, което ни се налага. Затова и хората не се интересуват от тази тема преди изборите. Причините са в управлението от последните години и в популистите, хвърлящи вината на Брюксел."
Мария Капон потвърди, че Европа присъства в срещите ѝ с избиратели, но за тях това е темата за сертификатите. Според нея причината е, че години наред политици и популисти казват на българите, че всичко лошо идва от Брюксел, всичко добро идва от тяхната партия.
Даниел Лорер, най-новият в политиката от петимата, смята, че европейските теми изцяло отсъстват от политическия диалог и съзнанието на избирателите. "Усещането ни като европейци е доста маргинално. Затова за нас е важно Европа да се върне в картата на България и българите да започнат да имат мнение за регионални, европейски или глобални теми, които ЕС ще трябва скоро да решава", допълни той.
| По външната политика на България говори в събота пред "Дарик радио" съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов, според когото България през цялото време се опитва да се представи като посредник, но всъщност сме обслужващ персонал на по-големи братя, което може да се окаже рисковано в дългосрочен план. За него за последните 30 години най-голямото постижение е членството в Европейския съюз и НАТО, както и еманципацията на българското общество от руското влияние, колкото и недоразвит процес да е все още. "Една външна политика е толкова силна, колкото са силни институциите и управленската класа, обществото да осъзнае своите интереси. Трябва да пораснем като държава, пълноценно да бъдем европейски членове. За момента основният ни проблем е нашата крайната институционална и политическа незрялост", каза той в предаването "Седмицата". |
В разговора стана дума основно за четири теми, които според ЕСВП може да залегнат в основата на външнополитическа стратегия и стратегия за сигурност на България - документ, с който България не разполага в последните години, но който може да бъде изготвен в следващия парламент. Участниците на практика демонстрираха, че има консенсус по тях в критична маса партии с шансове да влязат в новото Народно събрание.
1. Върховенство на правото
Първата такава точка на консенсус е, че в спора между Полша и Европейската комисия за върховенството на европейското законодателство България категорично трябва да заеме страната на Брюксел. По адрес на сегашните управляващи във Варшава и Будапеща трябва Европейският съюз да използва включително замразяване на средства за тези страни, казаха участниците.
"У нас е двоен интересът да се запази принципът на върховенството на европейското право над националното, защото борбата в България за върховенство на закона се опира именно на европейското право. "Демократична България" ще настоява следващото правителство да заеме ясна позиция по този въпрос", каза Тафров. "Ние нямаме никакво съмнение в този спор - България трябва да застане на страната на европейското право, спазването на което сме се ангажирали всички страни - членки на ЕС. Полша не може да поставя под въпрос този ред - фундамента на Европа", каза още той.
Екатерина Захариева припомни: "Всички страни сме кандидатствали и сме се съгласили с частта кое е европейско и кое е национално право, при това в Полша членството е одобрено на референдум." Нужно е търпение (в този спор), но и трябва да се покаже, че то е на изчерпване, допълни тя и посочи, че още през 2015 г. са започнали разговорите за стартиране на процедура за отнемане гласа на Варшава в ЕС, която бе задействана година по-късно. "Съжалявам, но не виждам друг избор в създалата се ситуация освен спирането на евросредства (по Плана за възстановяване) за Полша", обобщи тя позицията си.
Според Крум Зарков "за нас е важно да участваме в този дебат, който не е само между ЕК и Полша, а е между всички държави". Той допълни: "Върховенството на закона пряко засяга българските граждани и българите очакват от еврокомисията конкретна помощ да се справят с хроничния си проблем с корупцията."
2. Зелената сделка
Втората консенсусна точка е за ролята на Европейската зелена сделка. Внушителните 85% от българите смятат, че климатичните промени и глобалното затопляне са проблем от изключителна важност, съгласие има и между партиите относно ролята на Зелената сделка. Но хората масово казват, че не знаят каква е българската позиция за нея и трябва да бъдат по-добре информирани.
"Масово българите не знаят за Зелената сделка, защото тя беше представяна от някои като плашило, от други като панацея, а тя не е нито едното, нито другото. Зелената сделка е средството за преодоляване на истинското предизвикателство, което вече никой не може да отрича - глобалното затопляне. Ние трябва ясно да кажем, че в ЕС има средства и възможности, а от следващото българско правителство ще зависи доколко те ще бъдат оползотворени", каза Крум Зарков.
Според Стефан Тафров досегашната власт не е подготвила план за Зелената сделка, няма стратегическо мислене. "Има идеи, няма план", заяви той.
"Част от политическите сили се заиграват с популистки теми като темата за мините. Много е важно ние да казваме истина. Зелената сделка е голяма възможност", каза Мария Капон. Според нея за климатичната тема и сделката и дума не се повдига в района на Стара Загора, където са въглищни мини, които България трябва да закрие.
"Радвам се, че сме на мнение, че Зелената сделка е безалтернативна. Преходът трябва да бъде плавен, справедлив и да гарантира енергийната сигурност на Европа", заявява Екатерина Захариева.
3. Северна Македония
Кандидатите за народни представители от петте партии са съгласни за евроинтеграцията на Северна Македония, но отношенията с България не бива да бъдат градени на основата на омразата.
"Новото правителство ще трябва да влезе в онези разговори, които ще покажат на нашите европейски и международни партньори, че ние знаем как да излезем от ситуацията", заяви Крум Зарков.
"Призовавам колегите от различните политически сили да се разберем, че България не оспорва правото на гражданите на Република Северна Македония да се идентифицират както намерят за добре и да наричат езика си както намерят за добре. Това оспорване се използва от определени маргинални партии в България, както и от антибългарските кръгове в Скопие, за да атакуват България", каза Стефан Тафров.
Екатерина Захариева настоя, че няма българско вето, а временно несъгласие с преговорната рамка. Има начин и той не е сложен, за да започнат преговорите - ако приемат 5 пункта, предложени за тази рамка. Но и не трябва да си затваряме очите за случващото се в Северна Македония и антибългарското говорене, превърнато в един от факторите на последните местни избори, добави тя. Според нея желанието да има резултат до края на годината идва от това, че в първата половина на годината започва френско председателство на Съвета на ЕС и предстоят президентски избори, а Париж не иска да се занимава с разширяването.
4. Еврозоната
Сериозен е консенсусът за положителния ефект за България от приемането на единната валута. В публичното говорене се забелязва тенденция на ненужно всяване на страх относно евентуално вдигане на цените при приемането на еврото, стана дума в разговора. "Ние сме длъжници на българските граждани да водим спокойно и съвместно тази кампания - независимо кой от каква посока на спектъра е", заяви Мария Капон.
"Благодарение на валутния борд вече имаме фиксиран курс спрямо еврото, само че нямаме представител в Европейската централна банка във Франкфурт. Когато се присъединим, ние ще бъдем около масата, на която се определя паричната политика", каза Стефан Тафров.
"Всички тук сме единни, че еврото е от огромна икономическа полза за България. Фискален и монетарен риск няма, тъй като сме в ситуация на валутен борд. Отново има нужда от активна комуникация с обществото", каза Даниел Лорер.
"Сякаш се забравя, че с подписването на Договора за присъединяване към Европейския съюз ние сме поели този ангажимент. Непрекъснатото скатаване по този въпрос създава условия за най-различни конспирации. Еврото нито ще вдигне стандарта ни на живот само по себе си, нито ще го свали само по себе си, но еврото би могло да бъде инструмент за България", каза Крум Зарков.
Пълен запис на разговора може да гледате тук.