След като в понеделник вечерта (8 ноември) Министерството на здравеопазването публикува експертните становища за изследването на антитела и дали резултатите от тестовете могат да се смятат за доказателство за защита от боледуване от COVID-19, скоро се очаква да бъде обявено решението на здравното ведомство. Засега изглежда, че властите ще предприемат поредната крачка към либерализиране на режима за издаване COVID сертификатите, осигуряващи достъп до публичните места на закрито. Политическото решение, за което настояват мнозина - партии, бизнеси, преболедували, ще бъде взето в навечерието на парламентарните и президентските избори в края на седмицата и в разгара на най-силната до момента коронавирусна вълна в страната.

Очакванията за положително решение се основават на последните изявления на екипа на назначения от държавния глава здравен министър Стойчо Кацаров. Зад него няма единодушно медицинско мнение, доколкото специализираните експертни съвети, които дадоха научната обосновка, са на различни позиции, а и много специалисти в страната публично изразиха съмнения в убедителността на резултатите от тестовете за антитела.

Ако министърът подпише заповед, с която да признае сертификатите за антитела като възможност за достъп до обществени места наравно с тези за ваксиниране, преболедуване и отрицателен тест, това ще поредният документ, пригоден към българските особености. България вече призна удостоверенията за боледуване, установени с с антигенни вместо задължителните за евросъюза PCR тестове, както и удължаването на срока на действие на тези документи от 6 месеца на една година. Удостоверенията за ваксиниране се признават още след поставянето на първата доза за разлика от правилата на Европейската комисия, според които ваксинационният сертификат става валиден две седмици след втората инжекция.

При въвеждането на новия сертификат за антитела ще трябва да се определят множество детайли - за какъв срок ще важат (засега изглежда, че ще е за три месеца), кои изследвания ще се признават, кои референтни стойности ще са определящи, кой ще плаща за изследванията и др.

При обявяването на действащите в момента мерки с достъп до обществени места на закрито със сертификат министърът на здравеопазването отхвърли възможността да се издават удостоверения за антитела. "Те не се признават никъде в Европейския съюз като документ, който да удостоверява, че си се срещал с дадено заболяване, затова не могат да бъдат по този начин приети и у нас. Те не са сигурен показател", заяви Стойчо Кацаров на 19 октомври.

Няколко дни по-късно на свикана от него извънредна среща заради коронавируса президентът Румен Радев инструктира министрите да проучат внимателно световния опит, подчертавайки, че има страни като Австрия, които признават сертификатите за антитела.

Отказът от признаване на антителата предизвика масови брожения в социалните мрежи и беше един от поводите за протести на живо. Причината е, че неизвестен официално, но - по признания на властите - немалък брой българи са преболедували COVID-19, без да са официално регистрирани, и поради това не могат да получат сертификат по действащите правила, освен ако не са ваксинирани или не се тестват през два-три дни. Става дума за хората, които са си правили тест вкъщи (или въобще не са се изследвали), за да спестят разходи в лаборатория или за да не бъдат официално поставени в изолация. Към недоволството се присъединиха и ресторантьори и туристическият бранш, тъй като това ограничава клиентелата им.

Така в началото на ноември позицията на здравните власти вече не е така категорична. В изявление в края на миналата седмица зам.-министрите Александър Златанов и Тома Томов допуснаха да се стигне до признаване на антителата, като изрично подчертаха, че ако това стане, "ще бъде чисто експертно становище, а не политическо". По думите на двамата от миналата седмица е потърсено мнението на три експертни съвета, както и се проверявал опитът, който "имат някои страни Европа и света, за да сме убедени, че, взимайки това решение, ако стигнем до него, то ще бъде безопасно и няма да затормози обстановката в страната".

В разгара на предизборната кампания повечето от основните кандидати за новото Народно събрание се обявиха "за" официалното признаване на антителата. Срещу първоначалното решение на здравното министерство да ги ограничи са почти всички формации, на които социолозите дават шанс за следващия парламент - ГЕРБ, БСП, "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" и "Изправи се.БГ! Ние идваме!". ДПС не се е изказвало за признаването на изследвания за антитела.

Най-дистанцирана е "Демократична България" - коалицията няма официално обявена позиция, но от изказванията на експерта ѝ по темата - пулмолога и кандидат-депутат Александър Симидчиев, се разбира, че коалицията не подкрепя изследванията за антитела да осигуряват COVID сертификат. "Когато науката има достатъчно данни за ефикасността на антителата и техните нива, трябва да бъде направено. Дотогава няма как, защото поемаме риск, който не може да бъде измерен добре", казва Симидчиев пред "Нова телевизия".

Изказванията на останалите формации са доста по-общи и на полето на политическото говорене. Акцентът е, че хората с антитела имат защита и че отказът да получават достъп до публични места на това основание е дискриминационен. В изказванията обаче най-често липсва какви показатели да се изследват. Това е ключов въпрос както за информацията, която биха дали тестовете, така и за цената им.

Изследвания за антитела не се признават за издаване на сертификат за COVID-19 по европейски образец, но страните членки имат възможност да въвеждат правила в рамките на своята държава. Австрия например признаваше изследванията за вируснеутрализиращи антитела, като валидността им беше три месеца. От днес в страната обаче влизат нови ограничения заради рязкото увеличение на новите случаи. Единствените документи за достъп до публични места остават сертификатите за ваксиниране и преболедуване.

Общата позиция изследвания за антитела да не се признават при европейския сертификат има аргумент и той е в липсата на сигурни данни при какви нива на антитела се осигурява клинична защита от вируса. Затова документът за преболедуване е валиден за шест месеца. В доклад на Европейската комисия се посочва, че изследванията не дават информация кога е била прекарана инфекцията, съответно не може да се направи извод за началния момент на валидността (а оттам и на продължителността) на такъв момент.

Картината се усложнява допълнително от това, че ниските нива на антитела не означават непременно липсваща защита: "Клетките, които произвеждат антитела, в един момент - обикновено след четвъртия месец - се скриват в лимфните възли и могат да се активират отново при евентуална среща с коронавируса, а антителата намаляват своята концентрация в кръвта", обяснява имунологът д-р Цветелина Великова пред "Дневник". По тази причина и по света наличието на антитела не се смята за аргумент дали човек да пристъпи към ваксиниране.

Интересът на българите към изследванията за антитела - като основание да (не) се постави ваксина, създаде търсене и лабораториите в страната отдавна предлагат множество възможности. Общото между всички е, че са кръвни изследвания. Ето какво обяснява д-р Цветелина Великова за приликите и разликите между тях:

Тези изследвания станаха популярни още в началото на епидемията в България, като бяха единствените тестове, показващи дали имунната система вече се е срещала с вируса и е създала имунен отговор към него.

IgM антителата са първоначалният имунен отговор на организма срещу вируса и могат да ориентират за първоначална инфекция - те се "хващат" около 10 дни от началото на инфекцията. За разлика от тях произвеждането на IgG антитела показва прекарана вече инфекция и могат да бъдат проследявани по-дълго във времето. "Идеята на IgM е да се образува антитяло, което бързо да подпомогне справянето с причинителя. IgG са единични молекули, които са по-мощни и имат повече биологични функции", обяснява д-р Великова.

По думите ѝ обаче дори и при високи нива на IgG антитела не е сигурно, че организмът е защитен от ново боледуване от COVID-19. Причината е, че научната общност не знае какво е защитното ниво срещу коронавирусната инфекция, докато при други зарази като морбили, рубеола, дифтерия, тетанус, хепатит Б границата е известна.

Въпреки че лабораториите предлагат референтни стойности, те са ориентировъчни и са определени от производителите, обяснява д-р Великова. "В момента пишем статия с абсолютно всички проучвания до момента: от маймуни макаци до хора, за да се види дали има граничен титър, но все още по света няма единен консенсус", казва имунологът, като отбелязва, че все пак може да се предполага, че "по-високо ниво би означавало по-голяма защита".

Най-общо имунитетът се дели на хуморален (до голяма степен представен от антителата, но не само) и клетъчен, като двата са свързани.

Третият вид изследване, което дава информация за защитата на организма, е за вируснеутрализиращи антитела. То също следва да се направи между 2 и 4 месеца след боледуване или ваксиниране. Д-р Великова обяснява, че то е различно от теста за клетъчен имунитет, макар и при един и същ човек двата резултата най-често си съответстват, защото "хуморалният и клетъчният имунитет вървят ръка за ръка". "Ако има някакво разминаване, това може да се дължи на качеството на тестовете", смята имунологът.