На 13 декември (вторник) Софийска градска прокуратура (СГП) е образувала досъдебно производство с оглед данни за извършено престъпление в Държавна консолидационна компания (ДКК). Производството е образувано след проверка на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). На 10 декември антикорупционната комисия оповести, че е изпратила на прокуратурата резултатите от инспекцията на действията на изпълнителния директор на "Държавна консолидационна компания" ЕАД Ваня Караганева.

Предмет на разследването по делото ще бъдат обстоятелствата, свързани с редица договори, сключвани в ДКК, и последиците от това, включително изплатените вече средства по тези договори, както и други обстоятелства.

За случая прокуратурата се самосезира на 1 декември по медийни публикации и разпореди проверка на антикорупционната комисия. Отделно в прокуратурата постъпи по същия повод и сигнал от изпълнителния директор на ДКК. Дирекция "Противодействие на корупцията" в КПКОНПИ е изискала документи от съвета на директорите на ДКК ЕАД и от Министерството на икономиката. Снети са обяснения от бившите членове на съвета на директорите - Рая Каназирева, Радостин Вазов и Диляна Софиянска, от изпълнителния директор Ваня Караганева, както и от бившия министър на икономиката Даниела Везиева.

Караганева, назначена в съвета на директорите на дружеството от бившия министър на икономиката Кирил Петков, бе освободена в понеделник, 29 ноември, с решение на трима (утвърдени от кабинета "Борисов 3") от петимата членове на съвета. Аргументите за уволнението бяха нарушения, извършени в период от един месец, в който тя е изпълнителен директор според решение на съвета на директорите, който сам той определи като кадрова грешка. Впоследствие Караганева оспори легитимността на взетото решение, тъй като заседанието не е било свикано по надлежния ред, не са били уведомени и всички членове на съвета. Заради начина на свикване и липсата на предупреждение за готвеното решение бившият министър на икономиката Даниела Везиева освободи тримата членове на съвета - Рая Каназирева, Радостин Вазов и Диляна Софиянска, и посочи имената на техните заместници, които да заемат постовете до провеждане на конкурс - Beнциcлaв Димитpoв, Pocицa Бaчeвa-Цвeтaнoвa и Бopиcлaвa Πeнeвa. Агенцията по вписванията пък отказа да впише решението за освобождаване на Караганева.

Спорът стана повод за редица медийни изяви от страна на представители на ГЕРБ, които повтаряха тезите, с които е освободена Караганева, и дори развиха сюжет, че нейни действия имат връзка с резултатите от парламентарните избори, който бе отречен от представители на "Сиела Норма".