Пътната агенция: С раздадени авансово 530 млн. лева няма да се построи почти нищо
"Парите са дадени, а обектите са до никъде. Това е големият проблем." С тези думи шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) Десислава Христова опита да обясни, че "няма сензация" в изнесената преди дни информация, че бившото ръководство на "Автомагистрали" е пропуснало да предостави три договора за изграждането на магистрала "Хемус" на Сметната палата. Тя уточни, че става въпрос за рамкови договори, които се изготвят преди самите инхаус поръчки и по тях няма никакви плащания.
Христова каза, че при сключените след това договори, по които вече има авансови плащания, са раздадени 530 млн. лева авансово, а срещу тези пари няма да се построи почти нищо. Един от липсващите договори, за които Сметната палата съобщи, е с фирмата, разследвана за пране на пари след изтеглени от кухи фирми 53 млн. лв. Днес обвиняемият по делото Борислав Колев припадна в съдебната зала, докато Софийският апелативен съд четеше определението, с което да потвърди или промени мярката му за неотклонение "домашен арест". Така съдът няма как да се произнесе и да определи мярката му за неотклонение.
Шефът на АПИ обясни, че по тези договори на абсолютно всички фирми доставчици и подизпълнители са дадени аванси. Посочи още, че фирмата "Автомагистрали Хемус" е получила около 300 млн. лева аванси, "Водно строителство" - 87 млн. лева, а "Европейски пътища" - 144 млн. лева. По думите ѝ парите са за строителството на магистрала "Хемус", скоростния път Видин - Ботевград и за укрепване на свлачища. По почти всички проект обаче все още нямало дори издадено разрешение за строеж.
"Тези около 530 млн. лева са платени авансово за доставка на материали. За тях не е изработено нищо или почти нищо, защото "Автомагистрали Хемус" работят по друг лот на магистралата. По-голямата част не е изработена и няма да е изработена скоро, защото не са придвижени процедурите. Рамковите споразумения са със срокове от 53-54 месеца, но времето минава и трудно ще стигне за завършване на обектите", каза още Христова.
Тя добави, че държавата няма изгода да се откаже от сключените договори, защото може да ѝ се наложи да плаща големи неустойки. Даде за пример как в рамковите договори е заложено, че ако някоя от страните се откаже от договора, ще трябва да плати 100 хил. лева неустойка. В крайните споразумения между АПИ и фирмите обаче неустойката става 15% от стойността на изработеното, което означавало, че държавата ще трябва да плати между 12 и 15 млн. лева, за да се откаже. "Силно обвързващи са договорите", обобщи ситуацията Христова.