Прокуратурата: Служебният кабинет направи главния прокурор заложник в Плана за възстановяване
Служебното правителство е вкарало нарочно темата за реформа в прокуратурата в плана за възстановяване, за да се манипулира обществото и да се използва това като натиск срещу настоящия главен прокурор Иван Гешев и за да го отстрани. Мерки, свързани с реформа на държавното обвинение, няма как да са в основата на икономическото и социалното оздравяване.
Това гласи част от позицията на прокуратурата, прочетена на брифинг, на който не можеше да се задават въпроси, от заместник главния прокурор Красимира Филипова.
"Ръководството на прокуратурата категорично се противопоставя на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на прокуратурата и фигурата на главния прокурор. Ежедневно сме свидетели на изказвания на политици, които имат за цел да внушат, че развитието и просперитетът на българската държава са в пряка зависимост от личността на главния прокурор. В резултат на този подход, вместо да се търсят и намират решения на реални проблеми, фокусът на обществото се измества и се фокусира върху главния прокурор. Планът за възстановяване по никакъв начин не е обвързан с горното. Целта на тези изказвания е манипулирането на общественото мнение с цел отстраняване на настоящия главен прокурор и овладяване на прокуратурата", заяви още Филипова.
Реформата в прокуратурата и ограничаването на правомощията на главния прокурор се превърнаха в залог България да получи всички средства по плана за възстановяване и устойчивост.Липсата на правна възможност за разследване на главния прокурор е основният проблем на частта от плана, свързана с върховенството на закона в най-новия отговор на Еврокомисията по проекта на българския план, според изданието Euractiv.bg. Предложената от правосъдното министерство процедура с назначаване на специален прокурор, който да бъде натоварен с тази задача, изглежда недостатъчно подробна на Еврокомисията, която иска тя да бъде детайлизирана. Освен това се пита и за по-обвързващи междинни срокове за изпълнение на заложените в плана мерки за борба с корупцията, за да се осигури стабилен напредък във времето.
През октомври вицепремиерът Атанас Пеканов каза за "Дневник", че е питал депутатите и партиите какво да има по повод върховенството на закона, но "за съжаление имаше голяма фиксация върху инвестиционните проекти и защо няма пари за едно или друго, не бих казал, че се стигна до сериозни предложения".
Понякога се забравя, че Планът е по т.нар. Механизъм за възстановяване и устойчивост, т.е. целта му не е само да се възстанови икономиката, но и да има реформи и политики, които да отговорят на дългогодишни критики за корупцията и ниското качество на правораздаването - проблеми, записани и в Европейския семестър (рамка за координация на икономическите политики в Европейския съюз) и в позицията на Европейската централна банка относно кандидатстването на България за член на еврозоната.
Това е и едно от основанията, заради които премиерът Кирил Петков и представители на коалиционните му партньори настояват за оставката на Иван Гешев. Според новия правосъден министър главният прокурор е пречка за усвояването на средствата.
За прокуратурата обаче това е натиск и опит за манипулация.
От изявлението на Филипова се разбра, че прочетената декларация, ще бъде изпратена до Европейската комисия, Европейския парламент, посланиците на държавите от Европейския съюз, на САЩ и Великобритания. Наскоро прокуратурата отново обяви, че ще се оплаче на други държави и международни институции, когато съобщи, че МВР й осъществява натиск по разследването за източването на средствата за автомагистрала "Хемус".
Според държавното обвинение "несъстоятелни са внушенията за изключителната необходимост от реформи в прокуратурата и в частност, за отчетността на главния прокурор". "Очевидно е, че подобни мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическо възстановяване на България, не изискват финансиране и не биха могли да бъдат поставяни като условие от Европейската комисия. Предвид това е ясно, че твърденията на централните органи на изпълнителната власт целят да обслужат единствено и само политически интереси и да генерират негативно отношение към прокуратурата и главния прокурор", смята още от прокуратурата.
От там отбелязват, че текстовете, свързани с реформата на прокуратурата са били вписани от служебния кабинет и тъй като нямат връзка с финансирането на дейности, подкрепящи икономическата стабилност, "са
придобили вид на неадекватен за конкретната тема придатък". Това е станало, въпреки че прокуратурата е изрявала становища.
Красимира Филипова обясни, че първият вариант на плана от есента на миналата година, а вторият е изпратен на Европейската комисия в началото на 2021 година. Последвалите коментари на комисията по плана включвали и необходимостта от мерки за върховенството на правото. Така последвали предложения за реформи, но с принципни положения, в които след това служебното правителство добавило акценти за прокуратурата и за отчетността на главния прокурор.
Позицията на държавното обвинение гласи още, че рокуратурата не е и не може да бъде отговорна за действието или бездействието на законодателния орган или на органите на изпълнителната власт. "Прехвърлянето на подобна отговорност е недопустимо и всякакви внушения в тази насока засягат основни принципи на правовата държава. Прокуратурата ще продължи да изпълнява закона и няма да позволи да бъде използвана като оправдание за несполуките на законодателната и изпълнителната власт. Само в условията на взаимодействие на трите власти е възможно постигането на върховенството на правото и приоритетите на България", се казва в становището, според което властите са отговорни, че не се е изпълнява решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Колеви срещу България", което изисква ревизия на правомощията на главния прокурор.