Откъде идват новите думи, или за бурята, предизвикана от един речник
"Артаджийка" (жена, която се занимава с изкуство) и "алоджиийка" (жена, която се занимава с телефонни измами) - тези думи може да ви изглеждат напълно непознати, но вече са част от съвременния език според съставителите на публикувания през 2021 г. Речник на новите думи в българския език, издаден от Българската академия на науките и Института за български език "Проф. Л. Андрейчин".
Сред неологизмите са посочени също думи като "изборджия" (човек, който се занимава с изборен туризъм), балотажник (участник в балотаж), даяджия (служител на Държавната автомобилна инспекция - ДАИ) дрънкорексия (гладуване, за да се "спестят" калории за пиене на алкохол), а също и евросирак (дете, чиито родители работят в друга европейска държава), меркелизъм и др.
Речникът, чиито редактори са проф. д-р Диана Благоева и проф. д-р Сия Колковска, предизвика силна негативна реакция в социалните мрежи и беше повод както за шеги, така и за възмущение. Езиковедите са по-умерени в оценките си, като посочват, че подобен тип издания регистрират употребата на нови думи в езика, без да ги превръщат в норма. Според тях по-сериозен проблем са липсата на ясни критерии за попадането на дума в речника, подборът на източниците и използваната методология, която се посочва само новоразвилото се значение на дадена дума, без да се припомнят и другите, които продължават да са в сила.
Какво все пак означава "джендър"
Думата, която предизвика най-силни реакции след публикуването на речника, е "джендър". Тя навлезе в масовата реч преди няколко години около споровете за ратифицирането на Инстанбулската конвенция.
Според авторитетния Окфордски речник думата се отнася до социално установените роли, поведения, дейности и характеристики, които в дадено общество се считат за подобаващи на мъжете или съответно на жените. В речника на новите думи обаче понятието е обяснено така:
| "Според някои схващания - пол, който е извън биологично установените мъжки и женски пол и е свързан с различна, нетрадиционна сексуална ориентация и различна сексуална идентичност." |
Дадено и второ значение на думата - човек, който се причислява към такъв пол. За онагледяване са използвани примери от вестниците "Дума" и "Земя".
Словосъчетанието "джендърна идеология" пък е обяснено като идеология, пропагандираща свободата на избор на пол и сексуална ориентация, различни от биологичните мъжки и женски пол, и насочени към разрушаване на традиционните сексуални стереотипи, брака, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието и др.
Понятието "джендър" присъства и в издадения през 2010 г. "Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI век)" с терминологичното си значение от сферата на социалните науки, дефинирано по следния начин: "Специфична за всеки пол съвкупност от характеристики и стереотипи, която определя социалното поведение и взаимоотношенията на жените и мъжете в едно общество, социалните им роли в него." Има го и в публикувания две години по-късно "Български тълковен речник" с автор проф. Василка Радева, като дефиницията е сходна.
Появата му 11 години по-късно със съвсем друго значение редакторът на речника проф. Диана Благоева обяснява с това, че изданието представя "моментна снимка" на новите лексикални явления, в които по думите ѝ попадат и много противоречиви, спорни, неприемливи думи и словосъчетания. Тя припомня, че думата навлиза в българския език през 90-те години и дълго време е характерна основно за специализирани сфери на комуникация, докато през 2018 г. не навлиза в масовата реч покрай Истанбулската конвенция и тогава значението се променя до описаното в речника.
"Използването на думата джендър в изопачен смисъл е едно от тези лексикални явления, посочва проф. Благоева в писмени отговори на въпросите на "Дневник". И допълва: "Категорично и без уговорки подобни употреби следва да се окачествят като неприемливи. Трябва обаче да си дадем сметка, че нежелателната употреба на думата джендър е симптом, който говори за нещо по-дълбоко - за съществуващи културни, социални, етични и други проблеми в нашия обществен живот."
Променя ли се значението
Според доктора по български език и създател на тематичния сайт "Как се пише?" Павлина Върбанова проблемът с "джендър" идва от това, че в речника са представени думи, които в годините са придобили утвърдена употреба, но вече са се появили и нови значения. И тъй като авторите са се придържали строго към научния подход, не е посочена оригиналната семантика, защото вече я има в предишно издание на речника, което пък може да обърка читателя и той да сметне, че думата се ползва само с това значение.
"Когато става дума за много чувствителни думи - а в случая имаше цяла истерия по повод ратифицирането на Истанбулската конвенция, откъдето тръгна понятието "джендър" - няма как, бидейки представители на науката и представяйки едно претенциозно издание, съставителите да отразят само това новопоявило се значение, смята Върбанова.
Получила се е перфектната буря, но бомбата е заложена в самия подход, от който съставителите на са отстъпили нито на йота. Можело е по изключение да посочат основното значение, с което думата се ползва в научната общност
Диана Благоева пък настоява, че неологичните речници са специфичен лексикографски жанр - диференциални речници, т.е. отразяват само определена част от лексиката и по това се отличават от общите тълковни речници, чиято задача е да описват лексиката в нейната съвкупност и в цялото ѝ многообразие. Според нея жанровите особености на неологичните речници обуславят и прилагането на някои специфични лексикографски техники, една от които е при появата на ново значение за утвърдени думи, в речника да се посочва само то.
Откъде идват новите думи
Създателят на "Как се пише" отбелязва като друг проблем на речника спорните източници.
В отговорите си до "Дневник" Диана Благоева обяснява, че за извличането на новите думи са използвани над 350 източника от периода 2001 и 2019 г., но не отговаря на въпроса по какви критерии по са избрани те. Обяснява само, че става дума за книги, периодични издания, рекламни брошури, устна реч, текстове от комуникацията в интернет, както и профилирани издания от различни тематични области (общество и политика, икономика, спорт, мода, кулинария и пр.), научни и научнопопулярни издания, годишници на различни университети и други научни центрове, сборници с доклади от конференции, автореферати на дисертации и пр. За всяка дума, която е "кандидат-неологизъм", се прави и проверка, като се проследяват употребите ѝ в интернет, пише Благоева.
Справка в самия речник показва, че най-много позовавания са направени върху медийни публикации, а сред източниците са и медии като вестник "Земя", "Нова зора", "Монитор", "19 минути" и "Дума", местни издания като каварненския вестник "Факел", "Габрово днес" и "Стралджански вести". Като източник е цитирана и българската версия на "Россия сегодня".
Сред използваната художествена литература са посочени сборникът с текстове "Дневници и нощници" на сценариста в "Шоуто на Слави" Иво Сиромахов, популярният тийнейджърски роман "Здрач" на Стефани Майър, автобиографичната книга на Сашо Диков "Истината боли". В списъка е и роман на Захари Карабашлиев, който в библиографската справка е обозначен със заглавието "Сиво". Става дума за романа "18% сиво". Какъв е критерият именно тези издания да бъдат използвани в анализа на новите думи не става известно нито от предговора към речника, нито от отговора на проф. Благоева до "Дневник".
Диана Благоева обяснява, че основният критерий дадена дума да попадне в изданието е хронологичният - "трябва с достатъчна степен на сигурност да е установено, че тази дума е навлязла в речта в периода, който съответното издание покрива". По думите ѝ стремежът е да се отсеят случайните, единичните употреби и затова се прави проверка за това колко пъти е употребявана съответната дума в големи масиви от текстове и в интернет.
Според Павлина Върбанова обаче в речника са въведени думи, които не се срещат никъде или се появяват прекалено рядко, за да добият устойчивост. По думите ѝ следват да се подберат тези, които биха могли да се наложат в езика, а не думи - еднодневки.
Неологизмите и езиковата норма
Попадането на думи и словосъчетания в речника не ги превръща в част от езиковата норма, уточняват езиковедите в коментар на възмущението, което новите думи предизвикаха в социалните мрежи. Те напомнят, че речниците на новите думи събират в справочен вид новостите в лексиката и фразеологията на даден език, но това не ги превръща в част от книжовния език.
"Дадена нова дума се превръща в пълноправен елемент на лексикалната система, когато стане широкоупотребима и премине от периферията към ядрото на лексикалната система. Тогава тя на практика загубва статуса си на неологизъм", посочва Даниела Благоева и уточнява, че само неголяма част от думите, събрани и описани в неологичните речници, в някакъв момент се утвърждават и проникват за постоянно в езика, попадайки и в общите тълковни и правописни речници.
Езиковедът проф. д-р Емилия Пернишка, която е съставител на речника на новите думи от 2010 г., също посочва, че появата на една дума в такъв речник не легитимира нейната употреба.
| "Виновни" за налагането на дадени са думи са хората, които ги употребяват, а не съставителите на речника, който единствено отразява лексикалните тенденции, посочва тя. |
Павлина Върбанова пък заявява, че заради авторитета на институциите, които издават речника, може да се сметне погрешно, че авторите насърчават употребата на новите думи. "Авторите са посочили в предговора, че този речник не претендира за нормативност, а има описателен характер, но въпреки това всяка издание на БАН се възприема по този начин", казва тя. Допълва, че точно затова трябва предварително да се обмисли всичко и най-малкото може да се посочи, че е нежелателна употребата на някои думи със значенията, които са дадени, както "джендър" например. "Като няма никаква забележка, думата се възприема като редовна употреба и така се легитимира, за съжаление."