С близо 8 милиона лева приходи са разполагали партиите и коалициите, участвали в парламентарните и президентски избори през ноември месец миналата година, показва анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Едва 20 процента от общата сума е делът на постъпленията на партиите, участвали в надпреварата за Народното събрание. Най-много средства за кампанията е получила ДПС, а сред коалициите първенец е "Демократична България".

Общата сума на приходите на 20-те партии, явили се самостоятелно на изборите за парламент, според отчетите им възлиза на 1 754 727 лв. Най-много са дошли от собствени средства, в които влизат и парите, получени от държавна субсидия - почти един милион, или 52.28% от общата сума. Средствата от държавната субсидия обаче са по-малко в сравнение с приходите от медийни пакети. Те се равняват на 33% от всички постъпления, докато делът на медийните пакети е 35% (или 625 046 лв.) Тази особеност при приходите на партиите се дължи на факта, че голяма част от тях нямаха право на държавна субсидия и се възползваха от възможността за т.нар. медийни пакети, посочват от института.

Най-много приходи е имало Движението за права и свободи (ДПС). Голяма част от средствата, които то е получило, са държавни - 68%, или 276 485 лв. За втори път обаче, както и през април, приходите на ДПС не са формирани само от държавна субсидия. В кампанията от ноември от движението са използвали и "Други приходи". От подадения пред Сметната палата отчет не става ясно какви са точно те. Така например може да става въпрос за дарения към партията, които не са конкретно за предизборната кампания. На официалната страница на ДПС обаче няма публичен регистър на дарителите, пише в анализа на ИРПС.

Най-много средства от самите кандидати пък е получила ВМРО - 141 807 лв. са дошли под формата на парични и непарични постъпления.

Приходите на 7-те коалиции в кампанията за парламентарните избори през ноември са общо 6 149 491 лв. Традиционно основен дял във финансирането заемат собствените средства на коалициите - 3 456 423 лв., или 56%. Публикуваните данни обаче не дават информация за вида на тези средства - дали са от държавна субсидия, членски внос, стопанска дейност или банкови заеми например. Сред коалициите са много от формациите, участвали в 46-ото Народно събрание - ГЕРБ-СДС, "БСП за България", "Демократична България" и "Изправи се, БГ! Ние идваме!", които са получавали държавна субсидия.

Отчетите показват, че най-много са приходите на коалицията "Демократична България" - 1 870 696 лв., следвана от "Продължаваме промяната" с 1 829 838 лв. и ГЕРБ-СДС с 1 164 423 лв. Приходите на последните са от собствени средства на партиите, като впечатление прави разпределението им. Според данните в Сметната палата основната част от сумата е за сметка на партия ГЕРБ - 1 132 518 лв., а около половината от тях - 519 130 лв., са от "непарични средства". Не се разбира какъв е техният характер и дали това са дарения, привлечени преди предизборната кампания. В парламентарните кампании до 2017 г. ГЕРБ се явяваше като самостоятелен участник и приходите им се формираха изцяло от държавна субсидия.

Макар и без официално регистрирана партия на Кирил Петков и Асен Василев, коалицията с тяхно участие - "Продължаваме промяната", е първа по получени дарения в размер на 1 323 504 лв. Техните кандидати са били и най-щедрите, като са отделили най-много средства, за да финансират кампанията на своята коалиция - 506 334 лв.

Партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства (от държавна субсидия например), такива на кандидатите и дарения от физически лица. Коалициите пък набират приходите си от средства на партиите, участващи в тях, средства на кандидатите и дарения от физически лица. Последните нямат таван, но всички получени от участниците суми под формата на дарения следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок от получаването им.

Участниците, които нямат право на държавна субсидия, могат да ползват медиен пакет в размер до 40 000 лв. Ако в коалиция участва партия със субсидия, размерът на медийния пакет се намалява пропорционално. Целта на тези средства е да се използват за медийно отразяване на платформите на политическите субекти, така че посланията им да достигнат до повече избиратели.