Гешев до евродепутатите: Не мога да влияя на отделните прокурори, само на техните началници
Главният прокурор Иван Гешев, който много често твърди, че не може да влияе върху отделния прокурор и не познава всички проверки и дела, признава, че може да оказва влияние върху началниците на отделните обвинители, както и върху актовете им.
Това се разбира от писмените му отговори до групата за наблюдение на демокрацията и върховенството на закона в Европейския парламент. Те са публикувани на страницата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи LIBE.
| "Функциите на главния прокурор, включително упражняването на правомощията за надзор за законност и методическо ръководство, не могат да оказват влияние върху всеки прокурор при вземането на решение по конкретно наказателно производство. След измененията на Закона за съдебната власт през 2016 г. Прокуратурата на Република България вече не е централизирана структура. Връзката с йерархичната субординация и централизацията е запазена само в отношенията между административните ръководители на прокуратурите помежду им и с главния прокурор", гласи отговорът на първия въпрос - за правомощията на главния прокурор. |
Гешев е отговорил и по три други теми - за разследването срещу Боян Расате за нападението над общностния ЛГБТИ център, заплахите срещу вътрешния министър Бойко Рашков, журналиста от Bird.bg Атанас Чобанов и депутата от "Продължаваме промяната" Христо Петров, както и за разследването за източването на парите за строежа магистрала "Хемус".
Гешев и част от ръководството на прокуратурата бяха изслушани в края на януари в мониторинговата група на Европейския парламент. Тогава главният прокурор, за чиято оставка управляващото мнозинство настоява, поиска по-строг мониторинг за върховенство на закона за България. Позиция, която се различава с предишни негови оценки за ефекта от механизма за наблюдение - докато ГЕРБ управляваше, прокуратурата се противопоставяше на европейския контрол.
Темата с правомощията на главния прокурор е един от акцентите на бъдещата съдебна реформа, от която зависи и получаването на средства по плана за възстановяване. Доскоро Гешев повтаряше, че не може да оказва влияние върху отделните прокурори и че няма свръхправомощия.
Малко преди изслушването в Европейския парламент в право на отговор до Би Ти Ви той заяви: "Главният прокурор не разполага с правомощия и не контролира решения и действия на отделните прокурори по отношение на което и да е било лице. Нещо повече - с промените в Закона за съдебната власт от 2016 г. ясно е регламентирано, че прокурорите и следователите не са подчинени на главния прокурор. Наред с това главният прокурор не разполага със законови правомощия да извършва проверки и/или разследвания. Същите съгласно разпоредбите са от компетентността на конкретни наблюдаващи прокурори, определяни на случаен принцип", се казва в позицията на прокуратурата
Главният прокурор не контролира никого, "само" актовете на прокурорите
В писмените си отговори Гешев твърди, че има "изключителната компетентност" в две области и две отделни правомощия: чрез издаване на методически указания и чрез упражняване надзора за законност.
"Методическото ръководство по същество представлява издаване на общи методически указания и инструкции относно дейността на прокуратурата, в общи линии съпоставими с тълкувателните решения на Върховния касационен съд. Тези актове са общи - отнасят се най-общо до дейността на всички прокурори и следователи, имат характер на препоръки, които създават организационни предпоставки и съдържат методически указания за правилното прилагане на закона", пише главният прокурор до евродепутатите.
Според документа с тези методически указания се постига точното и еднакво прилагане на закона, но същевременно те "насърчават професионалното развитие и подпомагат независимото и самостоятелно упражняване на прокурорската дейност".
В отговорите често се цитира независимият анализ на държавното обвинение от 2016 година, извършен от прокурори от Великобритания, Германия, Холандия и Испания.
"За разлика от методическото ръководство, надзорът за законност се осъществява по конкретни дела или преписки, по отношение на конкретни наблюдаващи прокурори. Той може да се определи като общо правомощие на главния прокурор да контролира актовете на подчинените му прокурори (да ги изменя или отменя, както и да дава задължителни писмени указания), а непосредствената му цел е да осигури правилното прилагане на материалния и процесуалния закон", пише Гешев.
"Главният прокурор упражнява това правомощие по реда на чл. 46, ал. 5 НПК след осъществен инстанционен или служебен контрол от всички звена в прокуратурата, тъй като няма случай след 1989 г., в който главният прокурор пряко да е отменил или изменил акт на прокурор под него", уточнява главният прокурор.
Той се позовава на анализа от 2016 година, че "съществуват множество правни гаранции, че правомощията на главния прокурор не са абсолютни и се упражняват в конкретни законови процедури", като твърди, че експертите са препоръчали българският главен прокурор да участва по-активно в конкретни дела, каквато е практиката в много прокуратури в ЕС.
"Бяха отправени и препоръки административните ръководители на прокуратурите да насочват своите служители и да се отчитат пред главния прокурор по въпроси, свързани с работата по конкретни дела с висок обществен интерес, извършвана под тяхно ръководство. Информацията за тези дела следва да се предоставя нагоре по веригата, така че главният прокурор да е наясно с работата на своите служители в случаите, в които може да бъде помолен да обясни действията на прокуратурата. Разбира се, всички становища по делата, изразени от висшестоящите прокурори, трябва да бъдат документирани писмено в преписката, така че да има одитна следа на процеса на вземане на решения", твърди главният прокурор.
Тезите му нееднократно са опровергавани от решения на Съда в Страсбург, от Венецианската комисия и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Преди година ПАСЕ излезе със становище, че България продължава да не отговаря на стандартите по отношение на прокуратурата, а ръководството й е безконтролно. А преди месец Комитетът на министрите на Съвета на Европа изиска спешни мерки за намаляване на влиянието на главния прокурор върху Висшия съдебен съвет.
Прокуратурата няма никакви данни от МВР за заплахите срещу Ицо Хазарта или Рашков, ДАНС няма информация за заплаха срещу Чобанов
Гешев отговаря за разследването срещу Боян Расате за нападението в ЛГБТИ общностния център, за което той е обвиняем в дръзко хулиганство и нанасяне на лека телесна повреда.
Следващият въпрос е свързан с отправените заплахи срещу разследващия журналист Атанас Чобанов, вътрешният министър Бойко Рашков и депутата от 'Продължаваме промяната" Христо Петров, известен като Ицо Хазарта.
От отговорите се разбира, че прокуратурата не работи по тези случаи - от една страна, защото от МВР и други институции не са предоставени никакви данни, а от друга, и защото обвинява вътрешното ведомство, че изолира държавното обвинение от тези случаи. Единственият отговор, постъпил в прокуратурата, е от ДАНС за заплахата срещу Атанас Чобанов, за която в агенцията няма никаква информация.
Разследващият журналист обяви в началото на годината, че от САЩ са го предупредили за непосредствена заплаха за живота му. По този повод Чобанов беше изслушан в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, като резултатът беше, че стенограмата трябваше да бъде пратена на българските служби.
Депутатът от "Продължаваме промяната" Христо Петров, известен като Ицо Хазарта, обяви от парламентарната трибуна в началото на декември, че е получил предупреждение, че ако продължи да подкрепя формацията на Кирил Петков и Асен Василев, ще загуби най-ценното. Два дни след това Софийската районна прокуратура обяви, че се е самосезирала и че ще провери кой е отправял подобни заплахи. Тогава Петров заяви, че ще предостави информация какви са били заплахите срещу него, но когато има друг главен прокурор. Малко след това и вътрешният министър Бойко Рашков обяви, че е бил заплашван, но не представи повече данни.
В отговорите до групата за наблюдение прокуратурата пише:
| "Недопустимо е прокуратурата да не бъде уведомена, ако такива данни са налични в съответните правоприлагащи органи с цел събиране на доказателства за наказателно преследване. Това, което следва да се отбележи, е, че по първите две дела, а именно тези за г-н Петров и г-н Рашков, до момента прокуратурата не е получила никаква информация за действията, които службите на МВР и другите компетентни институции са предприели за установяване на потенциалните извършители на престъпления", пишат от държавното обвинение. |
Оттам уточняват, че те са единственият компетентен орган, който може да прецени дали е извършено престъпление и да привлече извършителите към отговорност. "За да се упражнят тези правомощия и да се образува досъдебно производство, е необходимо да има правно основание и достатъчно данни съгласно чл. 207, ал. 1 от НПК. В конкретните случаи е налице законна причина с оглед на информацията в медиите по смисъла на чл. 208, т. 2 от НПК, но липсват достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер", става известно от отговорите.
От тях се разбира още, че в средата на януари по темата са били поканени всички шефове на службите, както и на ГДБОП и Главна дирекция "Национална полиция", както и наблюдаващите прокурори по проверките за заплахите, но не се съобщава какъв е бил резултатът от тази среща.