Съдът: Решението на кабинета за "черен списък" след санкциите по "Магнитски" е нищожно
Два различни тричленни състава на Върховния административен съд (ВАС) обявиха за нищожни части от акта на Министерския съвет, свързан със санкциите по закона "Магнитски". На практика съдът обявява за нищожно решението на служебното правителство да създаде т.нар. черен списък след санкциите по глобалния закон, в който влизат не само санкционираните за корупция, но и свързани с тях лица и фирми.
Решението на съда е на два различни съдебни състава на първа инстанция по две различни административни дела, но с идентичен предмет и смисъл. Едното е образувано по жалба на Ирена Кръстева (майката на санкционирания по "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски) и на "Интернюз 98" ООД със съдружници Елена Динева (съпругата на санкционирания по "Магнитски" Васил Божков) и "Нове интернал" ЕООД.
Решенията и по двете административни дела не са окончателни и могат да бъдат обжалвани пред петчленни състави на Върховния административен съд.
"Черния списък" беше създаден през юни 2021 г.
Обявена е нищожност на точки 1, 3 и 6 от Решение №441 от 4 юни 2021 г. на Министерския съвет за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. Още в началото на юни м.г. Националната агенция за приходите публикува имената на 64 фирми, след като администрацията на президента Джо Байдън обяви, че налага санкции на шестима българи, сред които Васил Божков и Делян Пеевски, както и на юридически лица, свързани с тях. В списъка попаднаха още Илко Желязков, Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов.
Действието на НАП бе резултат от правителствено решение на служебния кабинет, с което на работна група бе възложено да идентифицира и обяви всички лица и фирми, свързани с тримата, така че държавните компании и институции да са наясно докъде се простират санкциите и да се предпазят от транзакции, за да не се окажат в санкционирания кръг.
Веднага след публикуването на списъка заваляха и жалби в съда от засегнати и попаднали в него като свързани лица или дружества, а сред жалбоподателите бяха трети лица, като например бившите бизнес партньори на Божков - братята Боян и Цветомир Найденови, но и пряко засегнати от санкциите по "Магнитски" като Делян Пеевски.
Към момента от Върховния административен съд посочват, че делата, свързани със санкциите по "Магнитски" и жалбите срещу вкарването на лица и фирми в разширения "черен списък", са общо 62. Санкциите по "Магнитски" доведоха и до създаване на ресорна комисия в предходния състав на парламента, която бе оглавявана от настоящия министър на правосъдието Надежда Йорданова.
Решението не стъпва на национален или европейски закон
По делата, които са приключили на първа инстанция, върховните магистрати приемат, че актът на Министерския съвет е нищожен, тъй като е издаден при липсата на компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, на конституцията, на национален закон или на международен договор, ратифициран от страната ни.
В мотивите на решенията се приема, че глобалният закон "Магнитски" би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, а такъв в случая не е налице. Поради тази причина законът "Магнитски" няма пряко приложение на територията на Република България, мотивират се още съдиите.
Този проблем е бил предмет на разглеждане и от страна на ЕС, посочват от ВАС и посочват пример - Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 г. за изменение на приложението към Регламент (ЕО) №2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него.
Регламентът дава основание на съда да приеме, че държавите - членки на ЕС, са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение, предвид че ЕС не признава приложимостта и последиците му спрямо физически лица с местоживеене в общността, които са граждани на държава членка, юридическите лица, учредени в общността, и т.н. Това означава, че решение, постановено от орган на трета държава и основаващо се на разпоредбите на законодателството на тази трета държава с извънтериториално приложение, няма да бъде признато на територията на ЕС.
Засегнатите не са били информирани и не са имали право на защита
Освен това от ВАС посочват и други мотиви - освен при липса на компетентност решението на служебното правителство е прието и при очевидно нарушение на правото на защита на лицата, доколкото при или след включването им в списъците не им е предоставена никаква информация.
| Актът на Министерския съвет и последващо изготвените списъци към него не предвиждат процедура за уведомяване за фактите и обстоятелствата, които обосновават включването на имената на заинтересованите лица в списъците. Няма и процедура за изслушване на засегнатите. Липсват данни, които позволяват и да се приеме, че Министерският съвет е информирал жалбоподателите за приетите срещу тях факти и обстоятелства, обосноваващи първоначалното включване на имената им в списъците и налагането на предвидените от него ограничителни мерки. |
Следвайки подхода на Съда в Люксембург, съставите на ВАС стигат до извода, че действително приемането на мерки от подобен род следва да бъде изненадващо и те да се прилагат незабавно, но те трябва да бъдат отново в контекста на правото на съюза. В този смисъл има и решения по дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Съдът на ЕС изрично подчертава, че намеса в основни права може да е легитимна, но следва да бъде пропорционална, т.е. при спазване правото на защита, правото на участие и информираност на лицата за мерките, които ще се вземат спрямо тях, и на какви основания.