На първо четене парламентарната здравна комисия - с 10 гласа "за" и 6 гласа "въздържал се" - прие бюджета на Националната здравноосигурителна каза (НЗОК) за 2022 г., който следва да влезе в сила от 1 април, тъй като дотогава действат разпоредбите за парите на държавата от миналата година.

Разходите за здравеопазване до края на 2022 г. са предвидени да бъдат над 6 млрд. лв. (6 050 749 900 лв.), като са с над 600 млн. лв. (604 437 000 лв.) повече в сравнение с миналата година. Запазва се вноската за здравно осигуряване да е 8% дохода, като работодателите ще продължат да плащат 60% сумата, а служителите 40%

Продължава практиката разходите за здравеопазване да се покриват до много голяма степен от приходи от здравни вноски, като се запазва спорната тенденция държавата да не плаща пълния размер за групите, които тя осигурява: пенсионери, деца, социално слаби и др.

Най-голям дял от парите за здраве по традиция ще бъдат изразходвани за лечението в болници и лекарства, съответно: близо 3 млрд. лв. (2 750 899 600 лв.) и над 1.5 млрд. лв. (1 510 452 800 лв.). В бюджета на Здравната каса за 2022 г. са предвидени повече средства диагностика и профилактика, или общо близо 744 млн. лв. за първична извънболнична помощ и специализирана извънболнична помощ.

Обсъждането на бюджета за здравеопазването даде възможност на опозицията - а и не редица представители на съсловни организации - да констатират, че с разчетите не се разрешават дългогодишни проблеми в системата, както и че парите не са достатъчни, а на управляващата коалиция да аргументира, че натрупванията не могат да намерят решение за няколко месеца начело на държавата.

За допълнителни възнаграждения на персонала, който работи в рискова среда под заради коронавируса и под високо напрежение бюджетът за 2022 г. предвижда 470 млн. лв. Допълнително близо 132 млн. лв. за лекарства за лечение на пациентите, както и над 267 млн. лв. за купуване на ваксини срещу COVID-19 (макар и в страната да има излишък от ваксини, трябва да бъдат купени по силата на предварителни споразумения, а след това да се търсят начини да бъдат продадени или дарени), и близо 77 млн. лв. за тестове за учениците, които се очаква да са достатъчни за шест месеца.

Николай Шарков от Българския зъболекарски съюз изрази недоволство, че - както и по време на предишното управление - зъболекарите не са предвидени за получават допълнителни средства за работа на първа линия, въпреки че работят в рискова среда, тъй като не знаят дали пациентът им е заразен със SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на заболяването COVID-19) или не. Бившият директор на "Пирогов" и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС проф. Асен Балтов допълни, че за допълнителни възнаграждения не са предвидени (както и досега не са били) физици, химици, биолози, клинични лаборанти, работещи в болници.

В бюджета за настоящата година са предвидени 20 млн. лв. за "изграждане на Национална педиатрична болница с цел създаване на условия за съвременно и комплексно медицинско обслужване на деца". С формулировката се има предвид дългогодишния казус с изграждане на детска болница, последното публично развитие по който е замразяването на сливането на настоящата педиатрия с болница "Лозенец" (по-известна като правителствена). В програмата на кабинета за здравеопазване е заложено, че до края на настоящата година само ще бъде направен анализ на нуждите за детско лечебно заведение, което да обхваща всички педиатрични специалности.

Бившият министър на здравеопазването и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС проф. Костадин Ангелов попита - но не получи отговор - дали средствата са за компанията, която вече има сключен договор за строителство в двора на болница "Александровска" или за нов проект, какъвто обаче публично не е бил обсъждан.

В политиките за сектор здравеопазване са заложени 3.8 млн. лв. за завършване на електронното здравеопазване (в което се инвестират милиони от години, но така и не е доведено до край). Ивайло Христов от "Има такъв народ" заяви с категоричност, че до края на 2022 г. проектът ще приключи. За какво не стигат парите

Представителите на опозицията, а и на организации, които присъстваха на заседанието на здравната комисия посочиха редица показатели, по които средствата не са достатъчни. Джевдет Чакъров от ДПС критикува, че бюджетът не решавал проблема с липсата на млади лекари и поиска да бъдат увеличени средствата за специализанти, както и да се мисли за задължаване на младите лекари да работят в България поне пет години след завършването си.

Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС определи, че проектът за бюджет е "с дребни модификации" в сравнение с парите на държавата, които формацията на Бойко Борисов разработила за 2021 г. Изброи аспекти от управленската програма на коалицията за здравеопазване, които не са отразени в настоящия бюджет: хеликоптери за спешна помощ, парамедици и телемедицина.