- Средата е доста трудна не само защото финансирането за развитието на наука в България е в пъти по-малко от средното за ЕС, а и заради сериозните проблеми в нормативната база. Подготвили сме списък от промени, които трябва да се направят в законите и свързаните с тях наредби, така че да се облекчат възможностите за развитие и за привличане на хора със силни качества, които искат да се развиват в тази област.

Свързани с това са и промените в Закона за висшето образование, които сме внесли в Народното събрание чрез така наречените проектни докторанти. Това е масова практика в другите страни. В България тя по същество е забранена, защото не е законово регламентирана.

- На първо място, че имаме криза на доверието в науката и научните изследвания. Тази криза не е само в България, но очевидно тук е по-голяма, отколкото в западните страни. И второ, показа, че ни липсва култура на експертни научни обсъждания. Смесването на тези експертни обсъждания с публичните прояви е грешка, която ни коства изключително много, включително и много човешки животи.

Учените трябва да обсъждат при затворени врати, да обсъждат аргументите, като се опитат да излязат с общо мнение, което после да бъде комуникирано пред публиката. Ако имат разнобой, трябва да се каже какво е общото мнение и след това къде има особено мнение. Особеното мнение трябва да излезе като особено мнение на конкретния специалист. В момента с начина, по който се обсъждат строго научни и медицински проблеми, по-скоро объркваме хората, отколкото да ги информираме. Това предполага култура на обсъждане, на вземане на експертни научни решения, каквато за съжаление в България все още няма.

- Със сигурност са необходими реформи, но всеки път, когато ги обсъждаме, се оказва, че в повечето случаи хората, които искат реформи, нямат ясна идея за какво става дума. Реформите трябва да бъдат насочени най-вече към използване на наличния експертен потенциал по практически задачи, които са от полза за обществото и които биха подпомогнали конкурентоспособността на икономиката на страната.

В БАН има натрупана голяма научна експертиза, но тя се използва само в определени области. Например за прогнозиране на COVID епидемията и на тази база - мерките, които трябва да влязат и тяхното обявяване поне няколко дни предварително. Друг пример са археологическите разкопки, които са важни при изграждането на инфраструктурни обекти и които трябва да се правят от специалисти. Периодично се налага и провеждането на оценки на въздействието върху околната среда. Аз бях свидетел как при подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост много спешно трябваше да се съберат екипи и единствената възможност за сформиране на такъв екип беше чрез структурите на БАН. Управляващите обаче твърде рядко търсят истинско експертно научно мнение и много се надявам това да се промени през следващите години.

Имаме положителни примери. Специално бих искал да отбележа работата на учени като акад. Кендеров, проф. Бойваленков за работата им с талантливи ученици и с преподаватели за квалификация в обучението по STEM. Тези примери трябва да бъдат мултиплицирани и разширени и в други области. Слабост на БАН е работата по проекти, които са финансирани от фирми - те са твърде малко като обем спрямо научния капацитет. Академията би могла да е работи по-активно по европейски проекти и привличане на европейско финансиране.

- В момента има само една дефинирана в закона Национална комисия по академична етика, която разглежда само научни трудове, участвали в академично израстване. Което означава, че ако някой е написал научна публикация или научна книга, която не е включена в конкурс, тя не е допустима за разглеждане от комисията.

Въвеждаме система, която е широко разпространена по света - всяка научна организация да има своя комисия по академична етика, която да разглежда като първа инстанция всеки сигнал, свързан с преподаватели, учени от съответната институция.

Националната комисия ще разглежда сигнали срещу хора, които не са от научна институция, или трудове, издадени от името на институцията, както и трудове, за които има възражения срещу решението от проверката на първа инстанция. Надяваме се това да намали броя на сигналите, които влизат в националната комисия, за да може да разглежда всякакви сигнали за научни трудове както по отношение на плагиатство, така и по отношение на представяне на недостоверни научни данни (фалшифициране на данни).

- Обявили сме обществена поръчка за софтуерна платформа, която да бъде използвана във всички университети и всички научни организации в България. Процесът е напреднал.

- Аз не искам да хвърлям петно върху един или друг университет, редът трябва да е общ спрямо всички. В момента такъв е редът - проверяват се сигналите за научни трудове, които са участвали в конкурси. Ако преминем към двустепенна структура, която изисква промяна в Закона за развитие на академичния състав и в Закона за висшето образование, тогава вече абсолютно всеки ще може да бъде проверен във всеки един момент за наличие на плагиатство или достоверност на научните данни.

-Има разделение на функциите и проверката се прави от Комисията по академична етика. Има известна самостоятелност в това отношение. Дирекции под комисията проверяват дали сигналът е допустим - това е чисто правна проверка, след което той отива в комисията и оттам нейните членове трябва, след запознаване със становищата на арбитрите, да приготвят доклад до министъра. Министърът вижда доклада, едва след като е завършен в комисията.

Докладът по отношение на ръководителя на Везиева се забави много. Аз няколко пъти питам ръководителя на комисията ще го получим ли скоро, той казва "да", но още не съм го видял. Сигналът срещу Везиева дойде доста по-късно. Когато комисията е готова със съответния доклад, ще се запозная с него и ще мога да изразя становище. Тези доклади са публични, те се качват на сайта на министерството, така че всеки може да се запознае с тях. Доста се бавят, но при сигнала за Терзиев става дума за много голям обем продукция, не знам дали е научна, или не.

- Подборът на ръководствата на висшите училища е едно от слабите места във висшето ни образование, наред с плагиатството, слабостите в акредитацията и атестацията. Но всеки един критичен анализ на другите възможности за подбор на ръководство показва други рискове. Основният проблем при избора на ректор да се прави от Общото събрание на университета е, че има предпоставки за вземане на популистки решения и решения, които са предопределени не толкова от интереса за развитие на висшето училище, колкото от интереса за преизбиране в следващ мандат или за да се угоди на определени избиратели.

Известните други методи за подбор на ръководство в български условия също създават рискове. Например в англоезичната система Съветът на настоятелите избира комисия, която да подбере ректор след конкурс. За съжаление, без достатъчно добра нормативна защита в България този механизъм може да доведе до бързо политизиране на ръководствата на висшите училища според това кой е на власт. За мен това е риск, който е по-голям, отколкото избора отдолу-нагоре. Такава система за избор на ръководства има и в други страни, тя не е уникална за България - по подобен начин се избират ръководствата във Франция, в Израел.

Така че дискусията предстои, заложена е и в Стратегията за развитието на висшето образование, но до момента не съм видял ясна идея как да се подобри подборът на ръководства, която да не крие рискове.