Ключово решение за бъдещето на съдебната система в България се очаква тази седмица - Конституционният съд ще се произнесе по въпроса дали министърът на правосъдието има право да поиска освобождаването на главния прокурор.

През лятото на миналата година служебният министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов сезира съда, след като Висшият съдебен съвет (ВСС) отхвърли като недопустимо искането му за отстраняване на ръководителя на държавното обвинение Иван Гешев. Очаква се делото да бъде приключено и решението да бъде публикувано във вторник (8 февруари). То може да отключи поредица от събития предвид заявките на управляващото мнозинство както за отстраняване на Гешев, така и за сериозни промени в съдебната система и конституцията.

Един от спорните въпроси по време на дебата във ВСС около искането за оставката на Гешев миналата година беше дали изобщо съществува законова възможност за подобно искане. Дебатът около конкретното искане и обсъждането на конкретните основания за оставката на Гешев бе отклонен от членовете на съвета и заменен от дискусия за процедурни и законодателни възможности, а ВСС отхвърли искането.

Точната формулировка на въпроса, поставен пред КС, гласи: "В правомощията на министъра на правосъдието по чл. 130 в, т. 3 от конституцията включва ли се възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл. 129, ал.3, т. 5 от конституцията?"

Макар питането да е отправено по повод процедура за отстраняването на главния прокурор, отговорът на съда ще засегне и "тримата големи" - не само ръководителя на държавното обвинение, но и председателите на двете върховни съдилища. Въпросът се отнася за случаи на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения както и действия, които уронват престижа на съдебната власт. Опитът от миналото лято е "пилотен" в 30-годишния живот на ВСС, тъй като за първи път министър на правосъдието внесе искане за отстраняване на главен прокурор. По тази причина и решението на Конституционния съд ще бъде ключово, тъй като може да даде тласък на серия от събития или законодателни промени.

По неофициална информация на "Дневник" съдът ще се произнесе в полза на министъра на правосъдието и с решението, че той има правомощия да внася искане във ВСС за отстраняване.

Към момента в КС са постъпили различни официални становища и мнения по въпроса може ли министърът на правосъдието да иска отстраняване на един от "тримата големи", като по-голямата част застъпват именно тезата, че има такова правомощие по конституция. Такава е позицията на Върховния касационен съд, на министъра на правосъдието, на Съюза на съдиите в България, както и на съюза на юристите и на проф. Васил Мръчков. Президентът също е на мнение, че такава конституционна възможност има.

Главният прокурор, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите обаче смятат точно обратното - според тях искането за отстраняване на един от "тримата големи" в съдебната власт, сред които е и главният прокурор, не влиза в правомощията на правосъдния министър.

Малко след като ВСС отказа да започне процедура по предсрочно освобождаване на главния прокурор, Янаки Стоилов оспори този отказ пред Върховния административен съд. Това дело обаче е спряно, тъй като магистратите изчакват произнасянето на Конституционния съд. Междувременно в края на октомври 2021 г. президентът назначи Стоилов за конституционен съдия.

Очаква се решението да бъде обявено публично на 8 февруари. Ако то е в полза на министъра на правосъдието, настоящият титуляр Надежда Йорданова може отново да внесе искане във ВСС за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор. Йорданова многократно е призовавала за оставката на Гешев, като това стана повод за публичен сблъсък между двамата при първото ѝ участие в заседание на ВСС.

Ако Йорданова има готовност с такова искане, то може да бъде внесено още в четвъртък по време на пленума на съдебния съвет.

Още през лятото на миналата година конституционалистът доц. Наталия Киселова коментира пред БНТ, че дейността на прокуратурата трябва да се следи през нейните актове, а не през това какво е казал публично в медийни изяви главният прокурор и какви "части от пъзела" са изнесени публично по различни производства. Тогава тя отправи и критика към него, че трябва да отчита дейността си на всеки 3 месеца в комисията по правни въпроси в парламента, но към онзи момент бяха минали почти 7 месеца от встъпването му в длъжност, без да е гостувал в комисията. В друг коментар по темата Киселова посочи, че аргументите за отстраняване "дават основание да се замислим".

Сред посочените миналото лято основания за искането за отстраняване бяха разгласяване на данни от досъдебни производства, системно нарушаване на презумпцията за невиновност, непризнаване на принципа на разделение на властите, намеса в принципа на случайно разпределение на делата. (Всички основания, с които бе поискано отстраняването на главния прокурор - четете тук)

Тези основания могат да бъдат ревизирани от Надежда Йорданова и посочени отново в евентуално ново искане. Ако такова искане действително бъде внесено, този път членовете на ВСС няма да имат възможност да го отхвърлят на процедурно основание и ВСС ще трябва да обсъди по същество конкретните мотиви, с които се иска отстраняването на Гешев, и да се стигне до произнасяне по тях.

За да бъде освободен главният прокурор, трябва да има мнозинство от 17 гласа от 25-те членове на съдебния съвет. В момента съставът на съвета е с трима души по-малко - Боряна Димитрова и Красимир Шекердждиев от съдийската колегия подадоха оставки, а Пламена Цветанова от прокурорската колегия стана заместник главен прокурор. Различни гласувания във ВСС, включително и това за искането за отстраняването на Гешев миналата година, показаха съотношението на силите във ВСС и подкрепата на мнозинството за главния прокурор, което трудно може да бъде разклатено. Евентуално ново искане за отстраняване на Гешев и отказ от страна на ВСС може да поднови и исканията на управляващото мнозинство за оставка на целия съвет, чийто мандат изтича през октомври, и да ускори процедурата по избор на нови членове.

Отделно дебатът около промени в конституцията тепърва предстои, а решението на Конституционния съд може да послужи на управляващото мнозинство и да преразгледа идеите си за редакция в основния закон, като предложи такива, с които да се постигне по-голяма отчетност и контрол за главния прокурор. В този смисъл са препоръките към България на редица европейски институции през последните години.

Веднага след произнасянето на КС и делото във Върховния административен съд по искането на Янаки Стоилов за отмяна на решението на ВСС ще може да бъде възобновено и съдът да излезе с окончателен съдебен акт.