БАН в челен сблъсък с кабинета за бюджета: Заплатите ни са по-ниски от тези на учителите
Учените от Българската академия на науките (БАН) се възмущават от определената за институцията субсидия за 2022 г. и недоволстват, че заплатите им се оказват по-ниски от учителските.
За тази година учените са поискали с 30 мл. лева повече държавно финансиране, но са срещнали неодобрение от министъра на финансите Асен Василев, който иска финансирането да бъде обвързано с конкретни резултати. Министърът на науката и образованието Николай Денков е съгласен, че БАН има нужда от повече пари, но смята, че учените недостатъчно се възползват от възможностите за европейско финансиране по проекти. Бюджетът за тази година е близо 120 млн. лв., (за справка, за миналата е бил близо 118 млн. лева, за 2020 г. - малко над 107 млн. лв.), с които учените твърдят, че не могат да управлява своите 42 института, издателство, библиотека и научен архив. Към днешна дата в БАН работят общо около 5300 души, от които 2500 са учените, съобщиха пред "Дневник" от институцията.
Учените призовават управляващите за спешен диалог, преди "да предприемат дългосрочни ефективни протестни действия".
Унизителен, дискриминационен, възмутителен бюджет
Разочароващ, унизителен и възмутителен - с тези определения учените от БАН коментират заделения за институцията бюджет. Бюджетът за 2022 г., който се очаква да влезе в сила от април, предвижда 6.4 млрд. лв за наука и образование, от тях за БАН са предвидени близо 120 млн. лв. Това политическо решение нарежда учените в БАН на последно място в системата на образованието и науката в страната, се казва в разпространена вчера до медиите декларация на Общото събрание на академията.
Асистентите в държавните университети вземат минимална заплата от 1300 лв., а асистентите в БАН - 946 лв., или 72% от възнаграждението на колегите си на същата длъжност в държавно висше училище. Основната заплата на професор в БАН е по-ниска от основната заплата за асистент в университет, се подчертава в декларацията. Учените призовават управляващите за спешен диалог, преди "да предприемат дългосрочни ефективни протестни действия".
Недоволството на учените се повтаря всяка година от времето на първия кабинет на Бойко Борисов, когато тогавашният министър на финансите Симеон Дянков оряза сериозно парите за наука с аргумента, че БАН е закостеняла институция, "поприще на пенсионери" и "синодални старчета", която има нужда от реформи и навлизане на млади хора.
Малко полезни за обществото дейности
Учените твърдят, че "БАН генерира близо 40% от научната продукция на страната, а публикациите на нейните учени намират широк международен отзвук". През последните години БАН привлича допълнителни пари в размер на почти цялата държавна субсидия, се казва в позицията и се цитира като пример сумата от малко над 107 млн. лв. държавна субсидия а 2020 г. и допълнителни 95 млн. лв., от които около 30% са по програми на ЕС. Именно ниската активност на БАН по европейски проекти и привличането на европейско финансиране критикува министърът на образованието Николай Денков пред "Дневник".
По думите му са необходими реформи в академията, "насочени най-вече към използване на наличния експертен потенциал по практически задачи, които са от полза за обществото и които биха подпомогнали конкурентоспособността на икономиката на страната".
БАН е предложила на МОН увеличението на бюджета за 2022 г. да е с мининум 30 милиона лева (28 млн.лв. за заплатите и 2.3 млн.лв. за компенсиране на завишените цени на ток, парно и вода), посочи пред БНР директорът на Института за изследване на изкуствата в академията проф. Емануел Мутафов. Образователното министерство обаче е решило да поиска увеличение с 20.4 млн.лв., което не е било прието от Министерството на финансите. В крайна сметка в разчетите на предвидения за МОН бюджет за наука са предвидени допълнителни 2 млн. лв.
По-ниски заплати от учителските
Ниското заплащане е причина учените да намаляват с 50 до 70 души годишно, каза председателят на БАН академик Юлиан Ревалски в края на януари пред парламентарната комисия по образованието и науката. Зам.-председатялят на агенцията член-кореспондент проф. Стефан Хаджитодоров също изказа мнение, че учените се чувстват дискриминирани заради ниското заплащане в сравнение с това на учителите и университетските преподаватели.
"Заплатите на учителите през 2022 г. ще нараснат средно с 12% и ще достигнат 125% от средната работна заплата в страната. И през 2021 г. минималната учителска заплата беше по-висока от средна за професор в БАН", посочи в интервю за БНР Емануел Мутафов. Средната работна заплата в БАН е 834 лв., за асистент - 946 лв. за професор - 1246 лв. По последните данни на Националния статистически институт средната работна заплата в страната е 1543 лв., а за София - 2073 лв. Тоест средната работна заплата в БАН е 55% от средната за страната", изчисли той.
"БАН е неизменна част от решаването на проблемите на обществото, особено в ситуация на кризи. Ярък пример за това е участието на ключови експерти от БАН в овладяване на сегашната криза с COVID-19", се напомня в текста на декларацията на общото събрание на академията. "В БАН има натрупана голяма научна експертиза, но тя се използва само в определени области, например за прогнозиране на COVID епидемията, археологическите разкопки, оценките на въздействието върху околната среда", посочи Денков пред "Дневник".
Той призна, че увеличението на парите за наука в бюджет 2022 е по-малко, отколкото смята, че е оптимално.
Допусна, че парите за наука могат да бъдат увеличени при актуализацията на бюджета през юли, която беше договорена в коалиционното споразумение. "Министърът на финансите настоява да опитаме по-категорично да обвържем финансирането в областта на науката с конкретни задачи, програми. Работата по осигуряване на средства за наука продължава и през следващите месеци, надявам се при актуализацията (на бюджета - бел.ред.) да има повишение и на тези средства", каза Денков пред "Дневник".
Министър Асен Василев нееднократно е подчертавал, че новата философия на бюджета тази година включва големи инвестиции в инфраструктурата и човешкия капитал и е изказвал мнение, че парите за наука ще трябва да са обвързани с конкретни резултати.
На заседанието на парламентарната комисия по науката и образованието, която прие на първо четене предвидения за МОН бюджет, Денков отново посочи, че според премиера Кирил Петков и министъра на финансите и вицепремиер Асен Василев парите за наука трябва да са обвързани с конкретни полезни резултати. Самият Денков отправя критика към управляващите, че не използват в достатъчна степен капацитета на учените. На заседанието на ресорната комисия той увери, че разговорите му с Василев и Петков за парите за наука ще продължат. "Има основание за увеличение на средствата, но трябва да върви с конкретни резултати. Трябва да бъдат обвързани с изпълнение на определени индикатори или насочени към млади учени", каза Денков.
На 9 февруари учени от БАН ще представят на пресконференция декларацията от общото си събрание.