"Власт възпира власт": Мотивите от решението на Конституционния съд
Председателите на върховните съдилища и главния прокурор са и административни ръководители, но и магистрати, поради което за тях важат и общите за всички съдии, прокурори и следователи етични норми на поведение. Същевременно организационно те заемат такава висока длъжност, която не позволява спрямо тях да се приложат общите правила за търсене на дисциплинарна отговорност, валидни за всички съдии, прокурори и следователи, както и за останалите административни ръководители в органите на съдебната власт... Предложението на министъра на правосъдието не обвързва Висшия съдебен съвет при преценката на фактите и обстоятелствата и при вземането на решение дали да отправи предложение до държавния глава за освобождаване от длъжност на тримата висши магистрати. Така не е накърнена независимостта на съдебната власт и принципът за разделение на властите.
Това са част от мотивите на Конституционния съд (КС), който във вторник единодушно прие тълкуването, че министърът на правосъдието може да поиска отстраняването на главния прокурор или на някой от председателите на върховните съдилища и съдебният съвет трябва да обсъди по същество това искане.
Пълният текст на решението на КС - тук
Делото беше образувано по искане на Министерски съвет, след неуспешната процедура от лятото на 2021 година, когато тогавашният служебен министър на правосъдието Янаки Стоилов, който в момента е член на Конституционния съд, инициира такава процедура в съдебния съвет, но мнозинството от членовете оспориха възможността въобще министър да може да прави такова искане.
В своето решение, конституционните съдии припомня, че "традиционно от създаването на Третата българска държава министърът на правосъдието има правомощия, касаещи органите осъществяващи правораздаване, без с това да се накърнява принадлежността им не към изпълнителната, а към съдебната власт".
Конституционните съдии приемат, че: "Разпоредбата на чл. 130в от Конституцията включва и възможността министърът на правосъдието да прави предложение до Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване от длъжност на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията".
Разпоредбата гласи, че една от хипотезите за предсрочно прекратяване на мандата е "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт".
"За да може власт да възпира власт и да не се създават предпоставки за произвол, бил той и съдебен или прокурорски, следва да има отчетност и отговорност. Този извод важи за всички органи на съдебната власт в разнообразието им от качества, включително ръководителите на върховните съдилища и главния прокурор. В изпълнение на принципа на правовата държава би трябвало да има механизъм за подвеждане под дисциплинарна отговорност на всички съдии, прокурори и следователи, както и за ангажиране на отговорността на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор за деяния, които не съставляват престъпление, но са действия или бездействия по смисъла на разпоредбата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията", пише още в решението на КС.
Според съда престижът на съдебната власт и доверието в съдебната власт са конституционно значими ценности, защитата на които конституционният законодател балансира с независимостта на магистратите в едно демократично общество, управлявано от върховенството на правото.
Какво коментира главният прокурор Иван Гешев - тук
Кога министърът на правосъдието ще се възползва да поиска отстраняването на Гешев - тук