Разминаване или корекции: защо числата за поставените за денонощие ваксини често не съвпадат

Разминаване или корекции: защо числата за поставените за денонощие ваксини често не съвпадат

Разминаване или корекции: защо числата за поставените за денонощие ваксини често не съвпадат
Точно 8570 - толкова са поставените в България ваксини срещу COVID-19 в България на 2 февруари 2022 г. според държавната информационна система за коронавируса. Сравнението на общия брой дози, поставени в страната от началото на ваксинационната кампания, който системата е отчела последователно на 2 и 3 февруари (съответно 4 173 659 и 4 182 208) - показва друго число - 8549 ваксини за денонощие.
Разликата в този случай е 21 дози, но в други дни разминаванията стигат и до 90 дози. По-често системата отчита по-висок брой ваксинации, но има и случаи за обратното, показа проверка на "Дневник" по читателски сигнал. От държавната фирма "Информационно обслужване", която технологично поддържа информационния портал за коронавируса обясниха разминаването с допълнителни корекции на данните след публикуването им.
"На какво се дължи това"
"Забелязвам, че има разминаване между публикуваните бройки, поставени за деня и разликата между сумарните бройки, които са публикувани", пише до "Дневник" Павел Иванов. Уточнява, че се занимава с маркетинг и от лично любопитство започнал да въвежда данните за ваксинирането в таблица, благодарение на което установил разликите. До редакцията той изпрати наблюденията си за периода ноември-декември 2021 г. Посочените в таблицата данни съвпадат напълно с обявяваните от единната информационна система, скрийншоти от която има в популярната фейсбук група Science in the Crisis (Наука в кризата).
"Направи ми впечатление, че данните, които репортват за самия ден и тези, които са сумарните, се разминават. За мен това няма никаква логика, защото ако се смятат по един и същи начин, би трябвало да съвпадат", посочва Иванов и изразява недоумение защо информационната система не дава уточнения, ако допълнително се въвеждат данни. Подчертава, че разликите не са съществени и е далеч от мисълта за конспирация, но не разбира защо има разминавания и никой не ги обяснява.
От таблицата (пълният списък с данни е публикуван в дъното на статията - бел. авт.) впечатление прави, че през почивните дни най-често няма разминаване между съобщените дози за денонощие и информацията за разликата от два дни за общ брой ваксини.
За целия разгледан от Иванов тримесечен период, изглежда са въведени общо 413 дози в повече, което е нищожно в сравнение с общия брой дози към края на декември ( 3 700 660), или 0.01%
Не разминавания, а корекции
В отговори до "Дневник" държавната технологична фирма "Информационно обслужване" обясни, че разминаванията в данните се дължат на две причини:
  • ваксините може да се въвеждат в системата с до 24 часа закъснение, като това се отразява в данните за предходния ден
  • медиците могат да коригират или анулират въведените в системата ваксини
Или с други думи: ако някой лекар е поставил ваксина например на 2 февруари, може да я въведе и на 3 февруари в системата, но с датата, на която я е поставил. Така общият брой на дозите от началото на ваксинационната кампания ще се актуализира, но потребителите на coronavirus.bg няма да видят корекцията на дневна база. Причината е, че информационният портал не показва динамични данни, а само веднъж дневно (обикновено малко след полунощ).
По същия начин, ако медицинско лице установи, че е направило грешка с въвеждането на данните, след сигнализиране на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) може да коригира или анулира данни. Редът за това е описан в заповед на министъра на здравеопазването.
За потребителите на информационната система обаче корекцията в грешката е видна само в общото число, а данните за деня - дори да са променени - са в базата на "Информационно обслужване".
За "Дневник" д-р Никола Тулечки от сдружение "Данни за добро" коментира, че забелязаното разминаване не е проблем на работата с данните, а на публикуването им: "Ако има отделна таблица с исторически данни за брой поставени ваксини на всяка дата, тази таблица може да се обновява автоматично от подлежащата база данни. Така, ако например след четири дни някой лекар напише писмо и каже, че се е объркал и въвел повече или по-малко ваксини, тогава това ще се отрази и в общото число, и в броя поставени доза за ден за конкретната дата", смята експертът по данни.
Тези неща не са прости. Особено, когато се събират много числа, от много места, се агрегират, сумират се и на много места може да има проблем в процеса.
"Практиката показва, че оторизираните лица често използват предвидените възможности за въвеждане на данни за ваксинация с 24 часа закъснение или корекция и анулиране на вече въведени имунизации", посочва "Информационно обслужване" в отговорите до "Дневник". Нуждата от такива възможности изглежда обяснима и заради факта, че много хора в страната имат достъп до системата за въвеждане на данни за ваксините: само пунктовете в лечебни заведения и РЗИ са близо 400, отделно достъп имат общопрактикуващите лекари, както и временните ваксинационни пунктове през почивните дни.
Възможността за въвеждане на данни със закъснение и промяната им е полезна и за ситуациите, когато има сривове в работата на информационната система (както бе през октомври). Защото базата данни служи не само за администрация, но и за издаването на COVID сертификатите за ваксиниране, с които пътуването и достъпът до обществени места са най-улеснени.