Корекции, вдигащи допълнително разходите за социално осигуряване и промени на ГЕРБ, които не са били приоритет, по времето, в което партията е управлявала страната. Така основно изглеждат предложенията преди второто четене на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година.

Единствен от управляващата коалиция и в лично качество депутатът Пламен Абровски от "Има такъв народ" е дал свои предложения. Останалите внесени текстове са на ГЕРБ, ДПС и "Възраждане".

Срокът за предложенията бе намален на 5 дни от депутатите и изтече вечерта на 14 февруари. На първо четене депутатите гласуваха бюджет с 16.8 млрд. лева разходна част, a предложенията водещата бюджетна комисия планира да разгледа на заседание на 17 февруари.

Далеч не за всички свои предложения за по-високи плащания вносителите са дали финансова обосновка колко допълнително ще струват. Ако се сумират само тези от тях, за които това е пресметнато, сумата надхвърля половин милиард лева.

По време на дебатите в пленарната зала преди първо гласуване, от "Демократична България" дадоха заявка да внесат поправка, с която максималният осигурителен доход да се запази до юли на 3000 лева и да не стига 3400 от 1 април, както е записано в проектозакона на правителството. На следващия ден депутатът от обединението Мартин Димитров заяви пред Би Ти Ви, че по темата ще се търси компромис, като предстои среща с бизнеса и заинтересованите страни.

От повишението на прага се смята, че са засегнати най-вече IT компаниите, където по традиция има високо спрямо средното за страната заплащане, но и редица мениджъри с доходи, надвишаващи посочената сума. В края на 2021 г. представители на асоциациите от сектор "Информационни технологии" на среща с депутати от "Демократична България" посочиха, че отдавна са направили своите бюджети за 2022 г. и не приемат промени "в 12 без 5". Според тях това промяната ще намали конкурентоспособността на IT фирмите и е сигнал за несигурна данъчно-осигурителна среда в България пред чуждите пазари и компаниите майки. Представителите на IT сектора отказват да говорят пред медиите по проблема, тъй като искат професионално решение на въпроса чрез обсъждане с политиците. Според представителите на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българската асоциация по информационни технологии (БРАИТ), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), Българска стартъп асоциация (БЕСКО) и Фондация "Клъстер информационни и комуникационни технологии" (ИКТ Клъстер) е необходима промяна на целия пенсионно-осигурителен модел, а не дефицитите в държавното обществено осигуряване да се покриват чрез увеличаването на осигурителните прагове, продължава прессъобщението.

Запазването на сегашното облагане беше сред приоритетите на "Демократична България". Искане за допълнителен дебат за максималния осигурителен праг дойде и от председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански от "Има такъв народ", който вече е изразявал резерви към повишаването му.

Формално първото писмено предложение за запазване на максималния доход е внесено от ДПС на 11 февруари. Движението най-бързо е подготвило свои варианти на конкретните текстове, които засягат не само максималния, но и минималния осигурителен доход (650 лв).

С искане за замразяване на максималния осигурителен доход се включи и бившият образователен министър Красимир Вълчев от ГЕРБ. Според него, ако осигурителният праг остане 3000 лева, това ще насърчи IT сектора и IT специалистите да избират да работят и живеят в България, той определя сектора и като най-чувствителен към данъчно-осигурителната тежест. На дебатите от ГЕРБ критикуваха идеята за увеличение , но им беше напомнено, че при тяхното управление прагът вече е вдиган - от 2600 на 3000 лева през 2019 г. (над 15%).

Другата тема, която предизвиква най-голяма активност у депутатите, е минималният праг на осигуряване за регистрираните земеделски и тютюнопроизводители. Очаквано ДПС предлага преди второто гласуване той да не се вдига от досегашните 420 на 710 лева или близо 70%, а покачването да е само до 460 лева. Основният представител по земеделските въпроси от "Има такъв народ" - Пламен Абровски е дори по-краен от ДПС, внасяйки предложение минималната сума за осигуряване да остане 420 лева. Обосновава се, че увеличението му на 710 лв. ще доведе до отлив от регистрация или пререгистрация на земеделски стопани и до увеличаване процента на безработица. Според него то ще засегне дребните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които и сега плащат трудно определената вноска.

Това се оказва и най-коригираното предложение, тъй като бившият земеделски министър Десислава Танева и други депутати от ГЕРБ също внасят искане за запазване на минималния праг за сектора.

От ГЕРБ се включват и с друга идея, която не са опитвали да реализират по време на своето управление, но предлагаха в рамките на актуализацията на бюджета при служебното правителство през септември 2021 г. Тя е таванът на пенсиите да отпадне, като така "ще се отстрани социална несправедливост", а необходимите разходи според вносителите ще са около 10 млн. лева на месец, тоест 120 млн. лв. годишно. В началото на годината социалният министър Георги Гьоков заяви пред БНТ, че до нейния край таванът на пенсиите ще се обвърже с максималния осигурителен доход. Според официалните данни след преизчислението на пенсиите в края на 2021 г. около 34 000 души остават ограничени от новия таван от 1500 лв.

Други над 8 млн. партията предлага да бъдат предвидени за допълнително материално стимулиране за служителите в НОИ заради работата по преизчисленията на пенсиите през последните месеци. С тази сума ще могат да бъдат осигурени по 300 лева на човек за шест месеца.

Партията на Бойко Борисов предлага още при връщане на майките на работа през втората година те да получават и заплата и обезщетение от НОИ в размер на една минимална работна заплата, която се планира да се повиши до 710 лева. Сега важащата мярка е това обезщетение да е 50% от минималната заплата. В мотивите на предложението е посочено, че то ще стимулира по-бързото връщане на майките на пазара на труда.

ДПС също запазва опозиционното си поведение от дебатите за увеличаването на COVID добавките в рамките на 46-ото Народно събрание, когато боравеше смело с разходите в бюджета и бе прието предложението на партията те да се повишат до 120 лева в рамките на три месеца. Сега ДПС предлага да се похарчат допълнителни 400 млн. лева по две направления:

Партията на Мустафа Карадайъ предлага и вдигане на обезщетението за наследници при смърт на осигурено лице, което да стане 600 лева, при 540 лева сега.

От "Възраждане" показват сходство в мисленето с ДПС и предлагат идентична промяна на социалната пенсия за инвалидност:

След като правителството планира от юли тази година да спре изплащането на COVID добавките към пенсиите, в опит да не променя съществено доходите на пенсионерите, се разработват нови правила за осъвременяване на пенсиите от 1 юли. На 13 февруари пред БНР социалният министър Георги Гьоков заяви, че вариантите са: преизчисляване на пенсиите чрез тежестта на 1 г. осигурителен стаж или преизчисляване със средноосигурителния доход за по-късна година, или комбинация от двете. Хората, чиито пенсии са под прага на бедността, ще бъдат допълвани от социални помощи. Отделно всички социални плащания ще бъдат извадени от пенсията и ще се превеждат отделно