Ректорите на държавните университети в България подкрепят идеята на изпълнителната власт за окрупняване на висшите учебни заведения, но чрез интегриране, което би осъвременило профила им, а не чрез юридическо им сливане. Това показа проверка на "Дневник" след като преди седмица от медийни публикации стана известно за обсъждана мащабна реформа по окрупняване на държавните университети, като се твърдеше, че тя ще се осъществи чрез закриване на някои от тях.

Министерството на науката и образованието (МОН) потвърди информацията за подготвяни промени, но отрече да става дума за намаляване на броя на висшите училища. Допускането за сливане на висши училище очаквано предизвика бурни негативни реакции, включително коментари, че законово трудно може да бъде оправдано заради академичната автономия.

Какво всъщност възнамеряват да предприемат министърът Николай Денков и екипът му се очаква да стане известно следващия вторник (22 февруари), когато идеите им ще бъдат официално представени пред Съвета на ректорите, обединяващ ръководствата на всички български университети .

В началото на февруари информационният сайт "Офнюз" съобщи, като цитира свои източници, че се готви реформа във висшето образование, а идеята е окрупняването да стане чрез директно закриване на част от висшите училища като юридически лица и обединяването на звената им под нова обща шапка, така че държавните университети от сегашните 38 да станат 16. По-късно стана известно, че министърът на образованието Николай Денков се е срещнал с ректорите на три столични университета (Минно-геоложкия, Химикотехнологичния и металургичен университет и Лесотехническия). На срещата Денков е заявил позицията си за обединение на трите университета и е обсъдил идеята си за обединението им.

Информацията беше потвърдена пред "Дневник" от тримата ректори, но с уточнението, че им е било съобщено предложение, а не решение. "В никакъв случай предложението на Денков на беше представено като окончателно и като решение, а като идея", каза пред "Дневник" проф. Сеня Терзиева-Желязкова, ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет.

Ректорът на Софийския университет и председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България проф. Анастас Герджиков каза пред "Дневник", че Денков не е разговарял с него, нито със Съвета на ректорите за подобни планове. Герджиков обобщи ситуацията с определението "комуникационни недоразумения" и заяви, че е изпратил съобщение до ректорите при бъдещи срещи с министъра на образованието да бъде уведомяван и Съветът на ректорите, за да изрази обща позиция.

Герджиков ще настоява заседанието на 22 февруари да е публично заради големия обществен интерес. И според бившия министър на образованието, сега депутат от ГЕРБ и зам.-председател на парламентарната комисия по образованието Красимир Вълчев има спекулации по темата. "Получи се "развален телефон", каза Вълчев пред "Дневник".

Министерството обмисля варианти за обединяване на някои висши училища под различни форми в съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование и с цел повишаване на качеството, съобщи пресцентърът му в отговор на въпроси на "Дневник".

В момента парламентарната комисия по науката и образованието обсъжда предложени от МОН промени в Закона за висшето образование, които предвиждат съвместно обучение на студенти от два или повече университета, които прие на първо гласуване. Идеята е да се създадат съвместни специалности, да се ползват споделено материалните бази и преподавателите, а студентите да получават обща диплома.

Досега обсъжданият подход с ректорите е за консолидация чрез сътрудничество между висшите училища под формата на университетски мрежи или алианси, в съответствие с приетата от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование в България за периода 2021 - 2030 година. На заседанието на комисията министър Денков обяви, че МОН обмисля и ще предложи още промени във висшето образование в изпълнение на стратегията, като обединяване на някои висши училища под различни форми е една от стъпките.

Водещи принципи в Стратегията са "приемственост и иновативност в системата за висше образование при гарантиране на академичната автономия". Една от ключовите цели в Стратегията е развиването на свързаността (с цел оптимизация) между висшите училища в страната, която беше заложена и с промените в Закона за висшето образование, приети в началото на 2020 г.

Според Красимир Вълчев, по чието време беше приета Стратегията, идеята в нея - да се правят мрежи и конфедерации между университети, е срещнала съгласието на ректорите. "Това е най-мекият вариант на сътрудничество и обединение", смята Вълчев. Той обясни, че конфедерацията и алиансите от висши училища е практика по света и ще е добре за България, където малките университети трудно поддържат катедри. Моите наблюдения показват, че висшите училища се управляват по-трудно, но и най-големите университети по света са обединения от самостоятелни висши училища и в този смисъл трябва да търсим такава форма на обединение и тя среща подкрепата на ректорите", каза Вълчев.

Той даде за пример университети в София, не всички от които могат да поддържат всички катедри, защото нямат достатъчно преподаватели, а ако се обединят - могат да обменят преподаватели. "При запазване на правомощията на ректорите и самостоятелността на висшите училища и това да се регламентира в Закона за висшето образование", смята Вълчев. Според него няма проблем да се обединят университетите по такава концепция. "Ако се направи нещо непремислено, е много вероятно да се компрометира идеята, да срещне реакция на съпротива и да не се случи нищо", добави.

Бившият председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България Любен Тотев пък критикува Управителния съвет на Съвета на ректорите. "Чак на 22 февруари ще има Съвет на ректорите - навремето ние свиквахме извънредни съвети в рамките на няколко дни и се успокояваше обстановката", каза той пред БНР.

Консолидацията представлява обединяване и сплотяване на няколко университета. Механизмът е приложен в държави като САЩ, Естония, Дания, Норвегия, Германия, Великобритания, Франция и др. Обединението може да е на основата на т. нар. унитарен модел на управление, където се избират нови органи за управление, или на основата на федеративен модел, който съхранява автономността на структурите в обединението, но се създава орган, който да координира действията между тях.

В зависимост от начина на обединението то може да е доброволно (което се извършва с решения на органите на висшето училище и негови стратегически партньори) или принудително (в който процес участват държавни органи), обяснява в своя статия проф. Маргарита Бъчварова, доктор по право в Икономическия университет във Варна. Според конкретния академичен профил на висшите училища сливането може да е хоризонтално (при идентичност на профила, напр. между икономически университети) или вертикално (когато има съществена разлика между специалностите в конкретните училища, участници в обединението).

При сега действащата нормативна уредба преобразуването може да се извърши единствено и само доброволно по инициатива на ръководството на висшето училище.

Макар идеята на управляващите да остана засега неизвестна, много ректори вече изразиха опасения от възможността за окрупняване на университети чрез сливането им в мегаструктури. "Голямото предимство на обединяването на висши училища е, че по-големите институции са по-видими за световната академична общност, за работодателите, за международните класации и за кандидат-студентите. Такова обединяване обаче може да се постигне по различни начини - както чрез юридическо сливане, така и с включването в мрежи и консорциуми със запазване на юридическата самостоятелност", коментира Анастас Герджиков пред "Капитал".

По думите му, отделно от това, преди да се пристъпи към такава стъпка, трябва внимателно да се обсъди каква е целта, която се търси с обединяването (по-високо място в класациите, подобряване на научните резултати, по-висока ефективност или нещо друго), както и какви са критериите за това, кои висши училища да се обединят (на териториален принцип, по професионални направления, със сходен профил или обратно - такива, чиито програми не се дублират, а допълват и т. н.).

Идеята за сливане на университети е много стара, коментира бившия министър на образованието и настоящ декан на юридическия факултет на СУ Даниел Вълчев, още от преди времето, когато той беше образователен министър (2005 - 2009 г.). "Университетите са над 50, някои са малки и едвам кретат, но въпреки това съществуват . Като съпоставим броя на населението на България с населението на други държави, ще видим, че имаме до 5 пъти повече висши училища", каза. Според него сливането е нещо правилно, но той дълбоко се съмнява, че ще се случи. "Колкото пъти е започвал такъв дебат, толкова пъти се изваждат аргументи, които торпилират цялата работа и накрая нищо не става", обясни. По думите му сливането на университети обаче не е достатъчно условие, за да се подобри качеството на образованието.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров е на мнение, че идеята за сливане на университетите няма да е работеща. "МОН има достатъчно механизми, чрез които да влияе върху качеството на образованието. Системата ни мина през редица реформи. Към момента 30-40% от бюджетите ни са насочени към повишаване на качеството, а не са само за бройка студенти. Ако идеята за сливане е обвързана с оптимизация, не би трябвало да е свързана само с пари", каза ректорът на УНСС пред "Нова телевизия". "Консолидация на университети може да има само на доброволен принцип и ако е хоризонтална, а не вертикална. Но ако се извърши със средства на принуда и отнемане на самостоятелността, това, първо, нарушава към момента Закона за висшето образование и, второ, би обезличило висши училища и унищожило уникални специалности не само за страната, а и за Балканите", каза пред "Офнюз" проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Според проф. Любен Тотев, бивш председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България и бивш ректор на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" "нещо, което работи, не трябва да се пипа". "Първо ще влезем в противоречие със Закона за висшето образование. В него е описано, че волеизявлението за сливането може да става по желание на колективите, а тук усещам, че се подготвя нещо друго, смятам, че това няма да бъде правилно", коментира той пред БНР.

Ректорът на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" проф. Ивайло Копрев потвърди пред "Дневник" за срещата и позицията на Денков за обединение на трите университета, като подчерта, че е останал с усещането, че това е потенциално възможно да се случи. "Предстои преструктурирана на малки университети, каза МОН. В нашето съзнание ние сме голям университет, но на практика сме малък", коментира той.

Според председател на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев по-скоро такова обединение няма да има. "Акад. Денков е много сериозен човек и ако има такава идея - от 32 университетите да останат 16 - това е много важна тема, която не може да се прокара без обсъждане", заяви той пред БНР и подчерта, че първо трябва да види идеята на министъра на образованието.

Не без недоволства и критики премина обсъждането на бюджета за образование за 2022 г. в ресорната комисия в парламента. За висшето образование са заделени допълнително 54 млн. лв. (за издръжка на обучението, за стипендии на студенти и за научна и художествено-творческа дейност), като са предвидени и допълнителни пари за стипендиите на докторантите, които ще станат 750 лв. Така не бяха удовлетворени исканията на Управителният съвет на Съвета на ректорите на висшите училища и Националният браншов синдикат "Висше образование и наука" при КНСБ за допълнителни 142.6 млн. лв. за всички пера. За сравнение през 2021 г. МОН получи малко над 5.6 млрд. лв. от които 66 млн. лв. бяха заделени за висшето образование.