Парламентът окончателно прие бюджета на съдебната власт за 2022 г., като оряза с 20 млн. лв. бюджета на прокуратурата. В подкрепа на предложението гласуваха 114 депутати, 80 бяха "против", а двама гласуваха "въздържал се". Темата с орязания бюджет за държавното обвинение отново се превърна в причина за спорове между управляващата коалиция и опозицията, като от ГЕРБ потвърдиха дословно тезата на главния прокурор Иван Гешев, който миналата седмица обяви, че целта е да бъде санкциониран той самият и че се прави опит за противопоставяне на БАН и държавното обвинение.

Предложението за по-малък бюджет за прокуратурата е на председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански, като орязаната сума от 20 млн. лв. е предвидено да отиде за БАН.

Министърът на правосъдието Надежда Йорданова подчерта, че не става въпрос за намаляване на средствата за съдебната власт и в частност за прокуратурата, а напротив - за увеличаване на бюджета в сравнение с миналата година. Тя отново припомни, че се подготвят и структурни промени, които водят до намаляване на парите, като даде пример с преместването на Бюрото за защита на свидетелите към Министерството на правосъдието.

Атанас Славов от "Демократична България" коментира, че с бюджета се отчита фактът, че в рамките на ЕС България е с най-много съдии и прокурори на глава от населението. Освен това по думите му трябва да се обърне внимание и на препоръките на Венецианската комисия, която в свои становища отдавна препоръчва реформа в прокуратурата.

От ГЕРБ възразиха, че реформите не трябва да се правят през бюджета, при това с предложения между първо и второ четене. Депутати от "Възраждане" подчертаха от парламентарната трибуна, че не са защитници на главния прокурор Иван Гешев, но също възразиха срещу подобен подход.

Депутатите от ДПС обвиниха управляващите, че искат да се разграничат от ГЕРБ, но били "по-лоша версия от тях". Хамид Хамид също защити тезата на главния прокурор и обвини коалиционните партньори във фиксация към него. По думите му с намаляването на бюджета и ефективността на съдебната система ще бъде намалена, което от своя страна ще се превърне не в наказание на главния прокурор, а на "всички български граждани".

Хамид предупреди, че заради това може да се стигне и до ново решение на Конституционния съд, който да обяви текстовете за противоконституционни. Йордан Цонев също коментира темата от парламентарната трибуна, като посочи, че реформи се правят по друг начин, и определи намаляването на бюджета на прокуратурата като наказателна акция.

Според Явор Божанков и Крум Зарков от БСП обаче не може да става дума нито за противоконституционност на текстовете, нито за това, че ще бъде застрашена работата на съдебната власт и по-конкретно на прокуратурата. Зарков припомни, че бюджетът за съдебната власт се предлага от ВСС, но той никога не е бил одобряван в пълен размер.

Председателят на ПГ "Демократична България" Христо Иванов коментира, че става дума за отговор на дългогодишни очаквания както на обществото, така и на ключовите партньори на България. По думите му корупцията и липсата на отговор на корупционните престъпления са един от порталите, през които "враждебното влияние на Кремъл влиза у нас". Според него, ако този портал не бъде затворен, България ще бъде уязвима в тази рискова ситуация, смята Иванов.

След окончателното гласуване предвидените разходи за Висшия съдебен съвет са 47 341 600 лв., за Върховния касационен съд - 24 223 200 лв., Върховния административен съд - 29 139 500 лв. За прокуратурата са предвидени 332 794 000 лв., за съдилища - 488 074 900 лв., а за Инспектората към Висшия съдебен съвет - 11 389 000 лв. Резервът за непредвидени и неотложни разходи е 900 000 лв., съобщава БТА.