Информацията по кои разследвания прокуратурата решава да даде пресконференции се оказа следствена тайна
Прокуратурата пази в тайна постановленията, с които наблюдаващи прокурори по отделни разследвания са разрешавали да се разгласи информация по водените от тях досъдебни производства. Това се разбира от отговор на питане на "Дневник" по закона за достъп до обществена информация.
Искането беше за предоставяне на:
- постановленията на съответените наблюдаващи прокурори от Специализирана прокуратура, Апелативна специализирана прокуратура и Софийска градска прокуратура, с които на основание чл. 198, ал. 1 от НПК (бел. ред: материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора) е разрешено разгласяването на материали и/или информация по досъдебни производства и същите са били разгласени в прессъобщения, съобщения на интернет страницата на прокуратурата или пресконференции на прокуратурата
От държавното обвинение приемат, че данните от всяко досъдебно производство са обществена информация, но за да бъдат получени е предвиден специален ред в друг закон и затова тя не може да бъде предоставена.
Отговорът гласи: "При наличието на образувано досъдебно производство, информацията във връзка със същото, в това число копия от произнасянията на прокурорите по него, е обществена информация, по смисъла на член 2 от ЗДОИ, но във връзка с член 4, ал.1 предложение второ на ЗДОИ. По отношение на същата е налице специален ред за предоставянето и, изискващ преценка на съответния наблюдаващ прокурор, от съответната прокуратура, поради което търсената от вас информация е извън приложното поле на ЗДОИ".
| Напрактика от прокуратурата казват, че наблюдаващият прокурор трябва да разреши дали да оповести разрешението си по конкретно разследване да бъдат изнесени данни. Самите наблюдаващи прокурори също не са известно |
"Дневник" потърси тази информация, за да разбере какви са критериите на държавното обвинение при преценката кога да даде брифинг по определена тема и кога не. Пример за шумни брифинги с представяне на доказателства от досъдебното производство са например разследванията срещу президенстския съветник Пламен Узунов, по което бяха представяни използвани части от специални разузнавателни средства от комуникацията на Узунов, записи на бизнесмена с 18 обвинения, който се намира в Дубай Васил Божков с бившия депутат Александър Паунов.
По тези случаи прокуратурата беше особено активна и почти изпреварващо предоставяше информация, включително и записи от специални разузнавателни средства. По други, като например разследванията и проверките, включени и в списъка на премиера Кирил Петков даден на главния прокурор, като тези за кюлчетата, Мата Хари или данните от разследването "Осемте джуджета", прокуратутата не е давала пресконференция и е била по-скоро пасивна в даването на информация.
Наскоро от прокуратурата прие, че изявленията на главния прокурор по време на интервю не са обществена информация и изказванията не могат да стават повод за търсене на допълнително данни по обсъжданите теми. Тази седмица, правосъдният министър Надежда Йорданова внесе ново искане за отстраняването на главния прокурор, в което е посочила девет нови обстоятелства, сред които са и бездействието на държавното обвинение по случая с "Осемте джуджета".