Почти половината от подвижния състав на БДЖ е извън експлоатация, съобщи транспортният министър
През последните 30 години не са правени никакви инвестиции в железниците и превозвачът умишлено е воден към фалит. Това заяви министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев по време на кръгла маса на тема "Преструктурирането на железопътния транспорт и изпълнението на европейската програма за възстановяване и развитие - нова перспектива на железниците".
Той допълни, че 45% от подвижният състав на БДЖ е извън експлоатация и не е включен в ремонтната програма на компанията, а същевременно са отказвани половината заявки заради невъзможност да бъдат изпълнени.
"В резултат на тези действия се появяват редица частни товарни превозвачи, а същевременно държавната железница е във фактически фалит и се поддържа единствено от субсидията", посочи Николай Събев. "БДЖ няма система за управление на подвижния състав и материалната база, както и никакъв механизъм, който да
гарантира качеството на услугата. В новата управленска структура ще инвестираме в дигитализация, чистота и кадри, като нашата цел е да развиваме бранда НК БДЖ", уточни Събев.
| По думите на Събев програмата за реформи на БДЖ предвижда през 2023 г. компанията да излезе на печалба, а ефективността на прилаганите мерки ще бъде измервана на всеки 3 месеца. |
"Предвиждаме да използваме механизмите на публично-частното партньорство, включително и чрез концесиониране на жп гари, като целта е те да се превърнат в модерни градски възли, които да комбинират
няколко вида транспорт", обясни още Събев.
По отношение на състоянието на железопътния товарен транспорт в страната министър Събев даде пример, че през изминалата година от 254 хил. тона въглища, превозени от Варна до Русе, 250 хил. тона са превозени с товарни автомобили, което е над 98%.
В средата на февруари в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" министърът заяви, че железниците влизат в периода на своя ренесанс, а първите положителни резултати ще се усетят след между 6 и 12 месеца. Преди това той обяви началото на реформа в БДЖ чрез обединение на БДЖ холдинг, БДЖ "Товарни превози" и БДЖ "Пътнически превози". На два пъти той променя и ръководството на холдинга.