Обект 305 в София се намира зад обикновен жилищен блок в жк "Христо Смирненски". Състои се от километри тунели под земята, разположени на площ от около 600 кв. м. Температурата е постоянна през всички сезони - 16 градуса по Целзий. Помещенията са изолирани от бетонни стени, дебели по метър с арматура. Влиза се през двойна врата със специално заключване и уплътнения, за да устои на радиационно замърсяване. Има светлина и генератор, който поддържа непрекъснато електрозахранване.

Вътре се диша спокойно - има няколко системи за въздух. Едната вкарва обикновен въздух от вън, а в случай че има замърсяване се включва друга - със специални филтри, които го пречистват. Подземното помещение е с много коридори и десетки врати. В повечето има пейки, а в малки стаи са обособени лечебница, склад, апаратна. Мобилните оператори нямат обхват, но има аналогов телефон за спешна връзка. Метри под земята има и санитарно помещение с тоалетни и душ и два големи бойлера.

Обект 305 е подземно съоръжение, строено през 1936 г. от германски войски. Някога помещенията са се ползвали за щаб на Гестапо, а след това са изоставени. Оборудвано е като убежище по съветски модел и със съветски технологии. През последните години вътре влизат няколко души, които два пъти годишно инспектират оборудването и осигуряват поддръжка и почистване.

В България има общо 734 бомбоубежища. Около 300 от тях са в добро или поне задоволително състояние и могат да бъдат използвани веднага в случай на заплаха - военна, биологична, химична или радиационна. В четвъртък от пожарната публикуваха списък с убежищата и адресите им в цялата страна. В него впечатление прави, че в цялата област Велико Търново няма нито едно убежище. Няма такива съоръжения и в големи столични квартали като "Люлин" и "Младост", например. Списъкът обаче е първоначален и е предвидено да се обновява на всеки две седмици като може да се допълва, обясни гл. комисар Николай Николов, директор на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението".

Съоръжения за укриване на населението има и под училища, детски градини и обществени сгради. В момента годните за ползване около 300 обекта могат да поберат около 200 хил. души, а при нужда два пъти повече. Изключително сериозен проблем при осигуряването на поддръжката им е различната собственост - част от тях са държавни, други са на общинската администрация, а не малък процент са на частни организации.

Частните се стопанисват най-добре и за тях се отделят най-много средства. Някои от общинските са дадени под наем и са превърнати във фитнес зали или кафенета. Гл. комисар Николай Николов призова хората да почистят и да осигурят входовете на приземните етажи и на мазите в кооперациите, които биха могли да се използват за укрития.

Макар че не са в добро състояние, убежищата могат да спасят стотици хиляди човешки живота. Поне за няколко часа. Предназначението на укритията в България е различно от укритията в други европейски държави. В България по план те могат да се използват за няколко часа при непосредствена заплаха, но след това хората трябва да бъдат евакуирани и помещенията да се ползват от военните в случай на военни действия. Най-трудно е осигуряването на ежедневна храна и хранителни запаси.

През последните години обаче всичко е занемарено. Не са отпускани достатъчно средства за подобряване на състоянието на скривалищата в страната, а само колкото да се поддържат. Николов обясни, че за последните 10 години са отделени около 2 млн. лв. за убежищата собственост на МВР, за да се поддържат, но не и да се реконструират и ремонтират.

Според него вероятно ще струва стотици милиони възстановяването на всички укрития в страната. Предстои анализ, а преди това и разговори с Асоциацията на етажната собственост, архитекти и проектанти. След като се събере информация за всички убежища, ще бъде направен и разчет какво е нужно да се ремонтира и колко ще струва. След това ще бъде предложено на правителството да вземе решение и да отпусне средства.

При евентуална радиационна опасност има национален план за защита на населението. При трансгранично замърсяване, при тежка ситуация в АЕЦ, процесът се наблюдава от няколко институции - Агенцията за ядрено регулиране, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и НИМХ. След като се проследи радиационния облак и се направи прогноза за населението, което е застрашено, то следва да бъде евакуирано. Ако радиацията застрашава здравето, но хората не могат да бъдат изведени от зоната, трябва да приемат йодни таблетки, като насоките кога и кои хора трябва да ги използват се дава от здравното министерство.