Прокуратурата проверява законно ли е съборена къщата на ул. "Велико Търново"
Софийска градска прокуратура е започнала на 1 март проверка за събарянето в началото на февруари на къщата на ул. "Велико Търново" 32 в центъра на столицата. Тази седмица изтича десетдневния срок, даден на административни органи като Министерството на културата и други да предоставят информация по случая, уточниха пред "Дневник" от прокуратурата. Проверката трябва да приключи до два месеца със становище дали има закононарушение.
Случаят с поредната изчезнала стара сграда стана популярен на 8 февруари, когато собственикът - фирма "Аско асетс риалти" ЕООД, започна премахването й. В същия ден Националният институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) го e уведомил, че ще предложи на министъра на културата да се възстанови статута на сградата като недвижима културна ценност. След силните граждански реакции се опитаха да реагират и райнния кмет, и от Столична община, но това не успя да спре премахването.
Къщата е притежавала такъв статут като образец на българския архитектурен модернизъм между двете световни войни до до 1993 г., когато е извадена заедно с други сгради и действията на собственика й сега не нарушават закони. Няколко институции са имали възможност да реагират по-бързо през последните четири години, след като главният архитект на София Здравко Здравков е одобрил промяна в подробния план, с което се позволява на мястото да бъде построена нова шестетажна жилищна сграда, но не са го направили, а действията им сега закъсняха, показа проверка на "Дневник" (повече по темата - четете тук).
Не институции, а съседи се борят за спасяването й
Огнян Винаров, който живее в съседна сграда, подема кампания да се върне статута й още през 2018 г. Той първо пише до Вежди Рашидов, тогава председател на парламентарната комисия по култура и медии. "Никакъв резултат нямаше, Рашидов просто препрати писмото до НИНКН. Ние с проф. Димитър Луджев, който също живее в съседство, тогава подадохме свое заявление пак до НИНКН за възстановяване на статута. Пак нищо", разказа Винаров пред "Дневник".
Три години по-късно (на 25 май 2021 г.) Винаров изпраща писмо този път до служебния министър на културата проф. Велислав Минеков, че въпросът се бави. През юни директорът на НИНКН е сменен и новият, арх. Петър Петров, задвижва процедурата по връщане на статута. Решението трябва да се вземе на експертен съвет към министерството. По закон Петров е длъжен да уведоми собственика на къщата и той го прави. "От "Аско Асетс риалти" като разбират какво може да се случи, бързо организираха събарянето", твърди Винаров. Опитите на "Дневник" да се свръже за разговор със собственика и този път останаха неуспешни.
По информация на БНТ, на 2 февруари 2022 г. кметът Йорданка Фандъкова е поискала от новия министър на културата Атанас Атанасов да се върне статута на пет сгради в София. В списъка не е включена къщата на ул."Велико Търново". Шест дни по-късно тя бе съборена. По информация на общината към средата на февруари за имота все още няма внесен инвестиционен проект и не е издавано разрешение за строеж.
Как да се действа в бъдеще при опасност от подобно събаряне
Изчезването и на тази сграда отново предизвика негативни реакции, но и въпроси какво може да бъде направено, за да не е тя поредният случай. Само в София напр. има 1400 сгради паметници на културата, но само 600 от тях са с ясен статут, който ги защитава от събаряне. Останалите 800 са декларирани от експертите на НИНКН като стойностни, но нямат издаден режим за опазването им.
"Решението е да се промени част от Закона за културното наследство - намеса в сгради, които все пак са декларирани, ако не е реставрация, да не започва преди да се наложи режим за опазване. Редно е точно сега да се каже, че основната дейност на института - изучаване, документиране и даване на статут и режими на опазване, не се извършва от десетилетия. Не защото не можем, а защото с това се занимават само десет човека, а в България има 25 хиляди паметника на културата, от тях 18 хиляди са без никакви режими за опазване. Ако останем все така десет човека, какво ще остане от културното наследство след 20 години - нищо", така реагира на въпроса какво може да бъде направено диреторът на НИНКН арх. Петър Петров.
Според арх. Емилия Кълева от университета за архитектура и строителство (УАСГ) част от процеса по опазване на тези сгради трябва да стане и опознаването им: "Трябва да се разяснява на хората защо и с какво дадена сграда е интересна. Това е важно да се разкаже, а не само кой я е купил, кой е отнел статута й."
Не е достатъчно една сграда да е със статут на паметник на културата. По-важно е хората да осъзнават самата сграда - да я разберем, да я харесваме.
"Почти осем години се занимаваме с популяризирането на този архитектурен пласт - периодът между двете световни войни. Има случай с една изключително модернистична къща в Ямбол, дело на арх. Александър Куртев, която бе спасена чрез придобиване на статут на културна ценност. Но това стана възможно заради самоорганизирали се активни граждани на Ямбол, които бяха подели инициативата. А тя успя, защото хората там познават тази сграда като представител на някаква стилистика, на конкретен изчезващ архитектурно-исторически пласт. Което опира до грамотността", това разказа пред "Дневник" Васил Макаринов от фондация "Български архитектурен модернизъм", в чиято страница във "Фейсбук" и преди четири години, и сега се появяват първите предупреждения за риска за съборената къща в центъра на София.
За нея той уточнява: "Високата степен на нейната запазеност (без надстройки и пристройки, без топлоизолации, с автентични елементи - входна врата, дограми, парапети и пр) до последните ѝ мигове бе предпоставка тя да бъде реставрирана. Нещо, от което не просто би била обогатена софийската градска среда, ами може да бъде и начин за монетизиране на притежанието ѝ. Как? Един хубав пример е курортният град Маями, който се маркетира именно със съхраненото си ар деко наследство."
Съборената къща на ул. "Велико Търново": има ли невинни - четете тук